Решение № 7210 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2016 г.

Решение № 7210 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. В., чрез процесуалния представител адв. И. Д., срещу решение № 8095 от 21.12.2015 г. по адм. дело № 7016 по описа за 2015 г. на административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата му срещу оспорения акт за прихващане или възстановяване (АПВ) на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на направени съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика-гр. С. оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт А. К.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касацонната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба срещу АПВ № 1500266 от 17.03.2015 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 739 от 21.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по повод проведеното производство, започнало с резолюция за извършване на проверка № 1500266 от 19.02.2015 г., като тя е по повод подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. от 17.02.2015 г., с която е деклариран надвнесен данък за възстановяване в размер на 586.00 лв. С издадения АПВ му е отказано такова възстановяване на деклариран надвнесен данък, поради липса на основание затова, но е направен извод за дължимост на такъв в размер на 547.61 лв. Това е резултат на некоректното й попълване. Лицето е било уведомено за отстраняване на констатираната нередовност. По административен ред този акт е обжалван и потвърден от решаващия административен орган. В мотивите на съдебното решение са посочени декларираните сума от годишните данъчни основи в размер на 20 779.11 лв.; обща годишна данъчна основа в размер на 20 779.11 лв.; данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 2 077.91 лв.; данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа в размер на 1 530.30 лв., данък върху общата годишна данъчна основа, намален с тази последна посочена сума по ред 5, възлизащ в размер на 547.61 лв., внесен авансово данък от платеца в размер на 1 134.25 лв. По делото са установени и не се спори за размерите и източниците на доходите, декларирани от лицето - по трудови правоотношения с "Б." ООД, в размер на 4 546.81 лв., удържани вноски по реда на КСО и на ЗЗО в размер на 586.54 лв. Годишната данъчна основа възлиза на 3 960.37 лв. и удържан данък в размер на 396.05 лв. По повод на наемни правоотношения са изплатени и декларирани суми в размер на 18 687.60 лв., с удържан данък в размер на 1 134.25 лв. Лицето при деклариране е приспаднало полагащи се разходи за дейност в размер на 1 868.76 лв. Установено е, че при попълване на декларацията е допусната грешка от декларатора в част IV "Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа", изразяваща се в неправилно посочване на сумата от 1 134.25 лв. в кл. 4007, ред 7. Тя представлява част от тази, посочена на ред 5, клетка 4005 - приспаднат данък. В резултат на това посочване се формира искането на лицето за повторно приспадане на сумата като авансово внесен данък, което не е правилно. Административният съд при тази фактическа обстановка правилно е приел, че АПВ е законосъобразен, като по делото не е имало спор относно източниците и размерите на облагаемите доходи, формирането на годишните данъчни основи за всеки доход, както и на общата годишна данъчна основа за 2014 г., размерът на данъците, с оглед на внесените осигурителни вноски по реда на КСО и на ЗЗО, респ. приспадане на полагащи се разходи. По делото безспорно се установява, че е налице грешка при попълване на декларацията, за която лицето е уведомено. По повод на административното обжалване на същия е посочено в мотивите на решението на решаващия административен орган по какъв ред той може да защити правата си и конкретно да отстрани допуснатата от него грешка - по реда на чл. 103 от ДОПК, лично чрез отстраняване на констатирани несъответствия в ГДД. Възможно е и извършване на корекция служебно от административния орган по реда на чл. 106 от ДОПК. Третата възможност е чрез реализиране на производство по издаване на ревизионен акт. Няма пречка и производството да бъде проведено и по повод проверка, постановена във връзка с искане за възстановяване на надвнесен данък по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, като се постанови акт, с който се отказва възстановяване на публично вземане, поради недължимото му плащане или събиране. Това е предвидено изрично в чл. 129, ал. 1 от ДОПК, а именно, че процедурата се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Касационната жалба е неоснователна, като в нея се твърдят факти и обстоятелства относими към административното производство, а не към съдебния акт, който подлежи на касационен контрол. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 300.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,