Решение № 7599 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2018 г.

Решение № 7599 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе срещу решение № 17/28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 209/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, с което по жалба на И. Дочев е отменено решение № 1040-17-17/8.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 171-00-1766-3/16.11.2017 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица, с което се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/. Преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица за ново произнасяне по заявление вх. № 171-00-1766/5.07.2017 г. на И. Дочев, съобразно изложените в съдебното решение мотиви досежно тълкуване и прилагане на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - И. Дочев не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение ПОБГВ № 1040-17-17/8.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-1766-3/16.11.2017 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54 ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. При изясняване фактическата страна на спора, първоинстанционният съд намира, че по делото не се спори, че последната заетост на жалбоподателя Дочев преди подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е в Германия и е установена по преносим документ U1. Предвид горното, за безспорно е прието, че въз основа на тази заетост Дочев отговаря на условието да е осигурено лице в 12 от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, както и че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а или професионална пенсия по чл. 168. Решаващият съд извежда наличието на доказателства относно регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта преди подаване на заявлението за отпускане на ПОБ. Първоинстанционният съд формулира като спорен единствено въпросът относно изпълнението на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, според което за да възникне право за получаване на ПОБ е необходимо лицата да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че Дочев е бил трудово зает в Германия в периода от 15.01.2009 г. до 31.07.2017 г. Германската компетентна институция е удостоверила с надлежно издадения съобразно Регламент (ЕО) № 883/2004 преносим документ U1 именно този период на заетост. Документът представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК вр. чл. 144 АПК и като такъв притежава обвързваща доказателствена сила за съда относно удостоверените с него факти, включително относно периода на осигурена заетост. В изрично допълнително потвърждение с писмо вх. № 1029-50-2299/19.01.2018 г. германската компетентна институция препотвърждава като дата на прекратяване на заетостта на Дочев, датата 31.07.2017 г. като изрично уточнява, че датата 30.06.2017 г. е била коригирана още същия ден и меродавната датата е именно 31.07.2017 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че административният орган не е извършил пълна и всестранна преценка на всички установени по преписката релевантни факти, интерпретирайки настъпилите след датата на заявлението обстоятелства, за които са налице надлежни доказателства, напълно едностранчиво само с оглед действието им спрямо датата на заявлението, но и не и като цяло в административното производство. Формулиран е извод за необоснованост на административния акт, довел до отмяната му. Преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица за ново произнасяне по заявлението на Дочев, като са дадени указания за извършване на преценка досежно момента, от който са изпълнени условията за отпускане на ПОБ. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, съобразно които от административния орган е следвало да бъде отчетено обстоятелството, че трудова дейност на лицето е прекратена в хода на самото административно производство и преди постановяване на административния акт, с който това производство е приключено. Горното е налагало органът при произнасяне да извърши преценка дали след настъпването му жалбоподателят вече отговаря на всички условия, осъществяващи фактическия състав на чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО, обуславящи възникване правото на обезщетение за безработица на лицето и от кой момент, респ. дата. Противното разбиране би противоречало на смисъла на възприетия общ принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 от АПК - принцип на съразмерността. Произнасянето на органа, без към датата на издаване на административния акт да са събрани и анализирани всички релевантни факти, не осъществява изискването на чл. 6, ал. 1 АПК за упражняване на правомощията му по разумен начин, добросъвестно и справедливо, още по-малко това съответства на изискването на чл. 6, ал. 2 АПК - актът и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта. При така наличните доказателства се налага изводът, че при издаване обжалваното решение е била нарушена императивната норма на чл. 35 АПК, изискваща индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК задължава административния орган да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Според чл. 9, ал. 4 АПК, освен съдът и административният орган трябва да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Цитираните текстове са неразделна част от принципа на служебното начало в административния процес, чието нарушаване се възприема като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съставлява самостоятелно отменително основание. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти от първоинстанционния съд, водещи до необоснованост на постановеното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,