Решение № 338 от 12.1.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на И. Петрова, чрез адв. В. Дункова, срещу Решение 822 от 10.05.2022 г., постановено по адм. дело 75/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу Заповед А-2569 от 20.12.2021 г. на Кмета на Община Асеновград. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед по същество. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът Кметът на Община Асеновград, в депозиран отговор на касационната жалба оспорва същата и иска решението като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Петрова срещу Заповед А-2569 от 20.12.2021 г. на Кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж навес обект шеста категория, в имот с кадастрален идентификатор 00702.529.6 по плана на гр. Асеновград, представляващ обект навес, изграден върху бетонова основа с височина около 10 см спрямо нивото на настилката терена /дворното място/, пред постройка на допълващо застрояване с кадастрален идентификатор 00702.529.6.2, [улица], гр. Асеновград. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона и в съответствие с неговата цел. Въз основа на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда частично, и на свидетелски показания, кредитирани от съда като обективни и непротиворечащи на установените по делото факти, съдът е приел, че обектът, чието премахване е наредено с оспорената заповед, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не отговаря на характеристиките на преместваем обект съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Като такъв съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е следвало за изграждането му да бъде издадено надлежно разрешение, а такова не е издавано. Освен това строежът е изграден в съсобствен урегулиран поземлен имот, като за него не са изпълнени изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ за сключване на договор в нотариална форма с останалите съсобственици. Въз основа на направените констатации съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед за премахване на незаконния строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети законосъобразни правни изводи, мотивирали съда да отхвърли подадената жалба. От доказателствата по делото се установява, че обектът навес, за който е наредено премахване, е с приблизителни размери: дължина от 4 м, ширина 4,20 м, с приблизителна височина от 2,40 м, плосък покрив на дървена конструкция с отводнителна система от улук и водосточни тръби. Конструкцията се състои от дървени колонки, които стъпват върху бетонова основа с височина около 10 см спрямо нивото на настилката терена /двора/ без да имат видими връзки с нея /с основата/. Върху така изградената дървена конструкция са наредени греди /ребра/, върху тях дъски и положена хидроизолация ондулин, монтиран е улук и водосточни тръби за отвеждане на атмосферните води. Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза конструкцията на навеса е изпълнена на място и не може да бъде отделена от повърхността без да загуби своята индивидуализация, като може да бъде демонтирана елемент по елемент, в ред обратен на монтажа. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ преместваем обект е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Касационният съд споделя мотивите, развити в първоинстанционното решение, за определяне на обекта навес, като строеж, а не като преместваем обект, с оглед неговата характеристика да не може да бъде отделен в компактен вид от мястото, на което е изграден, без да бъде демонтиран, разглобен на съставните му елементи греди, ребра, колони и др., като при това демонтиране би загубил своята индивидуалност. Правилно съдът е квалифицирал навеса като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, за който по силата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е необходимо да бъдат издадени строителни книжа. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен след извършена на място проверка на строежа от служители на Община Асеновград, в който е отразена липсата на издадени строителни книжа, както и на договор със съсобствениците в нотариална форма нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Що се отнася до твърденията на касатора, че навесът -предметът на оспорената заповед, представлява не строеж, а лека постройка по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за която съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изискват нито строителни книжа, нито разрешение за строеж, то тези твърдения не са подкрепени с нито едно от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Следва в тази връзка да се посочи, че новелата на чл.151 ал.1,т.3 ЗУТ изисква кумулативно постройката от една страна да е лека, за каквато очевидно и по заключението на експерта настоящата не може да бъде определена, а освен това да се ползва за съхранение на отоплителни материали и инвентар. Досежно последното, то от разпита на свидетеля Кочанов научаваме, че в навесът той държи машините си и се занимава със строителство. Изложеното, а и от Приложение3 към заключението на в.л. Ранделова, определено се налага извод, че постройката не покрива законовото изискване за съхранение, поради което този довод на защитата на касационния жалбоподател не може да бъде споделен. С оглед на изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл.209 ат.3 АПК. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,