Решение № 14896 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2018 г.

Решение № 14896 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славина Владова Производство по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по искане на М. В. от [населено място] за отмяна на влезнало в сила решение № 2312 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 8171/2016 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, V - то отделение, с което е оставено в сила решение № 899 от 04.05.2016 г., по адм. дело № 3289/2015 г. на Административен съд – гр. Пловдив, на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство и ново обстоятелство, които не са взети предвид при решаване на делото, както и че са налице две взаимно противоречащи си решения на ВАС. Това ново обстоятелство и ново писмено доказателство е приложеното към искането й, а именно решение № 5331 от 27.04.2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), V - то отделение по адм. д. № 5913/2016 г., с което е оставено в сила решение № 1609 от 09.03.2016 г. на Административен съд София – град (АССГ) по адм. д. № 7191/2015 г., с което е отменена заповед № 870 от 19.05.2015 г. на Директора на Агенция "Митници". С тази заповед № 870 от 19.06.2015 г. е прекратено служебното правоотношение на С. В. на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл., поради възстановяване на работа на незаконно уволнен служител, а именно М. В.. Посочва, че с решението от 27.04.2017 г. в мотивите на същото съставът на ВАС е приел, че по отношение на С. В. не са били налице условията по чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, поради възстановяване на незаконно уволнен служител, а именно М. В., тъй като преди уволнението В. не е заемала длъжността директор на дирекция "Прано - нормативна", на която е поискала да бъде възстановена, като въз основа на това е направен извод, че поради това не се налага освобождаване на заеманата от В. длъжност за възстановяване на незаконно уволнената В.. Посочва, че мотивите решение № 5331 от 27.04.2017 г. на ВАС са в противоречие с приетото в решение № 2312 от 21.02.2018 г. на ВАС, а именно, че М. В. е възстановена на заемната преди това от нея длъжност и съответно след възстановяването си със заповед № 871 от 19.06.2015 г. на длъжността директор на дирекция "Правно - нормативна", правилно е уволнена със заповед № 26.08.2015 г., поради съкращения на щата, като в тази връзка твърди отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Представя и ново писмено доказателства от Директорът на Агенция "Митници" – писмо изх. № 32 – 185939 от 28.06.2018 г., от което е видно, че за периода 19.06.2015 г., възстановяването й на работа със заповед № 871 от същата дата до уволнението й на 26.08.2015 г. не е получавала възнаграждение от Агенция "Митници", поради липса на отработени часове, като за същия период е била осигурявана от друг осигурител – Комисия за финансов надзор. Посочена, че това ново доказателство е в потвърждение на това, че не е била възстановена на работа, поради и което не е получавала възнаграждение. Навеждат се и аргументи за незаконосъобразност на решение № 2312 от 21.02.2018 г. на ВАС. Ответникът Директорът на Дирекция "Митници", чрез процесуалния си представител и с представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Предмет на оспорване по адм. дело № 8171/2016 г. на тричленен състав на ВАС, Пето отделение, от страна на М. В., е било решение № 899 от 04.05.2016 г. на АС – гр. Пловдив по адм. д. № 3289/2015 г. По адм. д. № 3289/2015 г. на АС – гр. Пловдив е била оспорена заповед № 1359 от 26.08.2015 г. на Директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. В. като Директор на Дирекция "Правно - нормативна" в Централно митническо управление, поради съкращение на длъжността. С решението си АС – гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на М. В., като е приел, че с подаването на молба от 26.05.2015 г. за възстановяване на работа от В. е заявила желание за явяване и започване на работа на предишната си длъжност. Приел е, че фактическият състав на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е изпълнен дори и без издаването на заповед № 871 от 19.06.2015 г., с която В. е възстановена на работа, като е приел, че с тази заповед е зачетено упражненото право на В. по чл. 122 от ЗДСл. Приел е и че факта на възстановяване на работа по правилата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл се потвърждава и от разменена кореспонденция между В. и Агенция "Митници" и представени от В. болнични листове, както и от това, че съобразно длъжностното разписание, същата е вписана като директор на дирекция "Правно - нормативна". Приел е и че към момента на уволнението, което е отменено, В. е заемала длъжност Директор на Дирекция "Административно, правно и информационно обслужване", която обаче към момента на възстановяването вече не съществува, а на нейно място са създадени две дирекции "Прано - норматива" и "Административно обслужване", поради и което за В. е следвало да бъде определено в коя от двете нови дирекции да бъде възстановена, което е сторено със заповед № 871 от 19.06.2015 г., с което е определено заемане от нея на длъжността директор на Дирекция "Правно - нормативна". ВАС с решението от 21.02.2018 г. (чиято отмяна се иска) е приел, че са правилни изводите на АС – гр. Пловдив, че съобразно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл