Решение № 5081 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2014 г.

Решение № 5081 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Динипо", със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Младежка" № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Димитър Попниколов, срещу решение № 1728 от 11.07.2014 г. постановено по адм. дело № 614/2014 г. по описа на Административен съд -Варна. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се да бъде отменено и да бъде осъден административният орган да извърши административно действие по редовно подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като му бъде определен срок с цел установяване дължимите данъци и такси по ЗМДТ. Ответникът - главен инспектор при община Варна - дирекция "Местни данъци и такси", не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания, жалбата е неоснователна. С решение № 1728 от 11.07.2014 г. постановено по адм. дело № 614/2014 г. по описа на Административен съд -Варна в производство по чл. 257 АПК е отхвърлен искът, предявен от дружеството, против бездействие на главен инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" при община Варна за извършване на фактическо действие по редовно подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, с цел установяване дължимите данъци и такси по ЗМДТ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че на 19.08.2013 г. "Динипо" ЕООД е подало в Община Варна данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за придобит от него недвижим имот, вх. № ДК14014032/19.08.2013 г. При извършена проверка на декларацията органът е констатирал несъответствия и уведомил с писмо, изх. № СН000827 от 27.08.2013 г. дружеството да се яви в отдел "Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи" в общината за тяхното отстраняване. Съобщението е получено от "Динипо" ЕООД на 2.09.2013 г. и на 3.09.2013 г. дружеството информирало главния инспектор, че имотът е деклариран така, както е закупен, в т. ч. и в съответствие с посоченото в издадената данъчна оценка за имота. На 12.09.2013 г. главният инспектор е уведомил дружеството с писмо, изх. № МД-Т13002716ВН-001ВН/12.09.2013 г., че поради установените несъответствия подадената декларация е оставена "без последствия и следва да бъдат изпълните условията на чл. 103, ал. 2 ДОПК". Органът е посочил, че подаването на новата декларация, при необходимост, "може да се извърши и съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ДОПК". Дружеството е оспорило пред съда, на основание чл. 257 АПК, "отказа - бездействието по административно задължение на главния инспектор", изразяващо се в неизвършване на вменените му задължения по закон, по повод обработката на редовно подадена и оставена без последствия декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК1404032/19.08.2013 г. Предвид обстоятелството, че органът по приходите е длъжен при констатиране на несъответствия в декларацията да уведоми декларатора, като му даде възможност по предвидения от закона ред да подаде коригираща декларация не може да се твърди, че в случая е налице бездействие или отказ за извършване на административна услуга. Съдът е приел за допустим подаденият иск по чл. 257 АПК, тъй като с определение № 6979/26.05.2014 г. по адм. дело № 5264/2014 г. ВАС, състав на седмо отделение е отменил определение № 974 от 12.03.2014 г. на АС-Варна, постановено по адм. дело № 614/2014 г., с което е прекратено като недопустимо производството по делото. Определението на касационната инстанция е задължително за първоинстанционния съд, т. е. въпросът за допустимостта на съдебното производство е решен с определението на касационния състав на ВАС, с оглед на което съдът е разгледал иска по чл. 257 АПК по същество. Въз основа на установените по делото факти съдът е приел от правна страна, че не е налице твърдяното бездействие, нито отказ, тъй като в ДОПК изрично е уреден редът за деклариране, както и действията на декларатора и органа приемащ декларацията. Съдът е направил подробен анализ на приложимата материалноправна уредба и въз основа на това е формирал извод, че не е налице конкретно фактическо действие, което органът да не е извършил, поради което е отхвърлил искането, като неоснователно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, поради което настоящата инстанция не счита за необходимо да я излага повторно. Правомощията на съда в производството по чл. 257, ал. 1 АПК са определени в алинея 2 на същата разпоредба. Когато установи, че административният орган е задължен по силата нормативен акт да извърши фактически действия, които създават за ищеца облага или други полезни за него последици и органът не ги е извършил, съдът следва да осъди органа да извърши действията, като му определи срок за изпълнение. Ако решаващият съд установи, че не е налице произтичащо пряко от нормативен акт задължение за фактическо действие на органа, което да създава определена облага за ищеца, съдът отхвърля иска. Ако е налице отказ от издаване на административен акт, изричен или мълчалив, редът за защита по чл. 257 АПК е неприложим. Като е достигнал до този правен извод и е отхвърлил искането на жалбоподателя като неоснователно, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Предвиденото в раздел втори, глава ХV от дял трети на АПК производство за защита срещу неоснователни бездействия на административни органи се отнася само до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, съгласно очертания в чл. 256 АПК предмет на оспорването. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде определен административен акт, но не го прави, е налице мълчалив отказ за издаването на акта, който може да бъде оспорван от заинтересованото лице по реда, предвиден за оспорване на отказите, включително мълчаливи такива, като видове индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 1 АПК. Предвиденият специален ред и предпоставки за оспорване и защита против неоснователни бездействия на административни органи изключва възможността да бъдат приравнявани на неоснователни бездействия всички случаи, при които административният орган не издава индивидуален административен акт, който е задължен да издаде по закон. В настоящия случай правната оценка на твърдяното от жалбоподателя и оспорено бездействие на административния орган да приеме за обработка подадена декларация е дали същото може да се квалифицира като такова по чл. 257 АПК, което би обосновало евентуална основателност на подадената жалба. Предвид установеното от фактическа и правна страна правилна е преценката на съда, че към хипотезата на тази норма са относими всякакви случаи на бездействие при задължения за извършване на фактически действия, произтичащи пряко от закона, но не и задължението за волеизявление, което е правно, а не фактическо действие. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил обоснован правен извод, че не е налице фактическо бездействие на длъжностното лице да приеме и обработи подадената декларация. Спрямо жалбоподателя е отправена покана на основание чл. 109, ал. 1 ДОПК за отстраняване на констатирани несъответствия, което същият следва да извърши с подаване на нова декларация по законно установения ред. Въз основа на това съдът е стигнал до обоснован извод, че не е налице бездействие, а напротив - изпълнение на законоустановени задължения, които биха довели и до съставяне на АУЗД. Неподаването на нова декларация води до прилагане на чл. 106, ал. 1 ДОПК, а именно - АУЗД, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Това именно е надлежният ред за установяване на задължения и защита на данъчно задължените лица, ако твърди, че е допуснато нарушение, с което се засягат негови права и интереси. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, за да е налице хипотезата на чл. 257 АПК е необходимо първо, да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ, да е налице започнало и продължаващо негово бездействие. В случая не е налице бездействие на органа, тъй като видно от материалите по преписката органът по приходите е изпълнил задълженията си и при констатираното несъответствие в декларацията е уведомил дружеството за реда по който следва да бъдат отстранени. Предвид изложеното липсата на фактическо бездействие прави жалбата неоснователна. Като е стигнал до тези изводи първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение