Решение № 9797 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16500/2009 г.

Решение № 9797 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16500/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Екатерина Неделчева Андонова, в качеството й на процесуален представител на директора на ТД на НАП - гр. Варна, срещу Решение № 1919 от 16.11.2009 г. по адм. дело № 1555 по описа за 2009 г. на Административния съд - Варна, с което е отменена по жалба на "Алекс - ТВ" ЕООД Заповед № 9-971 от 23.04.2009 г. на същия административен орган, с която е наложена на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС са наложени принудителни административни мерки "запечатване на обект" и забрана за достъп до него". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Алекс - ТВ" ЕООД не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е била заповед № 9-971 от 23.04.2009 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка. Същата е издадена на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС и с нея са наложени принудителни административни мерки "запечатване на търговски обект", представляващ "кабелна телевизия", находяща се в гр. Провадия и "забрана на достъпа" до него. В мотивите на обжалваното съдебно решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно че на 16.07.2008 г. в гр. Провадия между посоченото търговско дружество и лицето Султанка Аргирова Йосифова е сключен договор № 3757 за изграждане на кабелна мрежа и включването му в нея, за което лицето заплаща сума от 10.00 лв. За същата не е издадена фискална касова бележка, не е представена бележка от кочан и не е установено друг вид плащане. Съставен е протокол № 0008346 от 5.09.2008 г. за извършено нарушение и е съставен АУАН № 0099609 от 12.11.2008 г. Административнонаказващият орган приема, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, като на основание чл. 23 от ЗАНН с процесната заповед е разпоредено налагането на посочените принудителни мерки. В мотивите на съдебния акт е констатирано, че в конкретния случай е посочено като правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, неизпълнение на задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство от датата на започване на дейността, която квалификация не съответства на описаното в АУАН, което се състои в неиздаване на касова бележка, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1 б."а" от ЗДДС. Съдът е приел, че погрешно дадената правна квалификация не следва да се определя като особено съществено процесуално нарушение, понеже в заповедта са изложени мотивите на органа и те са известни на адресата на същия. Според съда в тежест на административнонаказващия орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, като от представените писмени доказателства не се установява извършване на административното нарушение на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а именно неиздаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. Аргументира се, че наличието на сключен договор, съдържащ клауза за заплащане на определена сума не може да бъде приравнено на заплащане на сумата на датата на договора и неиздаване на касова бележка. В административното и съдебното производство не са събирани доказателства за изпълнение на договор № 3757, а именно заплащане на сумата от 10.00 лв., изграждане на кабелна мрежа и включване в нея. След като няма административно нарушение липсва и основание за налагане на принудителните административни мерки по реда на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС. Съдът се е позовал и на факта, че е определен максималният срок на принудителните мерки, като не са изложени мотиви относно необходимостта за действието й в такъв срок, а в заповедта съдържа като основание бланкетни изрази, съставляващи основни принципи при прилагане на административната принуда, а не посочване на конкретни фактически обстоятелства и обективни дадености, които обуславят определянето на конкретната степен на същата тази принуда. Нарушено е и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което препятства възможността да се установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото няма спор по фактите, а спорен момент е този дали липсата на мотиви по отношение на срока за налагане на ПАМ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение, като при сключване на договор не е издаден фискален бон на стойност 10,00 лв. Съгласно пък чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството си на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Следва да бъдат споделени и другите аргументи на първоинстанционния съд, че с оглед установеното от фактическа страна по спора не може да се приеме, че е извършено конкретното нарушение, понеже е налице сключен договор, който съдържа клауза за заплащане на определена сума. От административнонаказващия орган, което е в негова доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства за изпълнение на същия, включително изграждане на кабелна мрежа и включване в нея на конкретното лице-абонат, което е длъжно да заплати процесната сума от 10.00 лв. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение.