Решение № 5275 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, чрез юрк.Петрова, против решение 4554 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело 1336/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено решение 550/25.07.2019 г. на СОС, в частта, с която е одобрен проект на ПУП-ПРЗ на местност [местност], в частта за имот с идентификатор 68134.1505.1861 по КК, попадащ в УПИ IV- за озеленяване с режим на Тго в кв.42г.,м.[местност]. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението, поради липса на противоречие между предвижданията на ПУП и ОУП, както и неправилно прилагане нормата на чл.108,ал.5 ЗУТ. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответниците В. Стоянова, В. Стоянов, Г. Атанасова, С. Миланова, И. Илиева и П. Петров, чрез адв. Колев, оспорват касационната жалба и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано, законосъобразно и постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на В. Стоянова, В. Стоянов, Г. Атанасова, С. Миланова, И. Илиева и П. Петров е отменено частично решение 550/25.07.2019 г. на СОС, относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местност [местност], в частта за имот с идентификатор 68134.1505.1861 по КК, попадащ в УПИ IV- за озеленяване с режим на Тго в кв.42г., [местност]. След подробен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, административният съд е приел, че не са спазени изискванията на чл.22,ал.7 във вр. с чл.108,ал.5 от ЗУТ,чл.3,ал.2 от ЗУЗСО и чл.104,ал.1 ЗУТ,тъй като е установено, че по действащия ОУП, процесния имот попада в устройствена зона Жк , няма реализирано мероприятието по предходен ПУП, имота не попада в междублоково пространство и не са достигнати минимално изискуемите прагове на озеленяване. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Безспорно е установено по делото, че предвижданията на процесния план досежно имот с идентификатор 68134.1505.1861 по КК, попадащ в УПИ IV- за озеленяване с режим на Тго в кв.42г не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за тази зона , съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като е възможно да се предвиди застрояване, което да отговаря на определената в ОУП зона Жк и да се запази площта на озеленяване в рамките на нормативните. В тази насока са установяванията на приетата по делото без оспорване СТЕ , която сочи, че имота не попада в междублоково пространство и не е засегнат от реализирани мероприятия с обществена значимост. Установено е също, че предвидената по плана при преструкторирането на [ж.к.] зелена площ за широко обществено ползване в режим на Тго е 23,68 % , т.е над минимално установените 15%, по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Освен това, вещото лице констатира,че процесния имот е с площ 2341кв.м. и има лице от около 45 м. към улица с о.т.150-156 и може да бъде урегулиран в самостоятелен УПИ за жил.строителство . Обоснован е извода на административният съд, че процесното решение на СОС досежно имот с идентификатор 68134.1505.1861 по КК е постановено в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, съгласно който при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. От текста на разпоредбата следва, че условието да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване поземлени имоти, е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона . В случая това условие не е налице, поради което изводът на административния съд, че е допуснато нарушение на изискванията по чл. 22, ал. 7 във вр. с ал. 6 ЗУТ и чл. 104 ЗУТ е правилен. Неоснователни се явяват доводите по касационната жалба за неправилност на решението в частта на присъдените разноски досежно адв.възнаграждение от 1600лв, тъй като редуцирането на размера е по преценка на решаващият съд, а установения размер по делото от 1600лв отговаря на фактическата му и правна сложност и обстоятелството, че процесуалното представителство е осъществено по отношение на петима жалбоподатели. Следователно не са налице основания за намаляване на разноските в тази част, още повече, че определеният минимум за съдебни производства по ЗУТ е в размер на 900лв съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредба 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този минимум касае всички производства по ЗУТ, като най-трудоемките са тези за оспорване на актове за ободряване на планове /ОУП, ПУП/ и техните изменения. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците се явява основателна. Видно от представения списък за разноските по чл.80 ГПК се претендира присъждане на 1000лв разноски, съставляващи надлежно внесен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 30.08.2021г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,