Решение № 14219 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 563/2016 г.

Решение № 14219 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 563/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗдр) срещу Решение № 6715 от 04. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 9088/2012 г. на Административен съд С. град (АССГ) в частта, с която искът на В. Б., поддържан от неговите наследници Д. Б., К. Б., С. Б. е признат за частично основателен и МЗдр e осъдено да заплати на същите обезщетение в размер на 12 057 лева за претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, и двете суми заедно с лихви за забава, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, 05.06. 2014 г., до окончателното им изплащане, както и разноски за ищеца за съответната инстанция в размер на 1468, 50 лева. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че В. Б. е предпочел да се лекува алтернативно и е разчитал на това лечение, а не на класическото, което е би могъл да проведе след диагностицирането си в България и за част от което- (брахитерапията като евентуално последващо лечение) е получил отказ. Счита се, че болките и страданията, изпитани от лицето са такива от заболяването му, а не от отказа. Според касационният жалбоподател неправилен е извода на съда, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева е доказано и основателно. Счита, че претърпените притеснения и страх за живота и претърпените физически болки и страдания са свързани не с отказа, а със самото заболяване и неговото развитие. Намира за неправилен изводът на съда за основателност и доказаност на присъденото обезщетение за имуществени вреди от 12 057 лева, за които се приема, че са в пряка причинно следствена връзка с отменения отказ. Счита се, че съдът не е обсъдил и оценил правилно събрания доказателствен материал. Сочи, че е недоказано заплащането на извършения скенер и ядрено магнитен резонанс, както и разходите за пътуване. Моли се за отмяна на постановеното решение и вместо него исковата претенция на В. Б. да бъде оставена без уважение. Касационният жалбоподател Министерство на здравеопазването в съдебно заседание, чрез юрисконсулт З. поддържа касационната жалба и оспорва касационната жалба на тримата наследника. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. По делото е постъпила и касационна жалба на Д. Б., К. Б., С. Б., като наследници на В. Б., подадена чрез адв. С. Б. срещу Решение № 6715 от 04.11.2015 г., постановено по адм. дело № 9088/2012 г. на АССГ в отхвърлителната част за разликата от 12 075 до пълния предявен размер от 29 971 лева. Излага аргументи, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че административният съд неправилно е квалифицирал твърденията на ищеца като незаконосъобразно бездействие. Посочва, че предмет на производството са претендирани вреди, които са следствие от незаконосъобразно действие на адм. орган, изразяващо се в постановения отказ за финансиране на лечение в чужбина. Намира, че разходите за неконвенционални средства за лечение се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие на административния орган, което обуславя и претенцията за тяхното възстановяване. Молят да се отмени постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск срещу министерство на здравеопазването за претърпени имуществени вреди. В представената по делото писмена защита се моли да се отхвърли изцяло като неоснователна и необоснована, подадената от МЗдр касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното Решение № 6715 от 04. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 9088/2012 г. на Административен съд С. град е ОСЪДЕНО Министерство на здравеопазването да заплати на Д. С. Б., К. В. Б., С. В. Б., като наследници на В. Й. Б. обезщетение в размер на 12 057, 50 (дванадесет хиляди и петдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева за претърпени имуществени вреди, причинени от отменен административен акт Заповед № РД- 22- 124 от 28.08.2012 г. на заместник - министър на здравеопазването, заедно с лихва за забава, считано от момента на влизане в сила на съдебно решение № 7667 от 05.06.2014 г. по адм. д. № 4710/2014 г. на ВАС, петчленен състав, а именно от 05.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН искът на посочените лица срещу Министерство на здравеопазването за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отменен административен акт Заповед № РД- 22-124 от 28.08.2012 г. на заместник - министър на здравеопазването, заедно с лихва за забава, в останалата му част до пълния предявен размер от 29 971, 52 (двадесет и девет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и петдесет и две стотинки) лв. На следващо място е ОСЪДЕНО Министерство на здравеопазването да заплати обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен административен акт Заповед № РД-22-124 от 28.08.2012 г., заедно с лихва за забава, считано от момента на влизане в сила на съдебно Решение № 7667 от 05.06.2014 г. по адм. дело № 4710/2014 г. на ВАС, петчленен състав, а именно от 05.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Наред с това е ОТХВЪРЛЕН иска на лицата срещу Министерство на здравеопазването за обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се ненасочването на В. Б. към конкретни действия и възможности за лечение в периода от подаване на заявлението за лечение в чужбина на 24.02.2012 г. до издаване на заповедта за отказ за лечение на 28.08.2012 г. Същевременно е ОСЪДЕНО Министерство на здравеопазването да заплати на лицата сумата от 1468,50 (хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и петдесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат АССГ намира, че със Заявление вх. № 95-00-39 от 21.02.2012 г. В. Б. е поискал финансиране на лечението му в чужбина в размер на 40 000 евро, именно извършване на съчетана лъче и химиотерапия с последваща брахитерапия с насочване към онкологичен център в чужбина съобразно медицинско направление от 02.02.2012 г. на онкологичен комитет към УНГ при УМБАЛ "Ц. Й.". Въз основа на това заявление е постановена Заповед № РД- 22- 124 от 28.08.2012 г. на заместник-министър на здравеопазването, с която е отказано поисканото заплащане от бюджета на Министерство на здравеопазването за извършване на лечение в чужбина. Тази заповед е оспорена, като със съдебно Решение № 2771 от 26.02.2014 г. на ВАС, Трето отделение по адм. дело № 12538/2012 г. същата е отменена. Това решение е потвърдено с Решение № 7667 от 05.06.2014 г. на ВАС, петчленен състав по адм. дело № 4710/2014 г. С това АССГ намира, че е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за обезвреда, а именно налице е отменен по предвидения за това ред административен акт, а именно отменена е заповед № РД- 22- 124 от 28.08.2012 г. на Заместник министър на здравеопазването, с която е отказано финансиране на лечението в чужбина на В. Б.. По отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в ненасочването на В. Б. към конкретни действия и възможности за лечение в периода от подаване на заявлението за лечение в чужбина на 24.02.2012 г. до издаване на заповедта за отказ за лечение на 28.08.2012 г., АССГ намира, че не е налице бездействие по смисъла на закона. Позовал се е на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗдр) регламентира реда и условията за заплащане на лечение в чужбина, като счита, че не е налице задължение на административния орган да укаже такива възможности, които да произтичат от нормативен акт, както и не е налице задължение по закона за извършването на такива фактически действия по указването на конкретни възможности за лечение. Намира, че по отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие искът е неоснователен. АССГ намира, че дейността по финансирането (заплащането) на лечение в чужбина на български граждани по съществото си представлява административна дейност, тъй като това е част от дейността по управлението и разходването на средствата от бюджета на Министерство на здравеопазването, съответно и това е вмененото задължение на административните органи съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗдр. В тази връзка приема, че е налице и вторият елемент от фактическия състав, а именно отменения административен акт е постановен при и по повод осъществяването на административна дейност. На първо място по отношение на имуществените вреди се намира, че искът е частично основателен, като разходите, които възлизат на обща сума в размер на 12 057, 50 лв., направени от ищеца, се намират в пряка причинно следствена връзка с постановения незаконосъобразен и отменен от съда административен акт. Счита, че това е така тъй като в случай, че беше одобрено лечението в чужбина лицето не би направил така посочените разходи за лечението си в България. Намира се искът в тази му част за основателен, доказан, като по отношение на него се установяват всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на направения разход за лекарства, посочен в съдебно икономическата експертиза в размер на 4041,02 лв., както и по отношение на твърдените направени разходи за лечение с алтернативни методи в Медицински център за интегративна медицина в размер на 13 100 лв. по представено удостоверение от медицинския център (стр. 506 от II том) адм. съд намира, че същите не са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт. Счита това за основание да се отхвърли иска за имуществени вреди в тази му част. По отношение на неимуществените вреди АССГ намира, че е основателно твърдението на ищците, че в следствие на незаконосъобразния акт, отменен по съответния ред, техният наследодател е претърпял страдания, изразяващи се в страх и стрес от липсата на възможност да проведе лечение в чужбина, което му е предписано от българските лекари и което в неговият случай е било единствено възможното без радикална оперативна намеса и отстраняване на езика. Установява се, че същият е съзнавал състоянието си и е искал да получи лечението в чужбина. Решаващият съд намира, че от събраните по делото доказателства и изслушаните свидетелски показания безспорно се установява, че наследодателят на ищците е претърпял допълнително страдание, изразяващо се и в чувство на безсилие и отчаяние от невъзможността да получи лечение, поради и което се е обърнал към нетрадиционните методи. В тази връзка административният съд намира, че по делото от събраните доказателства, се установява и че претърпените неимуществени вреди- болки, страдания, стрес, "попарени" надежди са в пряка причинно- следствена връзка от незаконосъобразния отказ, отменени по съответния ред. