Решение № 5930 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15212/2009 г.

Решение № 5930 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15212/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Образувано по жалба на "Овергаз Изток"АД, чрез законния си представител изп. директор З. Димов, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с който е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси за отчетните 2005 г. и 2006 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен при неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основният довод е свързан с неправилно определяне на размера на дължимата такса. В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя представя допълнителни писмени доказателства и изрично заявява, че няма искане за изслушване на съдебно счетоводна експертиза, като в писмени бележки доразвива доводите в жалбата. Моли да бъде отменен обжалвания акт. Ответника по жалбата-Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки пълномощниците на ответника юрк. Е. Тренева и П. Кованджиев излагат подробни доводи досежно законосъобразността на оспорения акт. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на оспорване в настоящото производство е АУПДВ № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на ДКЕВР, с което на дружеството-жалбоподател е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси в размер общо на 4 342,79 лева, за отчетните 2005 г. и 2006 г. - дължими съответно през 2006 г. и 2007 г. Публичното държавно вземане е установено на "Овергаз Изток" АД, като правоприемник на "Ямболгаз 92" АД, като обжалвания размер общо на 4 342,79 лева главница е съгласно извлечение Приложение № 1, неразделна част от решението, и законните лихви върху тази сума, считано от посочените в справката падежи до окончателното издължаване. Решението за издаване на АПДВ е взето на заседание на ДКЕВР проведено на 26.10.2009 г. Процедурата по вземане на решението и издаване на Акта е започнала с решение на на ДКЕВР по т. 3.15 от Протокол № 86 от 06.07.2009 г. Решението за откриване на процедурата е съобщено на жалбоподателя с писмо от 09.07.2009 г., като му е определен 7 - дневен срок за даване на обяснения и възражения и доброволно изпълнение на задължението. В определения срок дружеството - жалбоподател е подало възражение от 20.07.2009 г., което е прието за неоснователно от ДКЕВР. Установено е по делото, че на универсалния правоприемник на жалбоподателя са издадени две лицензни: № Л-152-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-152-12/17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Ямбол. За да издаде оспорения акт ДКЕВР е взела предвид изготвените от Дирекция "Газоснабдяване" справки за размера на годишните такси за 2006 г. и 2007 г., които са въз основа на годишните финансови отчети за 2005 г. и 2006 г., на "Ямболгаз 92" АД, чийто универсален правоприемник е "Овергаз Изток" АД. В справките на Дирекция "Газоснабдяване" подробно са описани дейностите, които осъществява дружеството. От представените от "Ямболгаз 92" АД годишни финансови отчети на дружеството за 2006 г. и стр. 29 от отчета за 2005 г. е видно, че за оспорваните допълнително начислени такси дружеството е посочило в графа "Други разходи и приходи от основна дейност" следните данни: приходи от такса присъединяване; приходи от продажба на свързани лица по договори за изграждане на ГРМ; разходи за изграждане на ГРМ; приходи от договори до ключ; разходи по договорите до ключ; други приходи; други разходи. В графата"Разходи за лихви, нетни" са посочили приходи от лихви; разходи за лихви по финансови лизинги; разходи за лихви по получени заеми; други финансови разходи. Въпреки, че по преписката се съдържа годишен отчетен доклад на дружеството за 2007 г., вместо процесния доклад за 2005 г., съдът намира, че установените факти в справката към обжалваното решение за 2005 г. не се оспорват досежно стойността на приходите, а стр. 29 от същия доклад е представена от жалбоподателя и приета в съдебно заседание, поради което следва да бъдат прието за безспорно установено, че размера на приходите за 2005 г. са тези посочени в справката изготвена от Дирекция "Газоснабдяване" към обжалваното решение. При така обсъдените доказателства по делото, настоящият състав намира, че оспорения акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалноправните норми и административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) годишната лицензионна такса се изчислява на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията". Съгласно чл. 29, ал. 1 и следващите от ЗЕ таксата за разглеждане на заявление се заплаща при подаването му. Лицензиантите или лицата получили лицензия заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия, както и за изменение на лицензията в случаите, посочени в Тарифата за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката (Тарифата). Лицензионните такси регламентирани в ЗЕ са два вида: първоначална и годишна лицензионна такса. Законодателят е уредил подробно и в чл. 3, ал. 1 от Тарифата правилото, че за издадена лицензия по закона се събират първоначална и годишни такси. Годишната такса, която е спорната в настоящото производство включва разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. Следователно таксите се заплащат за всяка отделна лицензия. От годишните счетоводни отчети се установява, че дружеството не е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходи по видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респективно в годишния му финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване изискванията на Тарифата по ЗЕ (чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата). Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не всички приходи по годишния му финансов отчет представляват разходи за регулаторната дейност по лицензията, поради което и лицензионните такси следва да бъдат изчислявани само върху стойността на приходите от посочената в закона дейност. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ предвижда, че годишната лицензионна такса включва разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. Съгласно § 1, т. 49 от Допълнителната разпоредба на ЗЕ "разпределение" е транспортиране на електрическа енергия или природен газ през разпределителните мрежи", а § 1, т. 16 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ дава дефиницията на цена за "доставка или снабдяване" като цена, отразяваща разходите за отчитане, фактуриране и инкасиране на природен газ. Задължение на жалбоподателя е да води счетоводството си така, че да могат да бъдат отделени приходите от дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ", така както изисква чл. 37, ал. 1 от ЗЕ. При липса на отделна счетоводна отчетност следва да се приеме, че по отношение на приходите на дружеството за 2005 и 2006 години е необходима проверка в счетоводството на жалбоподателя, за което са необходими специални знания, а жалбоподателят изрично заяви в съдебно заседание, че не желае изслушване на ССЕ. С оглед на изложеното са недоказано и неоснователни доводи в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя, доколкото са свързани с обсъждане на годишните отчети. Неоснователно е и възражението, че годишната лицензионна такса по процесните лицензии следва да бъде определена в размер на базовата сума от 2 000,00 лв. Дружеството не е посочило размера, върху който да се изчисли за двете лицензии годишната лицензионна такса поотделно, съгласно Тарифата, а е взело приходите общо за двете лицензионни дейности, прехвърляйки ги към годишната такса по дейността "разпределение на природен газ". Годишната лицензионна такса е определена съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 2 от същата Тарифа, като постоянната й величина е в размер на 2000 лева за една лицензия плюс 0.055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. Приетите в съдебно заседание писмени доказателства не променят извода на съда, относно нарушение на разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, поради непосочване в годишния финансов отчет на приходи по видове регулирани дейности, съгласно издадените на жалбоподателя две лицензии. Представената отчетна информация за периода 2002-2006 г. на "Ямболгаз 92" АД не следва да бъде обсъждана от съда, предвид необходимостта от специални знания, доколкото е извадка от счетоводните регистри на жалбоподателя и с оглед обстоятелството, че въпреки дадените указания от съда от жалбоподателя не беше ангажирана ССЕ. Предвид на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение