Решение № 227 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4374/2008 г.

Решение № 227 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4374/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 76 от 30.01.2009 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 2312/2006 г. на Софийски градски съд по въпроса за активната легитимация на съсобственик да упражни правото на собственост /в проявната форма, обективираща владението/ и да търси съдебна защита за нарушаването му от страна на трети лица, съответно дали успешното провеждане на иска се предпоставя от изискване за съгласувани волеизявления от всички съсобственици? Въпросът е зададен в контекста на иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, а касационното обжалване е допуснато поради това, че разглежданото решение противоречи на решения на съдилищата по поставения въпрос за обекти, които се намират в същата сграда на ЖСК "Български художник"- София. Касационна жалба е постъпила от Е. К. П. от София, чрез адв. Л от САК, срещу решение № 119 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 2312/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.11.2005 г. по гр. д. № 2053/2005 г. на Софийския районен съд, 33 състав и са отхвърлени исковете на касаторката срещу Я. К. М. и К. Я. К., двамата от София, с правно основание чл. 38а ЗЖСК. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Я. К. М. и К. Я. К. от София оспорват касационната жалба чрез пълномощника си - адв. Д от САК и молят да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. За да се произнесе по съществото й Върховният касационен съд взе предвид следното: Решителните мотиви на въззивния съд, с които е отхвърлен иск на ищцата, сега касаторка Е. К. П. от София срещу Я. К. М. и К. Я. К. от София, са свързани с приетото, че ""Ж" Български художник" притежава 8500/20595 ид. части от дворното място, върху което е построена кооперацията. По приращение тя е придобила също толкова идеални части от жилищната сграда, тъй като липсват доказателства на друго придобивно основание да притежава останалите идеални части от сградата. При тези данни съдът е намерил "за излишно да обсъжда останалите събрани по делото доказателства за наличието на другите предпоставки по активната и пасивна материална легитимация по исковете по чл. 38а ЗЖСК". Решението е неправилно. То противоречи на всички останали решения, постановени по искове с правно основание чл. 38а ЗЖСК за обекти, които се намират в сградата на ЖСК "Български художник", предявени от чл. - кооператори срещу трети лица. С тези решения е приета възможност член-кооператорът да води иск по чл. 38а ЗЖСК независимо от това дали определения му с разпределителния протокол жилищен имот е изключителна собственост на ЖСК или имотът е съсобствен /р. 1353/14.01.2008 г. по гр. д. 103/2007 г. на ВКС, р. № 577/10.07.2007 г. по гр. д. № 727/2006 г. ВКС, опр. № 885/25.05.2009 г. по гр. д. № 689/2009 г. ВКС и много др./. Изложеното налага касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, който да разгледа иска на предявеното основание независимо от обстоятелството, дали ЖСК "Български художник" е /или не е/ изключителен собственик на дворното място, върху която е построена жилищната сграда. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.