Решение № 2135 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2014 г.

Решение № 2135 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Младен Марийков Желев, чрез адв. Димитров срещу решение № 554 от 11.03.2014 г. постановено по адм. № 3478/2013 по описа на Адмнистративен съд - Варна. Със същото е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"- Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изложени са твърдения за неправилност на решението - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяната му и решаване на спора по същество с уважаване на претенцията. Ответната страна - Министерство на правосъдието - Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност. Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторът е претендирал от Министерството на правосъдието - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София, 25000 лева обезщетение за неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на описани подробно в исковата молба действия и бездействия на администрацията на Затвора - Варна, довели до трайно влошаване на здравословното му състояние. Твърдял, че в резултат неосигурена навременна и адекватна медицинска помощ, същият е претърпял морални, душевни и физически страдания. Административният съд с обжалваното решение е приел исковата претенция за недоказана и неоснователна и я е отхвърлил изцяло. В мотивите си е счел, че не е доказана нито една от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявеният иск. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Заболяването "щракащ пръст" е възпаление на обвивката на сухожилието, което свива палеца. Лечението му е само оперативно и доколкото изпълнението на предписаното оперативно лечение е извън възможностите на администрацията на затвора - Варна, а зависи от волята на трети лица, обосновано съдът е приел, че липсва неадекватно лечение и бездействие на административния орган. Освен това заболяването може да отшуми с времето, ако не се натоварва ръката. Възможно е отшумяване на възпалението с компреси и противовъзпалителни хапчета. Натоварването на ръката следствие от поведението на болния води до задълбочаване на заболяването и блокиране на пръста, но след почивка пръста се отблокирва. В предвид на тази характеристика на заболяването то не води до задължение на органа за провеждане на незабавно лечение. Последното може да бъде проведено и чрез медикаменти и почивка/ненатоварване на пръста. Отговорността не се презумира от закона. Затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие и вредата. При липса на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно виновно поведение и причинна връзка. Законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Решението е постановено при пълно изясняване на релевантните за спора факти твърдяни от ищеца. Обсъдени са всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните доказателства - свидетелски показания, справки за посещения в медицинския център, амбулаторен лист не може да се установят по безспорен начин твърдените от ищеца вреди. В хода на съдебния процес лишеният от свобода Младен Желев не е ангажирал доказателства, че все още е налице това заболяване. В предвид възможността то да бъде преодоляно чрез медикаменти и ненатоварване на пръста, не може да се направи извод, че липсата на оперативно лечение е в причинна връзка с твърдяното бездействие и неадекватно лечение. Правният извод за неоснователност на претенцията е подробно мотивиран и напълно се споделя от касационната инстанция. В настоящия случай предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са налице и правилно съдът е отхвърлил исковата претенция на Младен Марийков Желев. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,