Решение № 4201 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14147/2008 г.

Решение № 4201 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14147/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Петър Софрониев Петров, гр. Монтана, против решението от 02.10.2008 г. на Административен съд - гр. Монтана по адм. дело № 483/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1321/04.06.2008 г. на Кмета на Община Монтана. Касаторът заявява, че не е доволен от така постановеното решение, счита, че е неправилно поради необоснованост, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място твърди, че Удостоверение № 3595, макар и да е издадено на 06.07.1992 година, е основано на ". . . решение № 73/26.V.1981 г. на бившия ИК на ОНС гр. Михайловград", което означава, че му е предоставено място (земя) за самозадоволяване още тогава. В Удостоверение № 38/02.12.1981 г., с което е предоставено място за самозадоволяване на Василка Михайлова Георгиева, той е посочен като "съсед-ползувател". На второ място счита, че неоснователно съдът не е допуснал гласни доказателства за установяване на твърдението му, че върху предоставеното му място е създал лозе. Моли съдебното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС се явява лично, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Представя писмено становище. Ответникът - Кмета на Община Монтана не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Боряна Емилова Георгиева и Вера Емилова Георгиева също не заявяват становища. От пълномощника на заинтересованата страна Юлка Борисова Георгиева - адв. Йордан Александров е постъпила молба, в която заявява, че оспорва жалбата на Петър Софрониев Петров и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Към молбата е приложена писмена защита с подробни съображения. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Не са допуснати касационни пороци на решението. Издаденото удостоверение на 6.07.1992 г. не удостоверява обстоятелствата, които са релевирани по делото, тъй като е издадено след датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ , прекратяващ правата на ползвателите, поради което позоваването на касатора на него не е основателно, още повече, че документа не е издаден от Кмета на Община - Монтана, а от друго лице, на което не са делегирани правомощия да издава такива документи. Не може да се удостовери право на ползване и чрез записване името на касатора в удостоверение, издадено на друг ползвател, независимо, че е негов съсед. Касаторът не е представил документ съгласно § 61, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ за удостоверяване право на ползване с актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ , поради което не може да се приеме, че същия е ползвател по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ . Решението на съда, с което е отхвърлена жалбата е законосъобразно и правилно и не са налице касационни основания. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 02.10.2008 г. по адм. дело № 483/2008 г., Административен съд - Монтана, I състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Петър Софрониев Петров от гр. Монтана, ул. "Св. Климент Охридски" № 13, с която е оспорена Заповед № 1321/04.06.2008 г. на Кмета на Община Монтана, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че жалбоподателят не е представил, както изисква разпоредбата на § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ документ, който да удостовери, че му е предоставено право на ползване по реда на актовете, изброени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, която липса води до непълнота на елементите от фактическия състав, даващ право на придобиване на собствеността върху имот, в случая по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 61, ал. 2, т. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ . Приел е, че представеното по преписката удостоверение № 3595/6.07.1992 г. не е годен удостоверителен документ, доколкото същото е с дата след влизане в сила на ЗСПЗЗ, който е прекратил правата на ползвателя, а освен това същия този документ не е издаден от Кмета на Община Монтана, а от друго лице. По отношение на факта, че жалбоподателят е записан като съсед на лице с качеството на ползвател съдът е приел, че е възможно едно лице да е във владение на имот и без да му е предоставен по силата на горецитираните актове и да няма качеството на ползвател. На последно място съдът е приел за ирелевантни наведените в процеса факти и обстоятелства, свързани с владението и ползването на процесния имот. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ , същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай липсва надлежен документ за предоставяне право на ползване върху процесния имот с площ 500 кв. метра от имот № 1280 по помощния план на зона "Парта", местност "Над Младост", землище Монтана. Удостоверение № 3595/6.7.92 г. е издадено след влизане в сила на реституционния закон - ЗСПЗЗ и по-конкретно след приемането на новия текст на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , обн. в ДВ, бр. 28 от 3 април 1992 година, и жалбоподателят не може да се позовава на него. Освен това то е подписано вместо от кмета на общината, със запетая от неизвестно лице и няма данни за делегиране на правомощия или за заместване на титуляра поради отсъствие за определен период от време, което е допустимо, но не е доказано. От факта, че жалбоподателя е записан като съсед на имот на друго лице - ползвател, не може да се направи благоприятния за него извод, че и той е ползвател с надлежно учредено право на ползване. Представеното в касационното производство Решение № 73/26.V.1981 г. на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет - Михайловград не е ново доказателство, а се намира в кориците на адм. дело № 483/2008 г. (на лист 14) и следователно е взето предвид от първоинстанционния съд за обосноваване на правните изводи. Представеното пред касационната инстанция Удостоверение № 94-Л-722/17.12.08 г., че след 1991 година не са раздавани земи за самозадоволяване в землището на гр. Монтана и община Монтана всъщност потвърждава извода, че жалбоподателя не е надлежен ползвател нито преди влизане в сила, нито след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че съдът не е допуснал гласни доказателства. Това е така, защото обстоятелствата, които би установил разпитания свидетел са неотносими за спора: както се каза по-горе, едва след като се установи наличие на първата предпоставка за надлежно учредено с писмен документ право на ползване върху земеделската земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - дали имота представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място. Тоест, след като не е налице първата предпоставка за преобразуване правото на ползване в право на собственост, то е без значение дали в имота е създадено лозе и има посадени трайни насаждения, каквато е хипотезата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Административен съд - Монтана е констатирал наличие на нарушения в процедурата по издаване на оспорения административен акт - действията на комисията не са осъществили изискванията на закона (§ 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ) за изрично произнасяне и мотивиране за всеки отделен случай (изготвен е общ протокол под формата на списък), както и че са извършени много след законоустановения срок, но правилно е приел, че те не са от категорията на визираните от разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК, тоест не са съществени и във всички случаи не са засегнали правата на заинтересованите страни и не са повлияли на извода на административния орган по основния въпрос - дали жалбоподателя (в качеството си на заявител в административното производство) има право на придобиване на собствеността върху имота. С оглед всичко изложено, обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,