Решение № 4 от 24.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5065/2016 г.

Решение № 4 от 24.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5065/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба от ЧСИ М. С. М., рег. № 768 на КЧСИ, с район на действие ОС С., чрез процесуален представител адв. Н., против решение от 8.07.2016 г., постановено по дисц. д. № 21/2016 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител М. С. М. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 10 000 лв. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо като постановено в дисциплинарно производство въз основа на сигнал, подаден чрез лице без представителна власт, евентуално - че е неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че не са допуснати дисциплинарни нарушения. Излага и оплаквания, че наложеното дисциплинарно наказание е явно несправедливо. Претендира разноски. Ответникът по жалбата К. на частните съдебни изпълнители взема становище, че жалбата за неоснователна, като съображенията се излага в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваното решение е процесуално недопустимо като постановено в производство, образувано по жалба, подадена от лице, което към момента на подаването й не представлява дружеството-длъжник. Жалбата сама по себе си не е основание за образуване на дисциплинарното производство, а служи единствено за сезиране на наказващия орган, който след своя преценка взема решение за образуване на дисциплинарното производство, в случай, че приеме за налични признаците на осъществено дисциплинарно нарушение /решение № 324 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 5506/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Отделно от това, в конкретния случай, лицето чрез което е подадена жалбата, е ипотекарен длъжник по изпълнителното дело. До Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ искане на К. на частните съдебни изпълнители за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ М. С. М. поради констатирани допуснати нарушения по изпълнително дело № 20137680400088 по описа на ЧСИ, а именно: 1. Нарушение на чл. 495 ГПК, съдебният изпълнител не е извършил разпределение, в което да определи сумата, която дължи взискателят, обявен за купувач на недвижимите имоти, като в същото време е извършвал разпределения на суми по чл. 460 ГПК; 2. Нарушение на чл. 46, ал. 1 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, като значително е забавено администрирането на жалба срещу изготвено разпределение и забавяне на разпределения на суми; 3. В нарушение на чл. 39, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ във връзка с чл. 2 от същия кодекс съдебният изпълнител е извършвал множество действия по изпълнителното дело без авансово внесени такси и разноски при липса на правно основание за това; 4. В нарушение на чл. 27, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Етичния кодекс на ЧСИ, във вр. с чл. 2 от същия кодекс, съдебният изпълнител е сключил споразумение с взискател по делото, обявен за купувач на имот, съгласно което взискателят поема задължение за довнасяне на суми при евентуално уважаване на жалба, подадена срещу извършено разпределение по делото, както и за "възстановяване на разходите, направени от ЧСИ, във връзка с изпълнение на разпределението и други произлезли от неизпълнението на настоящото споразумение". С обжалваното решение Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители, е намерила искането за основателно, предвид констатираните нарушения по изп. д. № 20137680400088 ЧСИ М., за които нарушения са изложени подробни мотиви в решението, поради което и с оглед тежестта на нарушенията и предвид налаганите дотогава дисциплинарни наказания "глоба" в по-ниски размери, на частен съдебен изпълнител М. С. М. е наложено дисциплинарно наказание "глоба" в размер на 10 000 лв. Законосъобразно и в съответствие с данните по приложеното в копие изпълнително дело /които данни са възпроизведени и в самото решение/, дисциплинарният състав е приел, че незаконосъобразно ЧСИ М. възлага имоти без да спази разпоредбите на чл. 495 ГПК - няма влязло в законна сила разпределение, въз основа на което да изготви постановлението за възлагане, а в случая разпределението е задължително, тъй като има повече от едни кредитор и цената, по която са възложени имотите на взискателя-Първа инвестиционна банка, надхвърля размера на вземането й. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на съдебното произнасяне по жалба срещу третото разпределение, доколкото то не променя факта, че е допуснато нарушение при първото разпределение Правилни са и изводите в обжалваното решение за забавено администриране от ЧСИ на подадена жалба срещу третото разпределение, обективирано в протокол за разпределение от 7.08.2015 г., която жалба е входирана в кантората на ЧСИ на 23.09.2015 г., като от представеното от ЧСИ в срока за произнасяне на Дисциплинарната комисия, съдебно решение е видно, че жалбата е изпратена в съда през 2016 г., където по нея е образувано ч. гр. д. № 58/2016 г. на ОС - Сливен, приключило в постановено в закрито заседание решение на 22.04.2016 г. В жалбата си до съда ЧСИ М. е изложила оплаквания, че от решението на Дисциплинарната комисия не е ясно коя жалба се има предвид, от кого е подадена, срещу кое разпределение, ... Оплакванията са неоснователни, предвид конкретно съдържащите се в обжалваното решение данни. Със забавеното администриране на жалбата ЧСИ М. е допуснала нарушение на чл. 46, ал. 1 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, съгласно който ЧСИ следва незабавно да регистрира и навременно да придвижва постъпилите жалби против неговите действия. Обосновани са и изводите за забавено изготвяне на разпределителните протоколи, предвид данните по изп. дело, че такива са изготвяни веднъж годишно, като първите два са отменени. В жалбата си до съда ЧСИ М. излага оплаквания, че от обжалваното решение не става ясно кое именно разпределение се има предвид. Оплакването е неоснователно. В решението на Дисциплинарната комисия е ясно посочено, че нарушението е допуснато за трите разпределения по делото, като изрично са посочени и датите на всеки от протоколите. Обосновани са изводите на Дисциплинарната комисия, че ЧСИ М. е извършила множество действия по изпълнителното дело без авансово внесени такси и разноски при липса на правно основание за това. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при постановяване на решението не са взети предвид представените от ЧСИ в производството пред Дисциплинарната комисия изготвени от ЧСИ сметки и фактури. В обжалваното решение са взети предвид изготвените сметки и фактури от ЧСИ, като въз основа на проследена хронология и анализ на изготвените сметки и фактури, и на действията на ЧСИ по изпълнителното дело, са направени законосъобразни и обосновани изводи, че изпълнителното дело е образувано без да са внесени авансово такси и разноски по изпълнението, извършвани са поредица от действия, подробно описани, за които няма платени такси, включително и опис на недвижими имоти и движими вещи, което поведение правилно е прието, че съставлява нарушение на задълженията по чл. 50, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ - ЧСИ да начислява и събира такси за всички свои действия, за извършването на които има данни по делото съгласно Тарифата към ЗЧСИ. Обосновано и законосъобразно дисциплинарният състав е приел, че е налице договаряне между ЧСИ и взискателя, което поражда съмнение в безпристрастността на ЧСИ при водене на делото - нарушение на чл. 4 от Етичния кодекс на ЧСИ; че се договарят и последици от евентуален резултат на обжалвано действие - разпределение на парични суми; като изрично е посочено, че в резултат от изхода на обжалваното разпределение ЧСИ ще получи суми, които не са му платени авансово. Доводите на жалбоподателя, че документът по изпълнителното дело, макар и озаглавен "споразумение" има само пояснителен и указващ характер, не кореспондират със съдържанието на документа. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, както и предвид наложените предходни дисциплинарни наказания на частния съдебен изпълнител М. по дисциплинарни дела № 8/2009, № 3/2011 г. и № 59/2014 г. "глоба" в размери, по-ниски от сега определения размер и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че правилно с обжалваното решение дисциплинарният състав е наложил за допуснатите от частен съдебен изпълнител М. нарушения при провеждането на принудително изпълнение по изп. д. № 20137680400088 дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ - глоба, в размер на 10 000 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./ на жалбоподате4ля следва да се присъди сумата в размер от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 З. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение