Решение № 6656 от 5.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Николов, чрез адв. Дрехарова и адв. Стефанов като процесуални представители, срещу решение 5677 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело 935/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени извършеното от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1604.744. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците началникът на СГКК - София, чрез пълномощника си адв. Баулова, Д. Стоянов и Й. Стоянова, чрез адв. Селенска като процесуален представител на двамата, излагат становища за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Л. Николов срещу действия на началника на СГКК, обективирани в писмо-уведомление 24-987 от 12.01.2021 г., с които на основание чл. 52, ал. 2 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 69, ал. 2 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и след представен акт по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗКИР в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) по заявление рег. 01 -595300 от 23.12.2020г. на МАПЕКС АД, като пълномощник на Й. Стоянова и Д. Стоянов, е извършена промяна на границите, площта и идентификаторите на поземлени имоти 68134.1604.744 (собственост на жалбоподателя) и 68134.1604.6094 (без данни за собственик), находящи се в гр. София, район "Студенстски", като е нанесен нов поземлен имот с идентификатор 68134.1604.6235, с данни за собственици и актове, от които черпят правата си: Й. Стоянова и Д. Стоянов. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър е извършено от компетентен орган, като за него не е необходимо издаването на заповед по аргумент от чл. 53а ЗКИР, а мотивите се съдържат в уведомлението за това. Излага съображения за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на правилото на чл. 35 АПК. Обосновава извод, че процедурата по чл. 52 ЗКИР е специална спрямо тази по чл. 54 ЗКИР, съответно приема, че при извършването на изменение в кадастралната карта и регистър в хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР не се дължи преценка за наличието на спор за материално право. Решението е валидно, допустимо и частично правилно по следните съображения: Предметът на спора е определен правилно от първоинстанционния съд, а именно извършеното без издаване на изрична заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, което по смисъла на чл. 21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт - изразено с действие волеизявление на административен орган. За оспореното изменение жалбоподателят в качеството му на заинтересовано лице е уведомен с писмо 24-987 от 12.01.2021 г. Този вид изменение на КККР (без издаване на заповед) е въведен от законодателя с ДВ, бр. 49/2014 г., което е допустимо само в изрично уредените хипотези съгласно чл. 53а ЗКИР. В случая се изменят КК и КР за поземлени имоти с идентификатори 68134.1604.744 и 68134.1604.6094, чиято квадратура се намалява и се промянят идентификаторите им, като частично върху тях се нанася нов поземлен имот с идентификатор 68134.1604.6235, с отразяване на данните за собственост на заявителите в административното производство въз основа на вписания нотариален акт от 18.06.2020 г. Предвид данните по делото правилно е заключението на съда за наличие на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР. Първоначално административният орган е сезиран с искане за издаване на скица - проект за поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1604.6235, който не е нанесен в кадастъра, което се установява от съдържанието на заявлението и от представените към него доказателства. След снабдяване с констативен нотариален акт за придобито по давност право на собственост върху този недвижим имот и сградите в него от заявителите Д. Стоянов и Й. Стоянова, чрез техния пълномощник "Мапекс" АД, е направено искане за нанасянето му в кадастралната карта въз основа на представена скица-проект. Поради това първото заявление правилно е разгледано от органа на основаниечл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР, след което при вписване на съставения нотариален акт, е извършено изменение по реда на ал. 2 от същата разпоредба. Към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри заявителите не са разполагали с титул за собственост, такъв е изготвен през 2020 г., въз основа на удостоверение 13469/18.12.2017 г. на нотариус И. Николов за издаване на скица-проект за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР. След вписването му по надлежния ред в Службата по вписвания - София е направено искането до органа за нанасяне на имота в кадастралната карта и отразяване в КР на данните за него. Разпоредбата на чл. 53а, ал. 1 ЗКИР предвижда, че измененията в КККР се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 ЗКИР. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като подателят на заявлението "Стоа" АД за издаване на скица-проект не е конституиран от съда като заинтересовано лице. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересовани лица са носителите на вещни права върху засегнатите от изменението имоти. Дружеството е упълномощено от заявителите да подаде заявление от тяхно име за издаване скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта. Ирелевантни за спора са обстоятелствата, че в негова полза е издадено предходно удостоверение 13469/18.12.2017 г. на нотариус И. Николов, както и че такива заявления са подавани неколкократно, доколкото и дружеството е подател на документите като пълномощник на конституираните по делото заинтересовани лица и извършените от него действия касаят единствено издаването на скица-проект. Това дружество, както и "Мапекс" АД не се легитимират като носители на вещни права върху имотите, засегнати от изменението. Следователно, те не притежават качеството на заинтересовани лица и не е необходимо да бъдат конституирани като страни в съдебното производство. Възраженията в касационната жалба по редовността на предходните заявления са извън предмета на настоящото дело. В този смисъл правилно в обжалваното решение не са обсъдени приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи, в които се проследяват отправените до органа искания и техния обхват. Не подлежат на обсъждане в това производство и действията на нотариуса, съставил констативния нотариален акт. Не се установява допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК относно задължението на административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Оплакването за непредставяне по административната преписка на вписания по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР нотариален акт е неоснователно. Същият изрично е посочен в уведомителното писмо като акт, от който заявителите черпят правата си. Правилно съдът приема, че в случая не е допуснато нарушение от категорията на съществените при постановяване на акта относно уведомяването на заинтересованите лица за подаденото до органа заявление. В конкретната хипотеза същинско административно производство не се развива, а за извършеното изменение жалбоподателят като вписан в КР собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1604.744 е надлежно уведомен, след което упражнява своевременно правото си на защита. