Решение № 584 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2012 г.

Решение № 584 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Арсенов Антонов, срещу Решение № 986/2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1120/2012 г., по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-647/9.11.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "пристройка към жилищна сграда - II-ри етаж", намираща се в УПИ X, имот № 502.1082, кв. 78, по плана на кв. Секирово, гр. Раковски. Релевирани са доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна. Ответникът - началникът на РДНСК Южен централен район не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - гр. Пловдив е инициирано по жалба на Иван Арсенов Антонов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-647/9.11.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован и правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, с която е наредено премахване на процесния строеж като незаконен. Установени са от доказателствата по делото предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед, респективно установена е незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Касае се действително за строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изпълнен без разрешение за строеж в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Правилно съдът е приел, че със съставените два броя констативни актове от 8.09.2010 г., са установени едновременно липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и несъответствие с предвижданията на действащия ПУП по отношение на разпоредената за премахване "пристройка към жилищна сграда на II-ри етаж", като дори само едно от тези обстоятелства е достатъчно основание, за да бъде квалифицирана същата като незаконен строеж. Строежът е от пета категория и за изпълнението му е необходимо одобряването на инвестиционен проект. Освен това, строежът не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, позволяващи изпълнението му без издаването на разрешение за целта. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата, относно разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ. В процесното решение са разгледани всички хипотези и правилно съдът е стигнал до извода, че незаконния строеж не попада в нито една от тях, което се подкрепя и от становището на главния архитект на община Раковски. Също така според § 184, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, строежи, извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също не е налице, доколкото липсват доказателства за инициирано производство в тази насока, в какъвто смисъл е и становището на главния архитект на общината. Съдът правилно е стигнал до извода, че при безспорно установена липса на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за изграждането му, както и установено несъответствие с предвижданията на ПУП, процесният строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ и като е постановил премахването му, административният орган е приложил материалния закон правилно. Обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо, Върховният административен съд, Второ отделение,