В. е възстановена на работа, като за това не се изисква изричен акт, като след като е назначена на длъжност директор на дирекция "Прано - нормативна" след възстановяването се на работа и при данни за реално съкращение на тази длъжност, законосъобразно е било прекратено служебното й правоотношение. С противопоставеното решение № 5331 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2016 г. е потвърдено решение № № 1609 от 09.03.2016 г. на АССГ по адм. д. № 7191/2015 г., с което е отменена заповед № 870 от 19.05.2015 г. на Директора на Агенция "Митници". С тази заповед № 870 от 19.06.2015 г. е прекратено служебното правоотношение на С. В. на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл., поради възстановяване на работа на незаконно уволнен служител, а именно М. В.. АССГ е приел, че със заповед № 5977 от 22.07.2009 г. С. В. след конкурентен подбор е назначена на длъжност Директор на Дирекция "Правно - нормативна". Приел е, че от представените длъжностни разписания се установява, че към дата 01.07.2013 г. С. В. е посочена като директор на дирекция "Прано - норматива", а дирекция "Административно обслужване" е с двама директори, един от които е М. В., като с длъжностно разписание от 28.10.2013 г. В. е заличена като директор на дирекция "Административно обслужване", а с длъжностно разписание от 19.06.2015 г. е записана като директор на Дирекция "Правно - нормативна". АССГ е приел, че от събраните доказателства се установява, че С. В. в нито един момент не е преставала да изпълнява длъжността директор на дирекция "Правно нормативна", поради което не може да се приеме, че М. В. е заемала тази длъжност и поради това е приел, че по отношение на С. В. не са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение, поради възстановяване на незаконно уволнен служител. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на искането за отмяна е се позовава на тълкуване на разпоредбата за възстановяване на незаконно уволнен служител – чл. 122 от ЗДСл, дадено в решение № 5331 от 27.04.2017 г. на ВАС – относно наличието на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на С. В. като директор на дирекция "Правно - нормативна", поради възстановяването на същата длъжност на уволнената преди това със заповед от 30.10.2013 г. М. В.. В настоящия случай във връзка с даденото тълкуване на чл. 239, ал. 1, т. 1 не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, а именно решение № 2312 от 21.02.2018 г. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата се установява, че В. е била възстановена на работа въз основа на влезнало в сила съдебно решение, което настъпва по силата на закона с подаването на искане от уволненото лице, което е направено от В. като след възстановяването й със заповед № 871 от 19.06.2015 г. е назначена на длъжност директор на дирекция "Правно - нормативна". Не са налице нови обстоятелства – факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, а именно наличието на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на В. поради съкращение на длъжността. Всички факти са били известни като са коментирани от съда, включително това дали В. е била възстановена на работа или не и в коя дирекция. В настоящия случай в посоченото като противопоставимо решение № 5331 от 27.04.2017 г. не се съдържат нови факти или доказателства, които да не са били известни и да не са били взети предвид при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, а именно решение № 2312 от 21.02.2018 г. Като следва да се посочи за пълнота, че в решение № 5331 от 27.04.2017 г. е направен само извод, че по отношение на С. В. не са налице предпоставки за освобождаване поради възстановяване на незаконно уволнен служител, тъй като същата е заемала длъжността много преди уволнението на В., а именно заемала е длъжността още от 2009 г., поради и което е направен извод за липса на предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В тази връзка не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, факти и обстоятелства, които са съществували, но не са били известни към постановяване на решението, чиято отмяна се иска, тъй като с решението от 27.04.2017 г., в частта на която се позовава искателят В., не се установяват факти или доказателства, а е налице интерпретация и тълкуване на факти във връзка с правната норма. Мотивите на съдебното решение не могат да се приемат за нови факти, такива могат да бъдат установявания с диспозитива или в частта на фактическите констатации (при оправдателна присъда например), но не и мотивите на касационно решение, при което проверката е по правилното приложение на правото. Не е налице и отменителното основание по чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК, според която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Съобразно цитираното нормата изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като на първо място страните по двете противопоставени решения са различни. А на второ място не е налице тъждество на искането и на основанието. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 4 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, искането на ответника Директора на Агенция "Митници" за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като същото следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва и да се осъди искателят да заплати на ответника сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,