Решение № 4520 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2014 г.

Решение № 4520 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на Васил Владимиров Стефанов против решение № 51/19.03.2014 г., постановено по адм. дело № 18/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушения на материалния закон, поради което се претендира отмяната му. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., изх. № 02-100-6500/917 от 17.09.2013 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна. Съдът е установил относимите за спора факти, които с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. По делото е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин, който е подал и е прието заявлението му за регистрация от 15.05.2009 г. с уникален регистрационен номер /УРН/ 339378, в което като схеми и мерки за подпомагане са отбелязани Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Национални доплащания за животни /НДЖ/ и Плащания за природни ограничения за земеделски стопани в планински райони /НР1/. Приложено е и общо заявление от кандидата за плащания на площ 2009, с което той е кандидатствал по същите схеми и мерки, отбелязани в заявлението за регистрация - СЕПП, НДЖ3 и НР1. С писмо изх. № 02-100-6500/917 от 20.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" жалбоподателят е бил уведомен за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за откриване на производството е изтъкнато неподаването на заявление за кампания 2012, като не е заявено участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските районни", с което не са спазени изискванията на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2008 г./. В писмото е указано, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г./, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент се изключва от подпомагане по тази наредба, като на кандидата е дадена възможност при несъгласие да представи доказателства. От страна на жалбоподателя е подадено възражение, към което не са представени доказателства. При това положение е издаден обжалвания Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., изх. № 02-100-6500/917 от 17.09.2013 г. Съдът е намерил оспорения акт за издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответен на материалния закон. Относно компетентността на издателя на административния акт, съдът е приел, че е представена заповед № 03-РД/606/21.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която той е делегирал правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Приел е, че делегирането е правомерно, тъй като е извършено от компетентен орган по чл. 20а, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, има за предмет правомощия от визираните в чл. 20, т. 5 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", във вр. с чл. 11 от същия правилник. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., според който ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба. Изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността на фонда и го представлява - чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП и именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентния административен орган, в случая изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне трябва също да е допуснато от закона. Такава законова възможност към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице. По нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, като издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 от АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия. Неправилно при това положение административният съд се е позовал на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", акт на Министерски съвет. Този правилник регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация и макар да урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването на тази възможност не води до валидно прехвърляне на правомощия. Административен е органът, който е носител на административни правомощия по силата на закон, какъвто издалия акта не е. Ето защо обжалваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 изх. № 02-100-6500/917 от 17.09.2013 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издаден от некомпетентен орган, който макар и да действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия, не ги е получил валидно, поради което не ги е придобил. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния административен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение