Решение № 1467 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2020 г.

Решение № 1467 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Гибко-9" ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес] представлявано от Б. Костов-управител, чрез адв. Бунева срещу решение № 364/17.01.2020 г. постановено по адм. д. № 8203 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-22221018002184-091-001 от 24.01.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта с която е потвърден с решение № 630/09.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София. С ревизионния акт на касатора са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 162 170. 58 лв., от които 122 000 лв. главница и лихви в размер на 40 170. 58 лв., в следствие на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 от ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като са налице всички основания по чл. 209 от АПК за неговата отмяна. На първо място се възразява срещу изводите на съда, че формалните предпоставки, свързани с документирането на облагаемите доставки не са достатъчни, за да обосноват признаване право на данъчен кредит. Неоснователно е прието, че не са представени фискални бонове към всяка фактура, тъй като такива са налични и приложени още в административното производство. При установяване реалността на декларирана доставка на услуга би следвало да се установят три основни обстоятелства-договаряне между страните за естеството на услугата, изпълнението от страна на доставчика и предаването на резултата от свършената работа. Чрез представените документи – фактури, приемо-предавателни протоколи, извлечения от счетоводни сметки и по този начин се доказва механизма на изпълнение на доставките, както и техните количествени и стойностни параметри. Признаването на правото на данъчен кредит не може да бъде отказано поради липса на материална и/или кадрова обезпеченост на доставчиците, а това е основен аргумент на органите по приходите, който безкритично е възприет от решаващият състав на АССГ. Съгласно практиката на СЕС и ВАС тези обстоятелства нямат отношение към реализирането на правото на приспадане на кредита от получателя по доставките. От приложените в хода на ревизионното производство писмени доказателства се установява не само реалното осъществяване на доставките, но и последващата им реализация. Ако доставчикът е осъществил услугата, без да е назначил лица на трудов договор или е имал друг вид договорни отношения с тях, не е изпълнил задълженията си пред НОИ и не е представил изисканите му документи при ревизията, това не може да се вмени във вина на ревизираното лице, като му бъде отказано признаване право на данъчен кредит само на това основание. Не е в тежест на ревизираното лице да установява по какъв начин е осъществена доставката от неговия доставчик. "Гибко-9" ЕООД няма възможност нито да проследи, нито да контролира тези дейности. Само въз основа на горните обстоятелства не може да се обосновава извод, че сделките са фиктивни. По тези съображения подробно посочени в касационната жалба се иска атакуваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и обжалвания ревизионен акт. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуалния си представител, намира подадената касационна жалба допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Ревизираното лице не е установило реалност на спорните доставки и правилно му е отказано право на данъчен кредит за процесните периоди. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, приложените по делото писмени доказателства и при спазване разпоредите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт №Р-22221018002184-091-001/24.01.2019 г. издаден от органи на приходите при ТД на НАП-София, в частта, с която е потвърден с решение № 630/09.04.2019 г. издадено от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София. С РА, в частта, с която е потвърден на "Гибко-9" ЕООД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 122 000 лв. и лихви в размер на 40 170. 58 лв., в резултат на извършени корекции на декларираните резултати за данъчни периоди както следва от м. 04.2013 г. до м. 06.2013 г.; от м. 08.2013 г. до м. 12.2016 г.; м. 04.2017 г.; м. 05.2017 г. и от м. 07.2017 г. до м. 01.2018 г. Задълженията произтичат от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, във връзка с чл. 9 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу цитирания по-горе ревизионен акт, потвърден в обжалваната част от решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган за отказано право на данъчен кредит решаващият състав на АССГ е приел, че констатациите в хода на ревизионното производство, че доставчиците не са открити на декларираните от тях адреси и не са представили изисканите документи не са оборени в съдебното производство. Пред съда не са събрани доказателства различни от тези, които са част от ревизионната преписка. Ето защо е формиран извод, че от доставчиците не са представили никакви доказателства и липсва възможност за проверка на техните счетоводства. Препятствана е и възможността да се извърши проверка дали те са осъществели фактурираните услуги. Отказаното право на данъчен кредит е по фактури издадени от "Си Ви Ен Комерс" ЕООД; "Ем Фууд трейдинг" ЕООД; "Ем Си Ем груп 2009" ЕООД; "Джи Ар Ви Трейд" ЕООД; "Джей Къмпани 3000" ЕООД; "Ла Форчет" ЕАД; "Боми трейд" ЕООД; "Ван инвест 55" ЕООД; "Еф Ем трейд" ЕООД; "Кей Джи Комерс 2000" ЕООД; "Крео трейдинг" ЕООД; "Отиконс" ЕООД и "Сердика инвест" ЕООД и е обосновано с извод за липса на реално осъществени доставки. Процесните фактури са издадени за разнородни по вид услуги – изграждане, ремонт на пожароизвестителна инсталация, наем на строителна техника, извършване на СМР, консултантски услуги, реклама и рекламни услуги, което е прието от съда като индиция, че фирмите доставчици не са установили да могат да ги извършат реално. При извършените насрещни проверки, нито един от доставчиците не е представил изисканите документи, не е дал обяснения и не е намерен на посочените адреси за кореспонденция. При извършена справка в системите на НАП се установява, че дружествата нямат нает персонал или техника, която би позволила да осъществят фактурираните доставки. Липсват каквито и да било доказателства за транспортирането на наетата техника. По делото е установено, че счетоводството на дружеството е водено редовно, като само за част от фактурираните услуги са представени договори. Безспорни доказателства за извършено плащане по договорите също липсват. Изводът на съда е, че издадените фактури не доказват реално осъществени доставки, а само документално отразяване на процесните фактури, което не може да доведе до осъществяване предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за надлежно упражняване право на данъчен кредит. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са основания за неговата отмяна. С определение от 30.10.2019 г. делото е насрочено, като на конституираните страни е дадено формално и общо указание относно доказателствената тежест. Не са установени спорните между страните въпроси и не е посочено, кой носи тежест за установяването им. Това е довело до липса на изложени мотиви по всички спорни фактически и правни въпроси. Представените по делото множество и различни доказателства/договори; приемо-предавателни протоколи; съставени актове за извършени дейности и др. / са коментирани най-общо или изобщо не са обсъдени във връзка с мотивите на органите по приходите за отказ на данъчен кредит. Вярно е, че фактурираните доставки са разнородни по своя характер и приложените доказателства не са относими към всяка от фактурите, но тъй като по всяка доставка за получателят възниква право на данъчен кредит въз основа на конкретни предпоставки е необходимо те да бъдат обсъдени по отделно. Преценката за наличието на предпоставките за упражняване право на данъчен кредит следва да бъде направена по видове услуги или по доставчици или по друг критерии, но да обхване всяка спорна фактура в съответния данъчен период. По делото такова обсъждане на спорните доставки липсва. Съдът се е задоволил да посочи общо, че представените договори не могат да се ценят като достатъчно доказателство за реалност на доставките, че само за част от фактурите са представени приемо-предавателн и протоколи без да ги конкретизира. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че в действителност първоинстанционният съд е обсъдил подробно само материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците. Приел е, че липсва такава и е достигнал до извод за нереалност на фактурираните доставки. От мотивите на съдебното решение не е ясно констатациите за проведени предходни ревизии за кой от доставчиците се отнася и за кой вид доставки, кои са процесните фактури издадени от този доставчик и дали те касаят настоящия спор. Не е изяснено и няма изложени мотиви извършени ли са фактически услуги като процесните от посочените доставчици и кои са те. Къде са извършвани тези доставки. Не е обсъдено счетоводното им отразяване при доставчика. В хода на съдебното производство са приложени от жалбоподателя с молба от 26.09.2019 г. писмени доказателства, изходящи от доставчиците, но те не са обсъдени заедно с констатациите на приходните органи. За да обоснова изводите си съдът се е позовал на извършена проверка в информационната система на НАП. В този смисъл съдът е постановил крайния съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на задълженията си по чл. 170, ал. 1 от АПК, като инстанция по същество, не е разпределил ясно и конкретно доказателствената тежест между страните, не се е съобразил и със задължението си служебно да изясни фактите по делото, включително и чрез назначаване на съдебно – техническа и/или счетоводна експертиза. Посочената липса на мотиви е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и в крайна сметка дали той правилно е приложил материалния закон. Допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин, поради което решението следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно горепосочените мотиви. Извън горното при проверка на акта, настоящият състав констатира, че с определението за насрочване на делото страните са посочени като "жалбоподател" и "ответник". В протокола за проведеното открито съдебно заседание, са вписани като "ищец" и "ответник". Това разминаване не влияе пряко върху правилността на решението, но не е съобразено с начина, по който ДОПК определя участниците в процеса. Съгласно чл. 159, ал. 1 от ДОПК, съдът разглежда делото при участието на страните. Следващата алинея на нормата сочи, че по делото се призовават решаващия орган и жалбоподателя. Ето защо, в протокола от проведеното съдебно заседание следва да фигурират като участници в процеса като жалбоподател-страната недоволна от издадения акт по ДОПК и като ответник - решаващия орган. Относно разноските в произвоството, следва да се произнесе административният съд, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение