Решение № 9006 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2020 г.

Решение № 9006 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Ведев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Христова против Решение № 35/10.01.2020 г. постановено по адм. д. № 928/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице. Сочи се, в административното производство не са представени документи сочещи на липса на съгласие за извършване на претендираната промяна на подробния устройствен план. Твърди се, че според съдебно-техническата експертиза с промяната не се засягат граници и площи на други урегулирани поземлени имоти по действащия регулационен план на с. Рилци. Възразява се срещу соченото в заповедта правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, вместо приложимата разпоредба на чл. 22, ал. 4 ЗУТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изцяло подадената жалба и претендира разноски по делото. Ответната страна Зам. кметът по строителството и сигурността на Община Благоевград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същият следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Н. Ведев срещу Заповед № 821/23.07.2019 г. на Зам. кметът по строителството и сигурността на Община Благоевград, с която е отказал да одобри изменение на подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, за УПИ I отреден "за административна, обществена сграда, битови услуги и читалище" в кв. 22 по плана на с. Рилци, Община Благоевград. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма. По съществото на спора е приел, че изложените в заповедта фактически съображения за несъгласие на собствениците на имот пл. № 325 – в границите на УПИ I, представляват достатъчно основание за отказване за извършване на заявената промяна в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касаторът, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неспазване на установената форма на административния акт, тъй като не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Заповедта е мотивирана с Решение № 27 по Протокол № 15 от 14.05.2019 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) при Община Благоевград, Решение № 1022/01.06.2018 г. по адм. д. № 133/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград и Решение № 3366/07.03.2019 г. по адм. д. № 9358/2018 г. по описа на Върховният административен съд. В заповедта изрично е посочено правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, като и в тази хипотеза по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешено изработването на проекта за изменение на ПУП със Заповед № 1074/01.09.2017 г. на Кмета на Община Благоевград. Фактическите основания за издаването на процесната заповед се съдържат и в останалите съпътстващи отказа документи, които са част от административната преписка и са обсъдени от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ изменение на ПУП се разрешава при общо съгласие на всички заинтересовани лица, което в настоящия случай не е налице. Това е така, тъй безспорно е установено по делото, че собствениците на имот пл. № 325 – в границите на УПИ I, не са съгласни с изменението, поради не са налице условията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че липсата на съгласие за извършване на заявената промяна не е подкрепено от доказателства в тази насока. По делото е представена подадена жалба до Кмета на Община Благоевград срещу одобряването на проекта за изменение на плана за регулация за УПИ I, от М. Занков, З. Занков, Г. Занков и С. Занков, с представени доказателства за собственост на имот пл. № 325 – в границите на УПИ I. Именно в резултат на тази жалба е издаден и оспореният отказ. Няма доказателства тези титули за собственост да са обезсилени, поради което същите следва да бъдат взети предвид от административния съд. При тези данни законосъобразно и обосновано е прието от съда, че в случая не се установяват предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на вещни права върху тях. Крайният извод на съда за законосъобразност на оспорения отказ е в съответствие с материалния закон. Неоснователно е позоваването на чл. 22, ал. 4 и ал. 7 от ЗУТ, първата от разпоредбите касаеща условията за ново строителство в съществуващи жилищни комплекси, съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона, а втората касаеща преструктурирането на квартали с комплексно застрояване. С оглед на изложеното касационната инстанция счита че не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение