Решение № 13339 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2019 г.

Решение № 13339 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Български туристически съюз", ЕИК: *********, подадена чрез пълномощник – адвокат К. Панова, против Решение № 1181/8.10.2019 г., постановено по административно дело № 501/2019 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-19-Сф-2/7.03.2019 г. на Началника на РО "НСК" – Софийска област при РДНСК – Югозападен район. В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение, като по същество се оспорва извършения от съда анализ на доказателствата и извода за това, че обектът се ползва по предназначение. Касационната жалба се поддържа от адвокат Панова, която моли да бъде уважена, както и претендира разноски. Ответната страна – Началник РО "НСК" – Софийска област при РДНСК – ЮЗР се представлява от юрисконсулт Петкова и юрисконсулт Грозданов, които оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София област е заповед, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, за нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, и с нея е забранено ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж "Високопланинска хижа Мусала", находящ се в поземлен имот 65231.920.295 по КК на община Самоков, Национален парк "Рила", ползван от Сдружение "Български туристически съюз". Като адресат на заповедта е посочено сдружението, за което е установено, че е собственик на строежа. В хода на проведеното съдебно производство са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които съдът е анализирал логично и задълбочено, отговаряйки на основното поддържано възражение – налице ли е използване на обекта по предназначение. Именно това е спорното обстоятелство, тъй като страните не спорят за останалите относими факти – описание и характеристики на строежа, категоризацията му, както и, че не е въведен в експлоатация по съответния ред. Представения по делото договор за наем на обекта, установените на място указателни и рекламни табели, наличните пред хижата маси и столове, заредените с храни и напитки хладилни витрини, лоби-бар и кухня, обявата на електронен сайт, рекламираща предоставянето на туристически услуги с цени за нощувка, промоционални оферти и телефони за резервация, както и показанията на свидетелят Георгиев, в своята съвкупност водят до еднозначния извод за това, че хижата е ползвана по предназначение. С оглед на така установените от съда факти, правилна е преценката му относно компетентността на органа, издал акта, спазване на законоустановената форма, на административно-производствените правила и на материалния закон. При така изложеното, настоящият състав счита, че съдебното решение постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Въпреки твърденията за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, такива не се установиха. Съдебният състав е провел открити съдебни заседания по делото, предоставил е възможност на страните да изразят своите искания и възражения, допуснал е относимите за спора и допустими доказателства, които са подробно обсъдени в съдебния акт, който е мотивиран съгласно изискванията на чл. 172а АПК. Не е налице и необоснованост на решението. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,