Решение № 8608 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2012 г.

Решение № 8608 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София против решение № 581 от 12.01.2012 г., постановено по адм. д. № 14031/2010 г., по описа на ВАС, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу протоколно решение № 144 от 6.10.2010 г., в частта по т. 3 от същото, издадено от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата и писмени бележки аргументи в подкрепа на релевираните твърдения моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него до постанови друго, по съществото на спора, с което да обяви нищожността на оспорения административен акт, а в условията на евентуалност - да отмени същия, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав на първа колегия, след като взе предвид, че жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащо на касационно оспорване решение, от активнопроцесуално легитимирана страна и в рамките на законоустановения преклузивен срок, приема, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение № 581/12.01.2012 г., постановено по адм. дело № 14031/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлена жалбата срещу решение № 144 от 6.10.2010 г. на ДКЕВР в частта по т. 3. Визираният административен акт е издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с т. 3.10.2 от издадената лицензия за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия" и във връзка с указанията на съда по влязло в сила решение № 9792/13.07.2010 г. по адм. д. № 6077/2010 г., ВАС. С оспореното решение колективният орган е приел, че следва да бъде указано на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЧЕЗ Електро България" АД, "Е. ОН България Мрежи" АД, "Е. ОН България Продажби" АД, че считано от 6.01.2008 г. Комисията ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в приложената таблица стойности, както и, че в едномесечен срок дружествата следва да представят в комисията нови ценоразписи, с цени, които не са по-високи от посочените в същата таблица. За да отхвърли жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД тричленният съдебен състав е приел, че оспореното решение притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Същият е издаден в кръга на законоустановените правомощия на ДКЕВР и в съответствие с указанията, дадени с влязлото в сила решение по адм. д. № 6077/2010 г. на ВАС, поради което не е нищожен. Изложени са мотиви, че атакуваното решение е съобразено с изискванията за форма и е издадено при спазване на приложимите процесуални правила. В тази връзка съдът е приел, че ответникът е сформирал работна група, която да извърши проучване и да направи анализ на цялата информация, свързана с образуването на цените на допълнителните услуги, извършвани от електроразпределителните дружества и крайните снабдители, включително и от жалбоподателя. За целта от дружеството е изискана детайлна информация, свързана с броя на услугите по отделните позиции, включени в ценоразписа, обща численост на персонала, численост на свързания с извършването на услугите персонал, средствата за работна заплата, транспортни и логистични разходи. След извършен икономически анализ на предоставената информация и при отчитане на специфичните факти и обстоятелства, характерни за електроразпределителните дружества, ДКЕВР е направила изчисления на цените за допълнителни услуги през 2008 г., приемайки за база при определянето им използването на необходимите човекочасове за извършването на конкретните услуги, умножени по часовата ставка за труд и съответно прибавени други разходи. Съдът е възприел съображенията за приемане на този подход при определяне на пределна стойност на цените на услугите, поради липсата на измерима и единна счетоводно-калкулационна схема за отделяне на разходите, свързани с извършването на съответния вид услуга, което внася съмнение в сигурността у потребителите за извършено вече плащане на услугата, чрез крайните цени на ел. енергия и установеното включване на значително по-високи разходи в сравнение с действително направените за извършването им. Посочено е, че различните методики, използвани от отделните дружества, водят до неравнопоставеност на потребителите в различните региони на страната, калкулирането на приходи от услуги, които вече са включени в утвърдените от комисията цени за присъединяване и не на последно място до включена печалба в цените на услугите, което не е икономически обоснован елемент, тъй като лицензиантът не може да формира печалба от предоставянето на съпътстващи основната му дейност услуги. Констатирано е, че комисията е извършила подробен сравнителен анализ за времето, необходимо за извършване на услугите по възстановяване на електрозахранването, както и анализ на икономически обоснованото ниво на разходите, които потребителите трябва да заплащат за извършваните допълнителни услуги при отчитане на спецификите на осъществяване на лицензионната дейност от електроразпределителните дружества. Настоящият петчленен касационен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след осъществената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на обжалваното решение, намира, че то е валидно и допустимо. Формираните от съда изводи при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни констатации са логични и основани на относимите каузални връзки между тях, поради което атакуваният съдебен акт не страда от релевирания касационен порок необоснованост. Решението е постановено в съответствие със закона. Изводът на решаващия съд, че оспореният индивидуален административен акт е действителен, като издаден от материално компетентен орган и непротиворечащ на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 6077/2010 г., ВАС, напълно се споделя и от настоящия състав. По аргумент от чл. 76, ал. 1 във връзка с ал. 4, т. 9 от ЗЕ, ДКЕВР разполага с контролни правомощия по отношение съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като осъществява текущ контрол върху изпълнението на посочените в т. 1 - 8 изисквания и задължения. В т. 9 от същата норма е посочено, че комисията текущо контролира изпълнението и на други условия, посочени в лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия. При определянето на неподлежащи на регулиране цени за предоставяне на услуги, едно от тези условия към лицензианта е съблюдаването на следните принципи - цените да съответстват на икономически обоснованите разходи за тяхното извършване и да не включват разходи, вече застъпени в цените на доставяната до краен потребител електрическа енергия. Анализът на така очертания