Решение № 9930 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. (ОПРР), чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Л. Любенов, против Решение 388/28.03.2025 год., постановено по адм. дело 375/2024 год. по описа на Административен съд Габрово.

Заявено е твърдение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Според касатора, изводът на съда, че са налице непредвидени обстоятелства, обосноваващи удължаването на общия срок за изпълнение на строителството в случая, не съответства на установените от органа и подробно изложени от него в касационната жалба факти. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че възложителят не е доказал как е установил неблагоприятните метеорологични условия към момента на възникването им, респ. към момента на преустановяването им. Анализирайки представените в производството актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, достига до заключение, че липсата на подкрепящи ги документи, обективира извод за тяхната несъстоятелност. Намира, че спирането на строителството за значителен период е напълно необосновано. По мнение на оспорващия, неначисляването на неустойки при такова просрочие се счита за изменение на договора за обществена поръчка.

На следващо място, според касатора с направеното спиране на изпълнението на договора, е настъпило изменение на условията на договора, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати. Намира, че забавата е довела до изпълнение на СМР от изпълнителя при по-благоприятни условия от условията за изпълнение на обществената поръчка, предвидени в документацията и в сключения договор с изпълнител, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

В съответствие с тези доводи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Община Габрово. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът Община Габрово, представлявана от Кмета Т. Христова, чрез представител по пълномощие адв. Е. Радева от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като развива доводи, че същата е неоснователна и недоказана, доколкото не кореспондира със събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на ЗУСЕФСУ и ЗОП. Твърди се, че по същество касационната жалба не съдържа касационни отменителни основания, а се възпроизвеждат доводите, обективирани в оспореното решение за определяне на финансова корекция. Развити са и конкретни съображения по съществото на спора, в съответствие с които е обоснован извод за липса на незаконосъобразно изменение на договора за възлагане на обществена поръчка, доколкото в случая е възникнала обективна необходимост от спиране изпълнението на строително-монтажните работи, за което и в съответствие с относимите нормативни изисквания е съставен и надлежен протокол. В съответствие с тези доводи е формулирано искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък с приложения, удостоверяващи реалното им заплащане.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не е налице соченото касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, състав на Административен съд Габрово е отменил Решение РД-02-14-1694/17.09.2024 год. на РУО на ОПРР. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:

Община Габрово е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-6.002-0008-C01 от 18.06.2020 год., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Управляващ орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год., за изпълнението на проект Ремо Етър Музей за креативен културен туризъм , на стойност 6 679 150,00 лв.

В изпълнение на сключения договор и за целите по реализиране на проекта, бенефициерът е провел публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изграждане на паркоместа за нуждите на РЕМО "Етър", обхващащ следните дейности:

• Изработка на работен проект, по части: Пътна, Конструкции, Хидрология, Геодезия, Електро, ВиК, ПУСО, ПБЗ за изграждане на паркоместа за нуждите на РЕМО "Етър"

• Осъществяване на авторски надзор по време на извършването на строителните дейности;

• Изпълнение на строително монтажните дейности на обект: общинска инфраструктура при изграждане на паркоместа и прилежаща инфраструктура за нуждите на РЕМО Етър , съгласно одобрения работен проект.

В резултат на проведената процедура по ОП е сключен Договор 793-УР-20/01.10.2020 год. (рег. BG16RFOP001-6.002-0008-S-01) с избрания за изпълнител участник Обединение Градска среда на Габрово 2016 II ДЗЗД, на стойност 450 900 лв. без ДДС или 541 080 с ДДС.

В решението за обявяване на обществената поръчка е предвиден максимален срок за изпълнение на строителството по ОП от 280 дни. В документацията за участие в обществената поръчка, възложителят е въвел условие за минимална дължина на срока от 200 дни. Посочено е, че срокът за изпълнени на строително-монтажните работи започва да тече, считано от датата на подписване на Протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво (обр. 2) до подписване на последния Констативен акт, обр. 15 (без забележки) за строежа.

В утвърдената методика е предвидено, че срокът за изпълнение на строителството участва във формиране на комплексната оценка на офертите, с тежест от 5 точки.