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се приема, че поисканото обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. е справедливо и обосновано. Намира, че е справедливо с оглед продължителността и най- вече с оглед интензитета на претърпените притеснения, страх - за живота и загубена надежда, както и с оглед на претърпените физически болки и страдания от наследодателя на ищците, присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в предявения размер, поради което искът в тази му част следва да бъде уважен изцяло. Настоящият състав намира, че постановеното решение е недопустимо. Първоначално исковата молба на В. Б. срещу министерство на здравеопазването е предявена за 14 000 лева имуществени вреди и 20 хиляди лева неимуществени вреди, претърпени от отменена Заповед № РД- 22- 124 от 28.08.2012 г. на заместник-министър на здравеопазването, както и за проявено бездействие през периода 21.02.2012 г. до 28.08.2012 г. (л. 7, том I), изразяващо се в ненасочването на лицето към конкретни действия и възможности за провеждане на лечение. С молба на ищеца от 08.10.2015 г. (стр. 509, том II от делото) на основание чл. 214 ГПК се прави изменение на иска, относно предявените имуществени вреди, като същият се счита за предявен за 29 971 лв., което е допуснато в открито съдебно заседание от 08.10.2015 г. По делото са претендирани вреди, които са следствие от постановения отказ за финансиране на лечение в чужбина, като допълнително е изложена фактическа обстановка за проявено бездействие през периода 21.02.2012 г. до 28.08.2012 г. С това не става ясно дали са предявени два отделни иска, произтичащи съответно от отменената заповед и посоченото бездействие за 6-месечния период или е предявена само една претенция, като към вредите от отменения акт се твърди, че се наслагват и вредите от бездействието. Не е уточнено дали под бездействие се има предвид само забавяне в разглеждането на искането в административното производство или се твърди фактическо бездействие. Не става ясно от кой факт произтича претенцията, отменената заповед, посоченото бездействие/ забавяне или едновременно от двете в тяхната взаимна връзка. Решаващият съд не е дал указания за конкретизиране на претенцията - по основание и паричен размер, а е пристъпил към нейното разглеждане. Основателно е твърдението на тримата наследници в качеството им на касационни жалбоподатели, че административният съд неправилно е квалифицирал твърденията на ищеца. Претенцията е разгледана като два отделни иска и спрямо всеки един от тях са изложени фактически обстоятелства и отделен диспозитив. Липсата на конкретизация на иска, относно твърдяното бездействие проличава в диспозитива на решението, където не е посочен какъв е размера на претендираното, съответно отхвърленото обезщетение. На следващо място в исковата молба не е посочен период на претърпените неимуществени вреди. Периодът на претенцията не може да се установи и от данните по делото. Не може да се приеме за период на неимуществените вреди, посоченото време от 24.02.2012 г. до 28.08.2012 г., тъй като това е периодът, за който се твърди, че е осъществено бездействие. Решаващият съд в съдебните актове по хода на делото не посочва възприет конкретен период за неимуществените вреди с посочване на начален и краен момент. В самото решение също не се посочва периода, за който се отнася присъденото обезщетение. Следва да се приеме, че първостепенният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, като не е бил ясен петитумът, който определя границите на решаващата дейност на съда. АССГ присъжда обезщетение за вреди само от отменения административен акт, който е постановен на 28.08.2012 г., т. е. в последната дата от периода на бездействие 24.02.2012 г. до 28.08.2012 г., поради което е неясно как вредите, преди тази дата са произтекли единствено и пряко от него. При съобразяване изложените в исковата молба твърдения относно претърпените неимуществени вреди съдът е следвало да даде указания за тяхното ясно и точно индивидуализиране за съответния период. Дали същите съвпадат изцяло или се припокриват частично с периода на твърдяното бездействие, е следвало да се уточни по делото. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба. Освен посоченото по делото не е изяснен въпросът и кои от направените разходи за твърдените имуществени вреди се поемат изцяло или частично от НЗОК. По делото остава неизяснен и въпросът какво е било необходимото лечение за това заболяване, какво е предлагано в страната, включително обезпечено от НЗОК и какви са допълнителните процедури, практикувани в чужбина и каква е тяхната ефикасност. Изследването на тези въпроси, включително и със специални знания в областта на медицината следва да даде конкретен отговор за основателността на предявените искове, вкл. за причинната връзка между отменения акт и твърдените вреди. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по отношение на останалите пороци, които са наведени в касационните жалби. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение