Решение № 14222 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2018 г.

Решение № 14222 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Сити авеню" ООД моли да бъде отменено решение № 438/26.02.2018 г. по адм. д. № 2816/2017 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0302784/27.09.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 500 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основание по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0302784/27.09.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект, аперитив "Авеню", находящ се в гр. Пловдив, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 12, стопанисван от "Сити авеню" ООД, и забрана на достъпа до обекта за срок от 2 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 18.09.2017 г. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, при която е констатирано, че дружеството не е извършило ежедневно нулиране на оборотите в търговския обект, за времето, през което е имало продажби, регистрирани с касови бележки от фискално устройство в периодите 15.12.2016 г. – 26.12.2016 г. и 25.05.2017 г. – 26.05.2017 г., с което са допуснати нарушения на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Цитираната разпоредба изисква лицата, извършващи доставки да попълват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. В обекта не е инсталирана интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, поради което за него по чл. 39 от наредбата е задължително да се отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден. В заповедта са изложени мотиви за налагане на мярката в защита на обществения интерес, като се предотврати извършването на нови нарушения. Посочена е цел на наложената мярка – да се осъществява пълна отчетност на извършените в обекта продажби и да се осигури последващо проследяване на реализираните обороти. Неспазването на чл. 39 от наредбата не позволява да се установи действителният дневен оборот, да се извърши съпоставка на отчетените за деня в касовия апарат приходите и действителната касова наличност, води до укриване на оборот. За извършената проверка е съставен протокол, подписан от служител на дружеството без възражение. Налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана на достъпа до обекта като за определяне продължителността на мярката и забраната са изложени достатъчни мотиви в заповедта, както обосновано е приел съдът. Правилно съдът е приел, че производствата по чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по предвидената за тях законова регламентация. Обосновано съдът е приел, че липсата на други нарушения, освен установените при проверката е взета предвид от административния орган при определяне продължителността на принудителната административна мярка за срок от два дни. Неоснователен е доводът на касатора за несъответствие на мярката с целта на закона. Предвидената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в", чл. 185, ал. 2 и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС има за цел предотвратяване на нарушения на изискването по чл. 39 от наредбата за ежедневно отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране на фискалния касов апарат. Мярката се налага при условия на обвързана компетентност за административния орган, поради което доводите за несъответствие на мярката с целта на закона имат правно значение на критика на закона, но не освобождават административния орган от задължението при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в", чл. 185, ал. 2 и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и чл. 39 от наредбата да наложи предвидената в ЗДДС принудителна административна мярка. Съдът обосновано е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,