В раздел III Срокове по договора, чл. 8, aл. 1, т. 2.1 от договора за възлагане на поръчката е регламентирано, че общият срок за изпълнение на поръчката от датата на подписване на Протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа обр. 2 до подписване на Акт, обр. 15 по Наредба 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е 200 календарни дни в съответствие с предложението на изпълнителя. Съгласно чл. 8, ал.1, т. 2.2, срокът спира да тече по нареждане на общински или държавен служител, както и по обективни причини, за които изпълнителят няма вина. Предвидено е в този случай да се съставя Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (обр. 10), съгласно Наредба 3/31.07.2003 год. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3, за продължаване на строителството се съставя Акт за установяване на състоянието на строежа при продължаване на строителството (обр. 11), съгласно същата наредба. Съгласно чл. 24 от договора, ако изпълнителят не изпълни предмета на договора в договорения срок, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5% от цената на договора, за всеки ден закъснение, но не повече от общо 20%.

Съгласно протоколи за откриване на строителна площадка (акт обр. 2), строителната площадка и на обекта предмет на договора за обществена поръчка, е открита на 28.05.2021 год.

Съставени са Актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (обр. 10), подписани на 01.06.2021 год., 19.08.2021 год., 15.09.2021 год., 30.11.2021 год. , в които са отразени идентични обстоятелства спиране на строежа поради възникнали неподходящи за изпълнението на видовете работи атмосферни условия , от 26.04.2022 год., в който е отразено спиране на строежа поради изместване на кабелни трасета на А1 и Уникс ЕООД и направа на нови шахти в двата края на паркинга и превключване на мрежата и от 09.05.2023 год. спиране на строежа поради Становище от РИОСВ - Велико Търново относно заустването на пречиствателните съоръжения .

Съгласно Акт за установяване на състоянието на строежа при продължаване на строителството (обр. 11) строителството е възобновено на 27.06.2021 год., 30.08.2021 год., 30.09.2021 год., 04.04.2022 год., с оглед подобрени метеорологични условия, както и от 24.04.2023 год. и 09.05.2023 год., с оглед преустановяване на заложените дейности по изместване на кабелни трасета на А1 и Уникс ЕООД и направа на нови шахти в двата края на паркинга и превключване на мрежата и заустване на пречиствателните съоръжения.

Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт обр. 15) за обекта, предмет на договора за строителство с Обединение Градска среда на Габрово 2016 II ДЗЗД е подписан на 11.12.2023 год.

На 27.08.2024 год., във връзка с постъпил в УО сигнал за нередност 2478, бенефициерът е уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на управляващия орган за извършени нарушения, осъществяващи състава на нередност, за които се предвижда определяне на финансова корекция по договора за възлагане на обществена поръчка, както и конкретния размер на финансовата корекция. Изрично е посочено, че предмет на сигнала за нередност е сключения договор по ОП на горепосочената процедура за възлагане на обществена поръчка, само по отношение на Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изграждане на паркоместа за нуждите на РЕМО Етър .

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари и бележки, както и доказателства, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, на 09.09.2024 год., бенефициерът Община Габрово е депозирал възражение с изх. УР-01-128, в което са оспорени констатациите на УО, като е заявено, че не е налице извършено нарушение, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция.

Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е определил финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор 793-УР-20/01.10.2020 год. (рег. BG16RFOP001-6.002-0008-S-01) с изпълнител Обединение Градска среда на Габрово 2016 II ДЗЗД, , за нередност по т. 23, б. а в частта съществена промяна на елементите на договора (като цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане, използваните материали) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), съставляваща нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП.

В мотивите на административния акт РУО е приел, че се касае за общ срок за изпълнение на СМР, който стартира с подписване на първия по ред акт обр. 2 и приключва с последния по ред акт обр. 15.

Органът е приел, че общо от датата на започване изпълнението на СМР 28.05.2021 год. до датата на подписването на акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа на 11.12.2023 год., са изминали 927 календарни дни. Приел е, че са налице непредвидими и непреодолими обстоятелства извън волята на страните, които обуславят спиране на изпълнението, поради неблагоприятни метеорологични условия 141 календарни дни и поради издаване на Разрешително за ползване на водния обект от страна на РИОСВ - Велико Търново - 92 календарни дни. Общо признатите от органи дни за периодите на временно спиране възлизат на 233 календарни дни. Изложил е мотиви, че разликата между общия брой дни от датата на започване изпълнението на СМР до датата на приключването им - 927 календарни дни, и общия брой признати дни на спиране на строителството 233 календарни дни, е 694 календарни дни, в рамките на които изпълнителят е осъществил предвиденото в договора строителство. Като е взел предвид договорения между страните срок за изпълнение от 200 дни, органът е приел, че забавата е в размер на 494 дни.

Органът е приел, че с удължаването на срока на изпълнение на СМР по договора резултативно страните са допуснали изменение на техническото предложение на изпълнителя, респективно съществено изменение на договора. Според органа, това изменение е въвело условия по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 от ЗОП, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха могли да привлекат към участие допълнителни участници или кандидати. Избраният изпълнител е бил облагодетелстван, тъй като е участвал в процедурата в условия на ограничена конкуренция. Освен това, срокът е бил показател за оценка в одобрената от възложителя методика за оценка на офертите, съобразно избрания критерий за възлагане.

Счел е, че възложителят като не е упражнил задължението си да изиска договореното изпълнение качествено и в срок, е накърнил обществения интерес, като неправомерно е облагодетелствал икономическия оператор спрямо друг. Посочил е, че неначисляването на неустойка при просрочие и невъзстановяването й по сметката на възложителя, съгласно одитната и съдебната практика, се счита за изменение на договора за обществена поръчка.

Органът е приел, че с удължаване срока на изпълнение на договора, резултативно страните са допуснали изменение на техническото предложение на изпълнителя, респективно на договора за изпълнение в тази част, което е съществено по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Не са били налице непредвидени обстоятелства, обосноваващи удължаване на общия срок за изпълнение, и е налице забавено изпълнение на дейностите по поръчката, доколкото същите не са извършени в договорения срок от 494 календарни дни и на изпълнителя не е наложена санкция за забавата.

В мотивите на административния акт е отчетено, че с влязло в сила Решение РД-02-36-803/05.07.2023 год. на РУО на ОПРР, на Община Габрово е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по договора с Обединение Градска среда на Габрово 2016-II ДЗЗД, във връзка с предходен сигнал за нередност, поради което по настоящия сигнал следва да се доналожат 15%.

По делото е представена Заповед РД-02-14-525 от 23.04.2024 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПРР.

При безспорно установена фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е приел, че действително по договора за обществена поръчка е налице забава в изпълнението, но същата не е равнозначна на изменение на договора в частта на договорения срок. Посочил е, че доколкото договорът за обществена поръчка се сключва в писмена форма, съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗОП, то същият може да бъде изменен по съгласие на страните или на основанията, предвидени в ЗОП, като изменението може да бъде само в писмена форма. Приема за безспорно, че между страните не е подписвано допълнително споразумение, а от доказателствата по делото не се установява изменение на клаузите на сключения договор. Въз основа на това съдът заключава, че страните не са договорили изменение на договора по отношение на крайния му срок за изпълнение, а същият е неточно изпълнен, извън рамките на първоначално предвиденото. Съдът е счел, че е налице съществена разлика между изменението на един договор и неточното му изпълнение, като в последния случай дължимото действие е осъществено с отклонения в предварително договорени характеристики. В тази връзка е посочил, че договорът между страните предвижда отговорност при неизпълнение именно на срока по същия - в чл. 22, 24 и 25 е посочено, че при забава по отношение на договорения краен срок изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността на договора, за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %, от общата стойност на договора. Поради това приема, че изводът на административния орган за нарушение на нормите на чл. 116, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, е неправилен, съответно не е налице нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Позовава се и на съдебна практика на ВАС в горния смисъл.

При така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

По отношение на материалната законосъобразност на решението, съдът формира следните доводи:

Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗОП, договорите за обществени поръчки могат да бъдат изменяни в лимитативно изброените в разпоредбата случаи, като съгласно нормата на т. 7 от същата разпоредба, това е допустимо, в случай, че измененията не са съществени. Ал. 5 на същия член сочи в кои случаи изменението се счита за съществено.

Органът твърди в акта си, че в качеството си на възложител на обществената поръчка, Община Габрово е нарушила чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, т.е. че бенефициерът е допуснал нарушаване на забраната за изменение на договора за обществена поръчка извън предвидените в закона случаи.

Както правилно се сочи от първоинстанционния съд, договорите за обществени поръчки са писмени, като писмената форма е условие за действителност по силата на чл. 112, ал. 1 от ЗОП. Тези договори имат гражданскоправен характер, което предопределя и приложимостта на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ) спрямо тях. Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществена поръчка се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Следователно изменението на договора е средство за промяна на вече съгласувани между страните воли, чрез постигане на съгласие за това.

С Решение от 7 декември 2023 год. по съединени дела С-441/22 год. и С-443/22 год., Съдът на Европейския съюз (СЕС) е дал отговор на въпроса относно формата, в която следва да бъде обективирана волята на страните за извършване на изменение по договор за обществена поръчка. С решението, СЕС е посочил, че член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 год., трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като съществено по смисъла на тази разпоредба, не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни.

Както правилно приема и съдът, забавеното изпълнение при договорена от страните мораторна неустойка не може да се приеме за изменение на договора по смисъла на чл. 116 от ЗОП и липсва правна норма, която да създава такава фикция. Поради това, за да е налице нарушение на забраната за изменение на договора за обществена поръчка, е необходимо да е налице сключено писмено споразумение или друго писмено съгласуване на волята, произхождащо от бенефициера и изпълнителя, с което договорът за обществена поръчка да е изменен. Всичко останало следва да се приеме за неизпълнение неточно или забавено такова. При наличие на забава в изпълнението на договора бенефициерът може да упражни правото си на неустойка във всеки един момент в рамките на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Ако органът е считал, че неупражняването на правото на неустойка е нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, което осъществява състав на нередност, е следвало да посочи нарушената правна норма, съответно да даде квалификация на нередността.

Безспорно е, че между Община Габрово и изпълнителя по договора за обществена поръчка Обединение "Градска среда на Габрово 2016-II ДЗЗД не е сключвано допълнително писмено споразумение, чрез което да е променен договореният в срок за изпълнение на СМР. Наличието на други писмени доказателства, установяващи съгласуване на волята на страните по договора за неговото изменение, не се твърди в административния акт, а и не се установява в хода на съдебното производство.

По отношение на развитите в административния акт доводи, съгласно които за съставените актове обр. 10, от 01.06.2021 год., 19.08.2021 год., 15.09.2021 год., 30.11.2021 год., както и актове обр. 11 от 27.06.2021 год., 30.08.2021 год., 30.09.2021 год., 04.04.2022 год., 24.04.2023 год. и 09.05.2023 год. за спиране, съответно възобновяване на строителството не са представени конкретни основателни причини, т.е. строителството е спряно неоснователно, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи и следното:

Съдържанието на посочените актове е установено в Наредба 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба 3/31.07.2003 год.), като в съответствие с чл. 1, ал. 2 от нея, с актовете и протоколите по ал. 1 участниците в строителството (съгласно част трета, глава девета, раздел ІІ от ЗУТ) удостоверяват спазването на изискванията към строежите, съгласно чл. 169, ал. 1, и ал. 3 от ЗУТ. Съставените и оформени съгласно изискванията на посочената наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите чл. 1, ал. 4 от Наредба 3/31.07.2003 год. Предвид указаната от наредбата доказателствата сила на съставения в настоящия случай Актове обр. 10, в тежест на РУО е да ангажира доказателства, с които да обори тази доказателствена сила. Както се посочи по-горе, актовете и протоколите се подписват от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни, включително за удостоверените причини за спиране на изпълнението на строежа. В случая, съставените Актове обр. 10 не са били оспорени по отношение на тяхната автентичност. По отношение на удостоверената вярност на съставените Актове обр. 10, касационната инстанция констатира, че на обективираните в него обстоятелства, относно наличието на непредвидени обстоятелства и обективна невъзможност за изпълнение на дейностите, поради лошите метеорологични условия, РУО не е противопоставил конкретни възражение, подкрепени със съответните доказателства. Нещо повече, от страна на възложителя са ангажирани допълнителни доказателства, установяващи обективираните в Акт обр. 10 обстоятелства - метеорологични справка от 21.07.2023 год. за влажността и минималните температури за периодите 01.06.2021 год. до 30.06.2021 год., 15.08.2021 год. - 31.08.2021 год., 15.09.2021 год. - 30.09.2021 год., 30.11.2021 год. - 04.04.2022 год. и Констативен протокол ОВ-БЧ-70/15.11.2023 год. на РИОСВ Велико Търново, Констативен протокол от 21.04.2023г. за изместване на кабелни трасета на А1 и Уникс ЕООД. Органът не твърди, че съдържанието на представените в хода на административното производство актове не съответства на нормативно установеното и в последните се съдържа писмено изразена воля за изменение на договора за обществена поръчка. Това, което органът твърди, но което няма отношение към установяването на такава воля, е че не са били налице непредвидени обстоятелства, обуславящи удължаването на срока за изпълнение, поради спирането на строителния процес за гореописаните периоди, т.е. налице е забава в изпълнението по вина на изпълнителя. По същество от страна на административния орган не са изложени конкретни аргументи, противопоставими на обективираните в тези документи обстоятелства. Видно от цитираната справка, издадена от надлежен и компетентен орган Национален институт по метеорология и хидрология, действително се удостоверява неблагоприятните метеорологични условия в периода, в който изпълнението на СМР е било спряно. Обстоятелството, че въпросната справка е изготвена в по-късен момент по никакъв начин не се отразява на истинността на обективираните в нея данни. Следва да се отбележи, че и самия административен орган не заявява твърдения, че данните в тази справка не съответстват на действителните.

В съответствие с горните доводи следва извода, че необосновано административния орган е приел за недоказано наличието на обективни причини за забавата на изпълнението на строителството и за извършването му извън първоначално определения срок.

За прецизност следва да се посочи - видно от приложените по делото доказателства, че срокът за изпълнение на СМР по договора е в календарни дни и включва времето от датата на подписване на първия протокол за откриване на строителна площадка - Приложение 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба 3/31.07.2003 год., до съставянето на последния по ред констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа Приложение 15 към чл. 7, ал. 3 от с.з. Следователно срокът не е определен като конкретна дата, а като брой календарни дни, в които може да се извършват строително-монтажните работи. Не е възможно да бъдат предвидени неблагоприятни метеорологични условия към момента на подаване на офертата за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка до степен, че да се предвидят конкретни мерки за тяхното преодоляване по време на изпълнението, така че последното да не се влияе изобщо от проявлението им. С оглед конкретния предмет на договора, не може да бъде предвидено и на коя дата точно ще бъде подписан протоколът за откриване на строителната площадка (в случая Образец 2). Поради спецификите на строително-монтажните работи, когато става въпрос за извършването на такива, офертата обикновено се изготвя в брой календарни дни, като се има предвид календарни дни, в които е възможно извършването на работите с оглед на технологичните изисквания. Спирането на един срок значи, че за периода от време, за който надлежно срокът е спрян, правните последици не пораждат действие, като теклият преди това срок запазва своето действие. Възможността за спиране на срока за изпълнение на договора, поради обективни фактори и непредвидени обстоятелства е регламентирана в чл. 8, ал.1 ,т. 2.2 от проекта на договора, който е част от документацията на обществената поръчка, което е в съответствие с отговора на втория въпрос на решението на Съда на Европейския съюз от 7 декември 2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22. С оглед на това тази правна възможност е била предварително ясна за всеки, който би проявил интерес да участва в обществената поръчка. Потенциалните участници в процедурата са разумно информирани и полагащи обичайната грижа икономически субекти. Това обосновава знанието им за спирането на срока на изпълнение на строително-монтажните работи при неблагоприятни метеорологични условия, отделно от факта, че те гарантират изпълнение на предмета на поръчката с исканото качество, т.е. съобразно изискванията на технологичния процес. В тази връзка, не може също да се приеме твърдението на органа, че поради удължаването на срока на изпълнението, поради настъпването на неблагоприятни метеорологични условия, за изпълнителя са възникнали ползи, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

В случая, доколкото възможността за спиране на сроковете за изпълнение на дейностите е била предвидена още с одобрената документация по процедурата за възлагане на обществена поръчка и всички заинтересовани лица са имали обективната възможност да се запознаят с тази възможност, както и предвид наличието на непредвидени обстоятелства и обективна невъзможност за изпълнение на дейностите, се налага извод за липсата на изменение на договора за обществена поръчка в частта за срока, което от своя страна прави безпредметен анализа относно неговата същественост" в контекста на вмененото нарушение по чл. 116 от ЗОП.

В този смисъл, например Решение 14002 от 27.12.2024 год. на ВАС по адм. дело 10228/2024 год., VII отделение, Решение 2811 от 08.03.2024 год. на ВАС по адм. дело 5419/2023 год., VII отделение, Решение 2870 от 11.03.2024 год. на ВАС по адм. дело 4170/2022 год., VII отделение, Решение 3205 от 18.03.2024 год. на ВАС по адм. дело 817/2022 год., VII отделение, Решение 5471 от 07.05.2024 год. на ВАС по адм. дело 12011/2022 год., VII отделение.

Доколкото в случая не се установява нито сключено писмено допълнително споразумение, нито друго писмено доказателство, произхождащи от бенефициера и изпълнителя, което да обективира воля на страните за изменение на договора за обществена поръчка в частта на срока за изпълнение, то не е налице изменение на договора, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Поради това и крайният му извод, че не е налице нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП също е правилен. В случая няма и нарушение на забраната по чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗОП, което да е самостоятелно обосновано и доказано. При липсата на нарушения на сочените от органа норми, не е налице обективен елемент от състава на нередността, която е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, поради което и не е необходимо обсъждане наличието на вреда или потенциалната възможност за нейното настъпване, както и дадената от органа правна квалификация на нередността.

С оглед горното, решението на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция, е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 2 280,00 лева, съгласно представения списък с разноските и доказателства за реалното им изплащане. По отношение заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като платеният размер е в съответствие с фактическата и правна сложност на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,