Решение № 13203 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2014 г.

Решение № 13203 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационната жалба на Александър Васков Йорданов, чрез пълномощника му адв. Валерий Ждраков, против Решение № 7864 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 9679/2013 г. на Административния съд София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се съдържат и мотиви за отмяна на решението в частта, имаща характер на определение, с което съдът е отказал спиране на производството по делото, като се твърди незаконосъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и на определението и произнасяне по съществото на правния спор. Ответната страна - Кметът на Столична община, район "Люлин", чрез пълномощника си юрк. Колев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваните решение и определение за правилни и законосъобразни и моли да бъдат оставени в сила. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Александър Васков Йорданов против Заповед № РД-09-216 от 25.06.2013 г. на Кмета на на Столична община, район "Люлин", с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖТСО) е разпоредено изземване на общински недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. "Люлин", бул. "Европа" № 77, състоящ се от застроено дворно място от 540 кв. м и масивна жилищна сграда със застроена площ от 31.23 кв. м. Не е уважено и искането за спиране на административния процес поради това, че образуваното пред ВКС производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, като извънинстанционен способ за защита, няма преюдициален характер по отношение на спора за законосъобразност на оспорвания административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че процесният имот е бил отчужден със Заповед № РД-40-1455 от 16.11.1988 г. на Председателя на ИК на СНС и собствениците - Туна Асенова Йорданова (наследодател на касатора), Емилия Бечова и Дани Крачолева са били обезщетени съответно с жилище и в пари. Установено е още, че искането за отмяна на отчуждаването, подадено от Туна Йорданова не е било уважено, след което за имота е съставен Акт за частна общинска собственост (АЧОбС) № 357 от 28.04.1998 г. Не е бил уважен и искът на Александър Йорданов за признаване на собственост върху така описания имот въз основа на давностно владение съгласно влязлото в сила Решение от 13.02.2012 г., постановено по гр. дело № 813/2010 г. от Софийски градски съд, оставено в сила от Апелативен съд София с Решение № 1979 от 05.12.2012 г., постановено по гр. дело № 1847/2012 г. При тази фактическа установеност и пред вид констатациите на административния орган по Констативен протокол от 25.04.2013 г. съдът е приел, че в конкретния случай жалбоподателят държи имота - частна общинска собственост без правно основание, т. е. са били налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на процесната заповед и Кметът на СО - район "Люлин" е издал един законосъобразен акт, без да е допуснал нарушение на приложимия материален закон и на процесуалните правила. Искането за спиране на административния процес, както се посочи по-горе, съдът е приел за неоснователно и го е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по смисъла на чл. 209 от АПК. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилни са изводите на съда, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без съществено нарушение на административно-производствените правила и в съответствие с приложимата материално-правна норма на чл. 65 от ЗОбС. В общия случай, за да бъде издадена законосъобразна заповед по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, е необходимо да се касае за общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай съдът правилно е отчел наличието на кумулативно дадените материално-правни предпоставки за изземване на общинския имот. Обосновано съдът е приел безспорна установеност на общинска собственост върху имота - предмет на обжалваната заповед. Правата на общината върху процесния имот са установени с акт за общинска собственост - АЧОбС № 357 от 28.04.1998 г. Това доказателство съгласно чл. 5 от ЗОбС представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в АОбС факти до доказване на противното. В случая доказателства в обратната посока не са били представени. Доказателствата за валидното прекратяване на наемното правоотношение обективират наличие на другия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОбС - осъществяване на фактическа власт върху имота без основание. Не е спорно по делото, че процесният имот е бил отчужден, а собствениците - обезщетени с друг имот и в пари. Ето защо не е налице правно основание Александър Йорданов да държи този имот, който първоначално е бил държавна, а впоследствие общинска собственост. Неоснователно и неподкрепено с доказателства е твърдението на касационния жалбоподател, че в случая е налице преюдициален спор относно собствеността. този довод е бил обсъден м мотивите на решаващия съд и не следва да бъде коментиран отново. Искането за спиране на производството също е преценено правилно. Налице е влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на изпълнение, а решението по искането за отмяна не е преюдициално по отношение решаване на спора за законосъобразността на административния акт. Предвид изложеното настоящият състав счете, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и решението на съда следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, но не е представен списък, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно. С оглед принципа на равнопоставеност на страните в процеса съдът счита, че искането, като неподкрепено с доказателствата изискуеми по закон, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,