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че редът за отстраняване на непълноти и грешки по чл. 54 ЗКИР е неприложим по направено искане за издаване на скица-проект във връзка с процедура за снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост. По делото е установено, че след извършеното изменение площта на имот с идентификатор 68134.1604.744, собственост на жалбоподателя Л. Николов, се намалява със 787 кв. м и същият получава нов идентификатор. От кадастралната карта е заличен старият имот, като намаленият по площ имот на жалбоподателя получава нов идентификатор 68134.1604.6237 с отразени данни за собственост върху него. Разпоредбата на чл. 54 ЗКИР касае само хипотезите на несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние съгласно § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Според приложимия ред по чл. 52, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 и чл. 53а, ал. 1 ЗКИР, началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите на снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 2 от нормата се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР. В случая такъв нотариален акт е представен от заявителите и органът не може да извършва проверка на отразените в него обстоятелства, както правилно приема съдът. Касае се за две отделни процедури по ЗКИР, които започват, протичат по различен ред и приключват с различни актове. Предвид изложеното решението в частта, в която е нанесен нов ПИ с идентификатор 68134.1604.6235 и в КР са нанесени като негови собственици Й. Стоянова и Д. Стоянов въз основа на посочения нотариален акт, удостоверяващ придобиването му по давност, е правилно и следва да се остави в сила. Неправилен е обаче изводът на съда за материална законосъобразност на оспореното изменение в частта, в която жалбоподателят не е вписан в КР по отношение на този имот като собственик съобразно нотариален акт 84/21.12.2017 г. относно включените в новообразувания и отнети от неговия 787 кв. м с безспорно установени по делото параметри. Когато за имота са налице вписани други собственици, притежаващи конкуриращ се титул за собственост, който не е отменен по надлежния ред, то това не означава, че същите следва да бъдат заличени. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Следователно, в конкретния случай административният орган е длъжен да впише заявителите в кадастралния регистър поради изпълнение на основанието по чл. 52, ал. 2 ЗКИР, което е и направено. За него обаче не е налице правомощие да заличи досегашния собственик Л. Николов, тъй като и това лице се легитимира с нотариален акт за целия ПИ с идентификатор 68134.1604.744, в южната част на който се нанася ПИ с идентификатор 68134.1604.6235. Спрямо жалбоподателя продължава да съществува основанието за извършеното записване в КР, вкл. и за частта, попадаща в новонанесения имот. Предвид изложеното настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на която се позовава административният орган като правно основание за заличаване на съществуващите данни за жалбоподателя и документа му за собственост, като такъв с дата преди представения акт за придобито по давност право на собственост, следва да се тълкува във връзка с чл. чл. 53, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗКИР. Действително разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗКИР предвижда извършване на изменение на КК и КР по ал. 1 след постъпване на данните по вписания акт по реда на чл. 86, ал. 1, но това не означава, че за административния орган възниква задължение да заличи от КР всички предходни данни за собственици и документи, доколкото са налице конкуриращи се титули за собственост. В конкретната хипотеза основанието за извършеното записване на жалбоподателя, легитимиращ се като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1604.744 въз основа на прехвърлителна сделка (покупко-продажба), не е отпаднало, поради което административният орган е следвало да го впише в КР наред със заявителите в административното производство спрямо новонанесения имот, като даде приоритет на законовите разпоредби пред тази на подзаконовия нормативен акт. Нито началникът на СГКК - София, нито административният съд разполагат с правомощие да извършват преценка по отношение на конкуриращите се титули за собственост. Възникналият спор за собственост между страните подлежи на разглеждане по общия исков ред. След като в случая за новонанесения имот с идентификатор 68134.1604.6235 са налице нотариални актове, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, то органът по кадастъра е задължен да впише в КР данните за всички лица и документи по силата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Това не се отнася за сградата в него с идентификатор 68134.1604.6235.4, тъй като жалбоподателят не е вписан в КР като собственик на същата към момента на извършване на процесното изменение. След като оспорва собствеността на заявителите и по отношение на този обект на кадастъра, то може да реализира правата си пред гражданския съд и едва тогава при уважаване на претенцията му да поиска изменение на КККР по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Предвид изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Л. Николов срещу извършеното действие, обективирано в уведомително писмо 24-987 от 12.01.2021 г., състоящо се в неотразяването (заличаването) му като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1604.6235 по КК на гр. София, район "Студентски" е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени действието на административния орган, като в тази част преписката се върне на същия за вписване на жалбоподателя в КР като собственик на посочения имот с отразяване на правата му в него. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като същите се присъдят съобразно резултата пред касационната интанция. В случая предвид частичното пререшаване на делото в настоящето производство претендираните от страните разноски следва да се присъдят в половин размер за двете инстанции съобразно представените доказателства за извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК, както следва: в полза на касатора Л. Николов следва да се присъдят разноски в общ размер на 1390 лева (представляващи 1/2 от внесените за двете производства държавни такси в размер на 80 лева, депозити за вещи лица в размер на 600 лева и възнаграждения за един адвокат в размер на 2100 лева, от които 1200 лева за първата инстанция и 900 лева за касационната инстанция); в полза на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. София следва да се присъдят разноски в общ размер на 900 лева (представляващи 1/2 от заплатените адвокатски възнаграждения в размер на 1800 лева, от които по 900 лева за всяка инстанция) и в полза на Д. Стоянов и Й. Стоянова следва да се присъдят разноски в общ размер на 1000 лева (представляващи 1/2 от заплатените адвокатски възнаграждения в размер на 2000 лева, от които по 1000 лева за всяка инстанция). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение