Решение № 16047 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9247/2010 г.

Решение № 16047 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9247/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Жанета Димитрова Димова, в качеството й на процесуален представител по пълномощно на д-р Ягодинка Генадиева Ценкова - ЕТ с фирма "АПМП - ИП - д-р Ягодинка Ценкова", със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Търговска" № 2, срещу решение № 53 от 20.05.2010 г., постановено по административно дело № 373/2009 г. на Административен съд - гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана № 149/14.12.2009 г. на Директора на РЗОК-Видин, с която лечебното заведение е поканено да възстанови сума в размер на 1363,63 лв., представляваща заплатени от РЗОК средства за назначени от ЕТ МДД за първо тримесечие на 2009 г. извън регламентираните в регулативните стандарти надвишения и задължението за компенсиране на основание чл. 37, ал. 3 от индивидуален договор (ИД) № РД-29-05-0044/23.02.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Видин, в писмени бележки от упълномощения юрисконсулт Десислава Костова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Прокурорът от ВАП Симона Попова счита, че съдебното решение кореспондира с доказателствата и установените от тях правно-релевантни факти и е постановено при правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Видинския административен съд, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от ЕТ "АПМП - ИП - д-р Ягодинка Ценкова" писмена покана № 149 от 14.12.2009 г. на директора на РЗОК-Видин за възстановяване на сумата 1363,63 лв., представляваща превишени регулативни стандарти за възлагане на медико-диагностични дейности за първото тримесечие на 2009 г. С постановеното решение първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспорената писмена покана е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на установените административно-производствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, и е отхвърлил жалбата като неоснователна. ВАС, шесто отделение намира, че първоинстанционното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съдът е преценил всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е достигнал до обосновани правни изводи. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. По делото е установено, че оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми, е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от НРД 2006, т. е. в хипотеза на получаване на суми без правно основание, при която получаването не е в резултат на извършено нарушение по НРД. Съгласно чл. 234, ал. 1 и 2 и чл. 251 - чл. 254, уреждащи процедурата по издаване на такъв акт, същата не предвижда разглеждане на възражението срещу протокола за неоснователно получени суми от арбитражната комисия, а разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006 г. Доводите в касационната жалба са основани на становището на касационния жалбоподател, че с въвеждането на регулативни стандарти се нарушава добрата медицинска практика и лекарската клетва, както и че те противоречат на основните права на задължително здравно осигурените лица. Правилно в решението си административния съд се е позовал на решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционният съд на Република България. В него е прието, че правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията е от категорията социални права, за които е типично, че не са универсални (отнасящи се до всички граждани) и не се ползват с пряка съдебна защита, поради което трябва да се приеме, че не става дума за право от класически тип. Според Конституционния съд тази част от текста на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, която пряко се отнася за безплатната медицинска помощ, гласи така: "гражданите имат право на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон". От този текст Конституционният съд прави следния извод: "Граматичното тълкуване на текста води до извода, че обхватът и обемът трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно." Същественото в този извод на Конституционния съд е, че обхватът и обемът на безплатното ползване на медицинско обслужване не са неограничени и определянето им не противоречи на основните права на задължително здравно осигурените лица, както и на добрата медицинска практика и лекарска клетва. Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи (вкл. и за съдилищата), юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд. Въпросът за правната уредба и допустимост на РС е разгледан подробно в съдебното решение. Ежегодно Народното събрание със закон определя размера на средствата, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности (СМД и МДД) в съответствие с определените размери на сумите за здравноосигурителни плащания. Договор № РД-29-05-0044 от 23.02.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ между ЕТ "АПМП - ИП - д-р Ягодинка Ценкова" и НЗОК е сключен при действието на Решение на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. Съгласно т. 167 от това решение Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. С Подписването на 12.02.2009 г. на Приложение № 1 за определяне на РС на изпълнител на първична медицинска помощ за първото тримесечие на 2009 г. към ИД на касаторката са отпуснати направления за МДД в р-р на 1777,00 лева. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба за необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е направил преценките и изводите си въз основа на приетите и неоспорени от страните първоначално и допълнително заключение на вещото лице Ели Симеонова Василева по назначената съдебно-икономическа експертиза, който като обективни, компетентни и безпристрастно дадени, съдържащи подробни и изчерпателни отговори на поставените на експерта въпроси, изцяло се кредитират и от настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения, Върховния административен съд-шесто отделение приема, че не са налице твърдяните с касационната жалба на д-р Ягодинка Генадиева Ценкова като ЕТ с фирма "АПМП - ИП - д-р Ягодинка Ценкова", гр. Видин отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и оспореното с нея решение на Видинския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,