Решение № 8885 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11939/2009 г.

Решение № 8885 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11939/2009 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълняващия длъжността директор на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 34/10.04.2009 г. по адм. № 4614/2008 г. на Административен съд - София - град, с която е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 20000487/17.09.2007 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - София - град в частта относно данъчни периоди м. 04 - м. 11.2006 г. по жалба на "Кей Еф Джи Пропъртис" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу спорната част на РА, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Кей Еф Джи Пропъртис" ЕООД, гр. София, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел, че РА в частта си за данъчни периоди м. 04 - м. 11.2006 г. по ЗДДС (отм.) е нищожен, тъй като за същите периоди има издадени актове за прихващане и връщане /АПВ/ № 6120/25.08.2006 г. и 9824/10.01.2007 г. Същите са издадени преди изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ДОПК с ДВ бр. 108/19.12.2007 г. и преди тази дата е възложена и настоящата ревизия. Процесните АПВ имат характер на влезли в сила индивидуални административни актове, поради което данъчната ревизия за същите периоди по ЗДДС (отм.) е можела да бъде възложена само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК и съответно издателят на РА да бъде определен единствено от териториалния директор на НАП. В случая издателят на РА е определен от друг орган по приходите - началник сектор "Ревизии", което е довело и до материална компетентност на издателя на РА. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебни решения становище на мнозинството състави на Върховния административен съд, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за този данъчен период задължения по ЗДДС води и до материална некомпетентност на издателя на РА в тази му част. По отношение на заявеното от касатора инцидентно оспорване на АПВ, в частта определяща данъчно задължение, настоящият съдебен състав предвид гореизложеното относно установяване единствено на права с АПВ намира, че оспорването е без предмет. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение