Решение № 15177 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2013 г.

Решение № 15177 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов С решение № 4892 от 08.04.2013 г., постановено по адм. дело 12724 от 2012 г., което е предмет на настоящото касационно съдебно производство, тричленен състав на Върховния административен съд е отменил по жалба на фирма "Феб Аполон" ООД със седалище с. Игнатиево, община Аксаково, Варненска област, решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 12. При направената служебна проверка с оглед възражението на адв. Салтирова, че спорът за законосъобразността на решението на ДКЕВР в тази му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения, се установи, че с решение № 9620 от 26.06.2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по дело № 6079 от 2013 г., и с решение № 10300 от 08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5733 от 2013 г. на петчленен състав, действително въпросът за законосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по раздел III, т. 12 е разрешен с влезли в сила съдебни актове. Решението на административния орган в тази му част, относимо към фирма "Феб Аполон" ООД, по чиято жалба е започнало първоинстанционното съдебно производство, е отменено. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо следва да бъде обезсилено и производството - прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата. Безспорно, правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт, е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи, по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения по цитираните дела и административният акт, по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружеството - първоначален жалбоподател, е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметно, т. е. отпаднал е правният интерес от търсената защита. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако актът е отменен, както е в конкретния случай, решението има действие по отношение на всички. Решението за отмяна на административния акт, което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения, важи не само между страните по делото. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,