Решение № 3941 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2016 г.

Решение № 3941 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на земеделието и храните и на "Консервинвест" ООД, с. Православен, община Първомай против решение № 12480 от 23.11.2015 г. по адм. дело № 6858/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е обявена нищожността на заповед № РД-09-356/20.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменена предходна заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на същия административен орган за утвърждаване продукт "лютеница" с географско указание "Лютеница Първомай" и за определяне границите на географското място за производство на продукта, неговите качества и характеристики и връзката с географската среда. Жалбоподателите подържат, че решението е недопустимо, тъй като административният акт не подлежи на оспорване (в този смисъл са доводите на "Консервинвест" ООД), а производството е образувано по жалба на лице без правен интерес (възражение на министъра). По същество и двамата жалбоподатели излагат съображения за противоречие на решението с материалния закон и събраните доказателства, а жалбоподателят "Консервинвест" ООД поддържа и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите молят решението на тричленния състав да бъде отменено, като жалбоподателят "Консервинвест" ООД моли да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на министъра на земеделието и храните да бъде оставена без разглеждане. Ответникът "Булконс Първомай" АД оспорва касационните жалби. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: Възраженията на касационните жалбоподатели за недопустимост на съдебното решение не могат да бъдат споделени. Производството пред тричленния състав е образувано по жалба на "Булконс Първомай" АД, сега ответник, против заповед на министъра на земеделието и храните, с която е отменена предходна заповед на същия административен орган за утвърждаване на продукт "лютеница" с географско указание "Лютеница Първомай" и за определяне границите на географското място за производство на продукта, неговите качества и характеристики и връзката с географската среда, издадена по искане на същото дружество. Правилно е преценено, че обжалваната заповед представлява административен акт по смисъла на АПК и подлежи на съдебен контрол. Актът е властническо волеизявление на административен орган, насочено към отмяна действието на предходен общ административен акт, който засяга пряко и непосредствено правата и интересите на производителите на лютеница в определения географски район (в този смисъл са съображенията в определение от 27.03.2015 г. по адм. дело № 12508/2014 г.). Ето защо оспорената заповед също има белезите на административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Производството по оспорване на заповедта е образувано по жалба на лице с правен интерес. Като субект, ползващ се от отменената заповед "Булконс Първомай" АД, има правен интерес от оспорване на заповедта за отмяна на акта, от който черпи права. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки, поради което е допустимо. Не са налице основания за неговото обезсилване, а съображенията на касационните жалбоподатели в този смисъл са неоснователни. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е нищожна. Подробно са обсъдени законовите възможности за отмяна на административен акт от издателя и въз основа на правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е направен извод за издаване на оспорената заповед при отсъствие компетентност на органа в този смисъл, за съществено противоречие с императивни разпоредби и за отсъствие на всякакво правно основание за постановяване на акт с такова съдържание. Правилно е прието, че предпоставките на чл. 91 от АПК не са осъществени и не е налице възможност за постановяване на оспорения акт в това производство (чрез органа не е подадена жалба против отменената заповед по административен ред и преклузивните срокове за отмяна или преразглеждане на акт по чл. 91, ал. 1 са изтекли). Аргументирано е и заключението, че оспореният акт не би могъл да бъде издаден и в производството по чл. 99 и сл. от АПК. Като извънреден способ за контрол върху влязъл в сила административен акт, производството е изключително формално и се развива само при наличие на някоя от посочените в текста предпоставки. В случая при издаване на процесната заповед преклузивните срокове за възобновяване на административното, предвидени в чл. 102 от АПК също са изтекли, производство по възобновяване фактически не е проведено, а заповедта е постановена без да е налице нито едно от основанията, изброени в чл. 99 от АПК (такива съображения не са изложени и в административния акт). Правилно е преценено, че след като заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. е оспорена пред съда и по оспорването е образувано адм. дело № 12508/2014 г. по описа на Върховния административен съд, което е висящо, административният орган не е компетентен да преразгледа същата и както в случая да я отмени, тъй като съгласно чл. 130, ал. 2 от АПК няма право да разглежда спор, който вече се разглежда от съда. По тези съображения е направен законосъобразният извод, че заповедта на министъра на земеделието и храните за отмяна на заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. е издадена при липса на компетентност, порок, който с оглед тежестта си обосновава нейната нищожност. Всичко изложено мотивира настоящата инстанция да приеме, че оспорената заповед е постановена при липса на компетентност на органа - издател, в нарушение на императивни законови разпоредби и при отсъствие на правно основание за постановяването й (в подкрепа на последния извод е и текстът на заповедта, в който правно основание за постановяване на акта не е посочено, а е цитирана единствено нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗА овластяваща министъра да издава заповеди). Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения обявява нищожността обжалваната заповед, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на тричленния съдебен състав са в съответствие със събраните доказателства. Наличието на доказателства за оспорване на заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните пред съда и образуваното съдебно производство и същевременно липсата на доказателства, а и твърдения за съобразяване с някое от основанията, посочени в чл. 99 от АПК, обосновават извода на съдебния състав за издаване на оспорения административен акт, с който цитираната по - горе заповед е отменена, в нарушение на императивни законови норми, отсъствие на компетентност на издателя и липса на законово основание за издаване на акта. Доводът на "Консервинвест" ООД за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК тричленният състав извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички основания. Решението е постановено след преценка на доказателсвата и релевантните факти и обсъждане доводите на страните, а изводите на състава са подробно мотивирани с анализ на нормативната уредба. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанцонното решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касаторите и в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,