Решение № 1113 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез упълномощен представител главен юрисконсулт Хичовски, против Решение 3650 от 14.05.2024г., постановено по административно дело 254/2024г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че е налице несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Счита, че решението на Административен съд Бургас не е мотивирано и ако съдът бе обсъдил приложените по делото доказателства, би стигнал до различни правни изводи относно законността на административния акт. Моли за отмяна на решението на Административен съд Бургас. Ответникът Н. А. Ж., гражданин на Руската федерация, чрез упълномощен представител адв. Любенова АК Видин, в писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че съдът неправилно и необосновано е отменил обжалваното решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд- Бургас е ОТМЕНЕНО Решение 22610/ 28.12.2023г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. А. Ж., гражданин на Руската федерация и преписката е ВЪРНАТА за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решаващият съд, за да стигне до този резултат е приел, че конкретното административно производство е проведено, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, даващи основание за неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне. Посочил, че административният орган формирал преценка за липса на основанията за предоставяне на статут на бежанец при съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като от събрани в хода на съдебното производство доказателства справки ЦУ- 458/ 24.01.2024г. и ЦУ-1130/ 17.04.2024г. се установявало съществено изменение на законодателството в Русия във връзка с твърденията на жалбоподателя за основателни опасения от преследване, основано на принадлежност към определена социална група. Съдът приел, че посочените в справките факти били настъпили преди постановяване на обжалвания административен акт, поради което административният орган дължал изясняване на обстоятелствата, преди постановяване на решението си. На следващо място първостепенният съд е приел, че в нарушение на изискването по чл. 58, ал. 10 от ЗУБ административният орган допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е изискал от компетентния орган Държавна агенция Национална сигурност писмено становище относно наличието на заплаха за обществото или националната сигурност. Поради това обжалваното решение на Председателя на ДАБ било отменено, а преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на Административен съд Бургас е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на обжалваното решение от Административен съд - Бургас не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изложените доводи в касационната жалба за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не променят извода за обоснованост и правилност на съдебното решение. Настоящата инстанция споделя и извода на Административен съд- Бургас, че с оглед на приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства, е необходимо административният орган да ги изследва и да ги обсъди с оглед тяхната релевантност с бежанската история на чужденеца и данните за актуалната обстановка в страната по произход. Това е необходимо, за да извърши необходимата преценка за наличие или отсъствие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец във връзка с чл. 8 от ЗУБ или хуманитарен статут във връзка с чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е направил правилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, а според чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. В случая няма доказателства да е налице получено становище на административен орган със специализирани функции, свързани с националната сигурност, на който съгласно ЗДАНС е предвидена контролната дейност по отношение на пребиваване на чужденци в Република България и даване на становища по молби за закрила по ЗУБ. В провелото се административно производство не е взето становище, в което ясно и недвусмислено да е посочено дали чуждия гражданин представлява заплаха за националната сигурност. Компетентният административен орган, като не е приобщил към адм. преписка писмено становище от Държавна агенция Национална сигурност е допуснал нарушение на императивната норма на чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Видно и от мотивите на обжалвания административен акт, Председателя на ДАБ при МС не е взел предвид подобно становище при произнасяне в производството по молбата на чуждия гражданин за предоставяне на закрила. Освен това не е изяснено дали лицето е отбило военна служба, в какъв род войски е служил и подлежи ли на военен сбор. Този факт, предвид военната подготовка е относим към въпроса за евентуалната негова мобилизация. Административният орган не е обсъдил цялостната бежанска история на жалбоподателя в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход. Следвало е да разгледа подробно и да обсъди същността на законодателството против ЛГБТИ общностите в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН, като дискриминационно. Видно от данните в представена справка ЦУ-1541-1/11.10.2024г. през ноември 2023г. Върховният съд на Русия е определил международното ЛГБТ движение, като екстремистка организация, а руският регулатор на медиите и комуникациите преследва стрийминг услуги и блокира уебсайтове с ЛГБТ съдържание. При новото произнасяне следва отново подробно и конкретно да се прецени бежанската история на чужденеца, в съответствие с последната достъпна актуална информация за страната на произход и по- конкретно по отношение подхода на официалната власт към лицата, изразяващи различно от официалното политическо мнение и лицата с хомосексуална ориентация. Административният орган следва да вземе предвид установената съдебна практика на Съда на ЕС относно понятията основателни опасения, преследване, определена социална група. Съгласно чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ, интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденеца, за административния орган би стояла възможността да бъде проведено допълнително интервю. Първостепенният съд е постановил решението си в съответствие със закона, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на административно производствените правила следва да бъдат отстранени от адм. орган при повторното разглеждане на преписката. Настоящият касационен състав намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното с отговора по касационната жалба искане, на основание чл. 92, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, на ответника се дължат разноски. Според т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин- например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В разглеждания случай, в представения по делото, договор за правна защита и съдействие 15926/11.07.2024г. договореното възнаграждение за адвокат Любенова е от 1 500 лв, но на съответното място, обозначено в договорите, като "начин и срок на плащане", не е посочено дали плащането е извършено в брой или по банков път. Липсва и списък на разноските по чл.80 ГПК. Описаното изключва възможността настоящият съдебен състав да приеме, че претендираните от ответника, разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 1 500лв. са доказано направени по делото, поради което искането като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение