Решение № 4046 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 501/2024 г.
ВАСВторо отделение03.04.2024 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1369/20.10.2023г. постановено по адм.д. 376/2023 г. по описа на Административен съд Варна.
ВРЪЩА делото на Административен съд Варна за ново разглеждане, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров против решение 1369/20.10.2023г. постановено по адм.д. 376/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед КД-14-03-1695 от 4.7.2011г. на началника на СГКК Варна, досежно отразяването на имот с идентификатор 10135.2526.9575 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Варна. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът не се бил съобразил със становището на експерта, изразено в съдебно заседание, че приобщената към имот с идентификатор 10135.2526.9575 част, представляваща имот с идентификатор 10135.2526.1728 не съответства на път, нанесен в ПУП-ПРЗ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, да бъде отменена заповедта на началника на СГКК и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът началник на СГКК Варна не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. Административното производство по издаване на процесната заповед е образувано по искане от директор на дирекция АГУП - Община Варна обективирано в писмо с вх. 09-6930 от 21.03.2011 г., с което са изпратени САD файл на ПУП-ПРЗ на [жк], както и разпечатка на хартиен носител. Със Заповед КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на основание чл. 54, ал.1 ЗКИР, във връзка с депозираното заявление на Община Варна - Дирекция АГУП и приложените към него документи и материали и на основание чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал.1 от Наредба 3 от 2005 г. е одобрено изменение в КК и КР за имоти в [жк], измежду които е и имота от който оспорващият притежава идеални части. Процесното изменение се състои в нанасяне в КК на нов поземлен имот с идентификатор 10135.2526.9575 - отреден за улица, като имотът, в който оспорващият е съсобственик с идентификатор 10135.2526.1728 се включва в /попада в границите на/ новосъздадения. Началникът на СГКК Варна е сезиран от Община Варна в изпълнение на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ /в относимата към 2011г. редакция/ изискваща копие от влезлия в сила ПУП по чл. 16 ЗУТ да бъде изпратена на АГКК за служебно нанасяне в кадастъра. Основният и единствен въпрос който следва да бъде изследван в така повдигнатия спор е дали одобрения с решение 2405-10 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет - Варна План за регулация и застрояване на [жк], Варна е акуратно нанесен в КК по силата на оспорената заповед на началника на СГКК Варна. По делото е изслушана съдебно техническа експертиза, към заключението на която са приложени три комбинирани скици, но нито една от тях не сравнява ПУП-ПРЗ и изменението на КК осъществено с оспорената заповед. В съдебно заседание вещото лице, на въпрос поставен от защитата на касатора е отговорило: тази част 1728 която е приобщена към пътя 9575 не съответства на пътя нанесен ПУП-ПРЗ. Противно на твърдяното от касатора, че и без да са необходими специални знания, ставало ясно, че имот с идентификатор окончаващ на 1728, не бил част от имот с идентификатор окончаващ на 9575, касационната инстанция намира, че при сравняване на скица 28007/14.10.2009г. отнасяща се за имот 1728, копие от кадастрална карта отразяващо изменението за имот 9575 и приложеното извлечение от ПУП-ПРЗ от 2010 г. (не е възможно посочването на на лист, тъй като административната преписка е прикачена към корицата на делото без да е номерирана) се стига до извода, че вероятно ПУП-ПРЗ е правилно отразен в кадастралната карта. Делото е останало неизяснено, като посочения по-горе основен въпрос не е получил еднозначен отговор, нещо повече изразеното от вещото лице устно становище е внесло допълнително съмнение. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, при ползване на лице притежаващо специални знания и чрез изготвяне на комбинирана скица, съчетаваща влезлия в сила ПУП-ПРЗ от 2010г. и изменената с процесната заповед кадастрална карта, следва по категоричен начин бъде изяснен въпроса, дали регулационният план е вярно нанесен в кадастралната карта. При този резултат, претенцията на касатора за присъждане на деловодни разходи следва да бъде разгледана и решена при новото разглеждане на делото /чл. 226, ал. 3 АПК/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,