Решение № 11548 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 695/2016 г.

ВАСIV отделение01.11.2016 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7272/24.11.2015 г. по адм. дело № 4074/2015 г. на Административен съд С.-град, В. отделение, 40-ти състав. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на [фирма], със седалище [населено място], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11548 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 695/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Р. Н., срещу решение № 7272/24.11.2015 г. по адм. дело № 4074/2015 г. на Административен съд С.-град, В. отделение, 40-ти състав. С него е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-12-00-816/16.04.2014 г. на [фирма], и е върната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в двумесечен срок от влизането му в сила. В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че в случая изобщо не е налице формиран мълчалив отказ на КЕВР. По изложените в жалбата съображения, процесуалният представител на КЕВР претендира отмяната на атакуваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването, по което е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна по касация [фирма], с актуално наименование [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат А. К. в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Прави искания за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба, по наведените в нея основания и онези, за които съдът следи служебно, се явява неоснователна. Административен съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от [фирма] /сега [фирма]/, срещу мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба вх. № Е-12-00-816/16.04.2014 г., срещу [фирма]. Съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по подадената жалба, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в двумесечен срок от влизане в сила на решението. Във връзка с релевираните от касатора оплаквания, следва да се отбележи, че в случая въпросът относно допустимостта на жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд и наличието на годен за обжалване мълчалив отказ на КЕВР по жалба вх. № Е-12-00-816/16.04.2014 г., е вече разрешен с влязло в сила определение № 8530/09.07.2015 г. постановено по адм. дело № 7629/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено прекратително определение на АССГ и са дадени задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия по адм. дело № 4074/2015 г. Предвид това, съдът е разгледал жалбата по същество, при което приел, че според чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, КЕВР е следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт, като възможност да не се произнесе по нея не е предвидена. Тъй като в правомощията на КЕВР е да се произнесе с изричен акт по подадена до нея жалба, но тя не е направила това, формираният в случая мълчалив отказ е приет за незаконосъобразен само на това основание, както и по мотиви, че противно на приложимите в случая правила, не са събирани никакви относими към спора доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и няма съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, и правните и фактически констатации по жалбата. Постановеното решение, като правилно следва да бъде потвърдено. Материята по подадената пред първоинстанционния съд жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 НЛДЕ. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от лицензианти и срещу лицензинати – чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии – чл. 75, ал. 2 ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията им - чл. 76. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ. Редът за подаване на жалбите е предвиден в НЛДЕ, в чл. 143, ал. 3 от която сочи, че жалбата до КЕВР се подава чрез съответното енергийно предприятие. Предвид приложимата уредба, неоснователно е оплакването на касатора, че мълчалив отказ се формира само по искане за издаване на индивидуален административен акт, а такова искане с жалбата не е правено. Доколкото КЕВР следва да разреши възникналия спор и дължи произнасяне по него с изричен акт, а решенията й, респективно - мълчаливите й откази подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 НЛДЕ, то непроизнасянето в срок е формирало в случая мълчалив отказ по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК, който влиза в противоречие с нормативноустановеното правило, изискващо произнасяне с изричен акт, до който правилен извод е достигнал и административния съд. По изложените съображения съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на направените по това дело разноски. Във връзка с предявеното от касатора възражение за прекомерност, следва да се отбележи, че предвид фактическата и правна сложност на спора, разноските следва да бъдат присъдени в размера от 500 лв, на изплатения адвокатски хонорар по представения по делото договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