нормативен регламент, съпоставен с посочената лицензионна клауза и с предмета на оспорения административен акт сочи, че същият е издаден от материално компетентен орган в изпълнение на законоустановеното му правомощие да упражнява текущ контрол върху изпълнението на условията, посочени в лицензията, чрез определяне на вида и параметрите на разходите за извършване на допълнителни услуги, които комисията ще приема за икономически обосновани в контекста на посочената точка от лицензията. С обжалваното решение не се определят цени, неподлежащи на регулиране, а се конкретизира диапазонът на определящ техен компонент, който следва да бъде съблюдаван от дружеството и контролиран от комисията. Неоснователно е твърдението на касатора, поддържано и в първоинстанционното производство, че атакуваният акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като противоречащ на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 6077/2010 г., ВАС, пето отделение. Действително, с него е отменено предходно решение на ДКЕВР със същия предмет и адресат, като административната преписка е върната за ново произнасяне съгласно дадените със съдебния акт задължителни указания. Те са във връзка с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в издаване на акта без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в резултат на което утвърдените предели на икономически оправданите разходи не са съобразени с принципите, заложени в условията на лицензиите. В хода на административно производство по приемане на процесното решение, Комисията е изпълнила указанията на съда, като е проявила изискуемата се процесуална активност и е събрала доказателства за посочените в съдебното решение релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които и съобразно посочените в лицензията принципи е формулирала обективираното волеизявление. Независимо, че неговият краен резултат е идентичен с този на предходния отменен административен акт, то не са налице основания за приложението на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като решението на комисията от 6.10.2010 г. не противоречи, а е прието в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Неговите задължителни указания не са по съдържанието на административния акт, а по правилното прилагане на процесуалния закон, предпоставящо материалната законосъобразност на административното волеизявление. Този извод не се променя от сочените от касатора фактически констатации, съдържащи се в мотивите на решението по адм. дело № 6077/2010 г., ВАС, включително и тези, основани на изводите на вещото лице по проведената експертиза. Това е така, тъй като мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо, а съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК със задължителна за административния орган сила се ползват само съдържащите се в мотивите указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, които в случая са изпълнени. Правилен е изводът на тричленния състав, че оспореното решение е издадено в законоустановената форма, при подробно посочване на фактическите основания за приемането му и формулирана разпоредителна част. В допълнение следва да се посочи, че в акта се съдържа и правно основание за издаването му, а доводът на касатора за неприложимост на нормата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ е неоснователен. Визираната разпоредба регламентира правомощието на ДКЕВР да упражнява контрол в случаите, предвидени в закона, сред които е и упражняването на текущия контрол по чл. 76, ал. 4, т. 9 от ЗЕ. Дори и да се приеме тезата на електроразпределителното дружество обаче, то само по себе си непосочването или погрешното посочване на правното основание на решението не опорочава формата му в степен, която да налага отмяна на акта, тъй като съдът не е обвързан от дадената от органа правна квалификация. Не влияе върху законосъобразността на решението и липсата на съдържащи се в него указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради това, че съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК този пропуск е основание само за продължаване на сроковете за обжалване. Както мотивирано е посочил решаващият съд, при постановяване на атакувания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаването на решението и в съответствие с чл. 35 от АПК Комисията е събрала необходимите доказателства, въз основа на които е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неоснователен е доводът на електроразпределителното дружество, че в нарушение на процесуалните правила Комисията е приложила и обсъдила договори, одит, отчети и данни за разходи, отнасящи се за периода след 6.10.2008 г. Те са изискани с цел изясняване на релевантната фактическа обстановка във връзка с извършения подробен сравнителен анализ на икономически обоснованото ниво на разходите, които потребителите трябва да заплащат за извършваните допълнителни услуги при отчитане на спецификите на осъществяване на лицензионната дейност от електроразпределителните дружества. Тези доказателства сами по себе си не обуславят крайната воля на административния орган досежно определените пределни стойности, поради което и събирането им не може да обоснове извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на решението на ДКЕВР поради придадена му обратна сила, считано от 6.10.2008 г. На тази дата е постановено предходното решение на Комисията, което е отменено от съда и върнато на органа за ново произнасяне поради допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на проведеното съдебно производство обаче, предварителното изпълнение на акта не е спряно. По аргумент от чл. 60, ал. 5 вр. с чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, депозираното от електроразпределителното дружество искане за спиране на предварителното изпълнение на решението от 2008 г. също не е проявило суспензивен ефект, поради което ирелевантен е соченият от касатора момент на реално прилагане от страна на дружеството на новия ценоразпис, одобрен с решението от 2008 г. Като подлежащо на предварително изпълнение, същото е проявило своето правно действие, считано от издаването му до момента на влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна. Приетият впоследствие административен акт от 2010 г. е издаден съобразно указанията на съда в рамките на вече образуваното административно производство, поради което същият няма обратно действие, а замества предходното решение от 2008 г. при идентитет на техния предмет, основание и адресати. Ето защо, настоящият петчленен състав приема, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,