Решение № 7886 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2013 г.

Решение № 7886 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3832/7.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1724/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101203197/10.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 74/14.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ревизията е възложена по реда на чл. 133 и чл. 134 в изпълнение на постановеното Решение № 141/1.05.2012 г. по адм. дело № 9577/2011 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, прогласяващо предходният РА за нищожен в съответната част. Намира, че преценката за възлагане на ревизията по особения ред за изменение на задължения за данъци и ЗОВ принадлежи на териториалния директор при условията на оперативна самостоятелност, поради което не споделя извода на съда, че в оспорения РА липсват мотиви относно фактическото и правно основание за прилагане на реда по чл. 133 от ДОПК. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на ревизираното лице, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира и искане за изменение на решението в частта му за разноските чрез редуциране на заплатения депозит за проведената ССчЕ. Ответникът по касационната жалба - "България Дивелъпмънт" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва основателността на същата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Ревизионен акт /РА/ № 2101203197/10.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 74/14.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, след като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила Този извод е обоснован с липсата на посочени в издадената ЗВР фактически и правни основания за възлагане на ревизията по особения ред на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК и неустановеността на предпоставките по чл. 133, ал. 2 от ДОПК за изменение на задължения за данъци, определени с влязъл в сила АПВ и РА, които не са обжалвани по съдебен ред. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съобразно фактическата установеност по делото, процесните данъчни периоди са предмет на предходна ревизия, приключила с издаването на РА № 2000905168/23.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Същият е частично оспорен по административен и съдебен ред, като с Решение № 2656/1.06.2011 г. по адм. дело № 7671/2010 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 141/1.05.2012 г. по адм дело № 9577/2011 г. по описа на Върховния административен съд, РА в относимата му част е прогласен за нищожен поради липса на компетентност на издателя му с оглед влезлия в сила АПВ № 6249/24.09.2007 г. Съгласно изложените от решаващия състав мотиви, идентични по смисъл със съдържащите се в постановеното впоследствие Тълкувателно Решение № 1 от 25.06.2012 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд по т. д. № 1/2011 г., настъпилият преди 19.12.2007 г. стабилитет на издадения АПВ може да бъде преодолян само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133 - чл. 134 от ДОПК. В случая, между страните не е спорно, че Заповедта за възлагане на процесната ревизия и за определяне на компетентен орган са издадени от Териториалния директор на ТД на НАП, който съобразно чл. 134, ал. 1 от ДОПК е оправомощен да възлага ревизии за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Спорът е концентриран върху необходимостта от конкретизиране на основанията за изменение по чл. 133, ал. 2 от ДОПК в издадените ЗВР, РД и РА, както и върху въпроса доколко констатираните релевантни факти и обстоятелства сочат на наличие на някое от основанията за изменение. В тази връзка правилни са доводите на съда, че изменението на задължение за данъци, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може бъде изменено по инициатива на орган по приходите само при наличието на изчерпателно предвидените основанията по чл. 133, ал. 2 от ДОПК. Сред тях не е предвидена хипотеза за изменение на задълженията въз основа на съдебно решение, с което предходният РА е прогласен за нищожен, поради което неоснователни са аргументите на касатора, че процесната ЗВР е издадена в съотвествие с чл. 173, ал. 2 от АПК в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Такива указания не са дадени нито с решението на АССГ, нито с решението на ВАС, с което обжалваният първоинстанционен акт е оставен в сила, а и специалната разпоредба на чл. 160, ал. 4 от ДОПК вр. с ал. 2 изключва приложимостта на общата норма на чл. 173, ал. 2 от АПК. Както правилно е посочил административният съд, производството за изменение на данъчни задължения по чл. 133 от ДОПК не е възможност за поправка на пропуски от страна на данъчната администрация, а упражняването на предоставената оперативна самостоятелност на териториалния директор е предпоставена от задължението му по чл. 134, ал. 1 от ДОПК да осъществи преценка за наличие на основание за изменение. Това не само, че не е сторено, но и установените по делото факти не обуславят извод за наличие на някое от основанията по чл. 133, ал. 2 от ДОПК. Прогласяването на нищожността на предходния РА не би могло да се субсумира в хипотезата на чл. 133, ал. 2, т. 4 от ДОПК, тъй като РА е последващ спрямо влезлия в сила преди 19.12.2007 г. АПВ. По отношение на д. периоди м. 08 - м. 12.2007 г. РА № 2000905168/23.12.2009 г. не оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила, с оглед на което установените с него задължения могат да се изменят само по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК и при наличие на някое от лимитативно предвидените в чл. 133, ал. 2 от ДОПК основания. При неустановеност на нито едно от тях обаче, образуването и провеждането на особеното ревизионно производство по чл. 134 от ДОПК е осъществено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, имащи за своя правна последица издаването на необоснован и материално незаконосъобразен РА. Като е достигнал до същия краен правен извод, административният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответинка по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 950 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Относно искането на касатора за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските настоящият състав намира, че не е родово компетентен да се произнесе по него с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което производството в тази му част следва да се прекрати и искането да се изпрати на Административен съд - София град. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,