Решение № 2393 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2008 г.

Решение № 2393 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Варна, подадена чрез процесуален представител, против решение № 889 от 23.06.2008 г., постановено по административно д. № 474 по описа за 2008 година на Административен съд - Варна, III отделение, ХХVI състав. Релевира оплакване по всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност, поради което моли за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Политическа партия "зелена партия в България" гр. София, чрез процесуален представител и в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по жалбата на Политическа партия "зелена партия в България" гр. София против заповед № 29/8.01.2008 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 15, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е чл. 42 ал. 1 от НРПУРОИ на Община - Варна във вр. чл. 31 от ЗПП са прекратени наемните отношения между партията и общината за ползване на имот -ЧОС, находящ се в гр. Варна, бел. "Чаталджа" № 49, 2 п. р., кв. 671, пл. № 1, представляващ част от дял "А" с обща площ 31, 90 кв. м., предоставен с Договор за наем № Д-3-9200/802/7.10.2003 г. и анекси към него и Заповед № 2510/7.10.2003 г. на Кмета на Общината. С решението си решаващият съд е отменил заповедта като е приел, че е незаконосъобразна, тъй като са допуснати редица съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК, а именно - неизпълнение от административния орган на задължението по чл. 26 от АПК да уведоми адресата за издаването на индивидуалния административен акт, а от друга страна - по чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК - заповедта не е мотивирана- в нея липсват фактически основания за издаването й. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съдът не е следвало да се ограничава с обсъждане само на едно от основанията по чл. 146 АПК, а въз основа на представените и събрани доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. По делото е била изяснена в пълнота фактическата обстановка, поради което е следвало съдът да се произнесе по материалната законосъобразност на акта, компетентността на административния орган, спазването на изискуемата форма на акта и съответствието му с целта на закона. Независимо от констатираното, правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила по чл. 26 АПК. За започналото административно производство адресатът на акта изобщо не е уведомен. Нарушен е и чл. 34, ал. 1 АПК, тъй като адресатът на акта не е запознат със събраните документи по преписката, а се установява, че такива не са и събрани. Като краен правен извод заповедта на кмета е и необоснована и това е в резултат на нарушение на изискването на чл. 35 АПК, което задължава административният орган да издаде своя акт, след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите. Не е налице изключението на чл. 34 ал. 4 АПК, тъй като нито се твърди, нито са налице доказателства, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Приложеното по делото обявление от 8.01.2008 г., което съвпада като дата с издадената и оспорена заповед не санира, а тъкмо напротив - потвърждава допуснато нарушение на чл. 26 АПК, като по този начин изцяло и изначално се е опорочила процедурата по издаването на ИАА. Съществено е това нарушение на административно-производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В настоящия случай административния орган ако бе уведомил жалбоподателя за започналото производство и му бе дал възможност да изрази становище по събраните по преписката доказателства, като се има предвид изразените впоследствие становища и представени доказателства по съществото на спора (вкл. анекс относно срока на договора), едва ли би се стигнало до издаването на акт с такова разпоредително съдържание. Относно второто основание - по чл. 59 ал. 1 т. 4 АПК, заради което съдът е отменил заповедта, настоящата инстанция намира, че не следва да се приеме за съществено по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК, тъй като административният орган се е позовал на формални предпоставки на закона, като при тяхната евентуална установеност единствения правен резултат е прекратяването на договора. Правилно съдът е отменил административният акт изцяло, тъй като по делото е безспорно установено и в противоречие с изводите на административния орган, че срока на настаняване по наемното правоотношение към момента на издаване на заповедта не е изтекъл, поради което не е налице хипотезата на чл. 15, ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗОС. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд, трето отделение