Решение № 4107 от 29.4.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от С. Пенкова, от гр. Пловдив, чрез адв. А. Димитров, срещу Решение 1651 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 824/2021 г. от Административен съд Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена предявената от нея срещу Агенция по заетостта, гр. София, бул. Дондуков 3 претенция за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева, представляваща причинени неимуществени вреди неприятни изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разочарование, борба с администрацията, безпокойство и безсъние за периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2019 г., като последица и в резултат уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда (ДБТ) Панагюрище, отменено като незаконосъобразно със съдебно Решение 377 от 12.02.2020 г. по адм. дело 2300/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, ведно със законните лихви върху посочената главница, считано от 29.07.2020 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено в тази му част с произтичащите от това последици. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Агенция по заетостта, гр. София, бул. Дондуков 3, представлявана от изпълнителния си директор, чрез процесуален представител ст. юрк. В. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и обоснованост на решението в оспорената му част. Моли същото за бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност. За съвместно разглеждане с касационната жалба е присъединена и предявената от касационния жалбоподател частна жалба срещу Решение 1651 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 824/2021 г. от Административен съд Пловдив, в частта му, с която е оставена без разглеждане предявената от нея срещу Агенция по заетостта, гр. София, бул. Дондуков 3 претенция за присъждане на обезщетение в размер на 4 170 лева, представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди, представляващи направените разходи за месечно възнаграждение за периода 01.03.2019 г. 31.10.2019 г. по сключен граждански договор 1 от 01.03.2019 г., настъпили в сферата й поради издаден индивидуален административен акт уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда (ДБТ) Панагюрище, отменен, като незаконосъобразен, със съдебно Решение 377 от 12.02.2020 г. по адм. дело 2300/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, ведно със законните лихви върху посочената главница, считано от 29.07.2020 г. и е прекратено производството по делото в тази му част. Частният жалбоподател твърди неправилност на решението в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено в тази част и да бъде върнато делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, Агенция по заетостта, гр. София, бул. Дондуков 3, представлявана от изпълнителния си директор, чрез процесуалния си представител ст. юрк. В. Димитрова в писмено възражение изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност. Моли същата да бъде оставена без уважение и решението в оспорената му част да бъде потвърдено. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, съответно чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са допустими за разглеждане по същество. Предмет на разглеждане пред първостепенния съд е предявения от С. Пенкова иск срещу Агенция по заетостта, със седалище в гр. София, бул. Дондуков 3 за присъждане на обезщетение в размер на 4 170 лева за причинените и имуществени вреди, представляващи направените разходи за месечно възнаграждение за детегледачка за периода 01.03.2019 г. 31.10.2019 г. по сключен граждански договор 1 от 01.03.2019 г., настъпили в сферата й поради издаден индивидуален административен акт уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда (ДБТ) Панагюрище, отменен, като незаконосъобразен, със съдебно Решение 377 от 12.02.2020 г. постановено по адм. дело 2300/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, както и сумата от 1 000 лева, представляваща причинени неимуществени вреди неприятни изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разочарование, борба с администрацията, безпокойство е безсъние за същия период от време, като последици и в резултат на отменения незаконосъобразен акт, ведно със законните лихви върху посочените главници, считано от 29.07.2020 г. (влизане в сила на съдебното решение). С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел така предявения иск за недопустим в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 4 170 лева, представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди, представляващи направените разходи за месечно възнаграждение за периода 01.03.2019 г. 31.10.2019 г. по сключен граждански договор 1 от 01.03.2019 г., настъпили в резултат от отменен, като незаконосъобразен, със съдебно Решение 377 от 12.02.202г. по адм. дело 2300/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, индивидуален административен акт уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. на Директора на ДБТ Панагюрище, ведно законните лихви върху посочената главница, считано от 29.07.2020 г., поради което е оставил иска в тази му част без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. В частта, с която ищцата претендира присъждане на обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разочарование, борба с администрацията, безпокойство и безсъние за същия период от време, настъпили в резултат от отменен, като незаконосъобразен, със съдебно Решение 377 от 12.02.202г. по адм. дело 2300/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, индивидуален административен акт уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. на Директора на ДБТ Панагюрище, ведно законните лихви върху главницата от 1 000 лв., считано от 29.07.2020 г. съдът е приел иска за допустим, но неоснователен и го е отхвърлил, като я е осъдил да заплати разноски по делото на Агенция по заетостта. В мотивите на съда, от фактическа страна съдът е прието за установено следното: С. Пенкова, в качеството й на управител на Акаунт макс ООД, на 22.02.2019 г. е подала заявление до Агенция по заетостта, заведено с рег. РЗР-2-06-09-1205, с което е кандидатствала по проект BGО5М 90РО01-1.024-0001 Родители в заетост на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси. С уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. директорът на ДБТ гр. Панагюрище е постановил отказ да удовлетвори искането, тъй като дружеството има неизплатени задължения към Община Пловдив. С Решение 377 от 12.02.2020 г. постановено по адм. дело 2300/2019 г. Административният съд Пловдив е отменил, като незаконосъобразен, издадения индивидуален административен акт, инкорпориран в уведомителното писмо като е приел, че в него не са изложени мотиви и е върнал преписката на същия административен орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. След връщане на преписката, с друго уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#23 от 21.06.2021 г. на директора ДБТ Панагюрище, Пенкова e уведомена, че е отпаднала от проекта поради нейния отказ, изразен в телефонен разговор със служител на дирекцията, проведен на 28.10.2020 г., за който е съставен протокол. С оглед на тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел, че към датата на подаване на исковата молба - 30.03.2021 г. по подаденото от С. Пенкова заявление е налице неприключило с административен акт, признаващ или отричащ права, т.е. решаващ въпроса, с който органът е сезиран по същество. Такъв акт уведомителното писмо с рег. РЗР-2-06-09-1205#23, е постановен само седмица преди приключване на устните състезания по делото (28.06.2021 г.). Тъй като обаче с акта безспорно се засяга правната сфера на Пенкова той подлежи на оспорване пред съд, макар че в писмото не е посочен нито срок, нито съд, пред който това следва да се случи. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, както в частта, с която искът е приет за недопустим, така и в частта, с която искът е отхвърлен при следните съображения: Неправилно съдът е приел иска за недопустим в частта, с която са предявени имуществени вреди поради наличие на неприключило административно производство към момента на подаване на исковата молба. Към този момент действително административното производство не е било приключено с акт, но преди приключване на устните състезания на 28.06.2021 г. на съда е представено, по негово указание, уведомително писмо рег. РЗР-2-06-09-1205#23 от 21.06.2021 г. Значението на това писмо съдът е определил като е приел: 1. че то съдържа изричен отказ да се удовлетвори заявеното искане; 2. че с този отказ безспорно се засяга правната сфера на Пенкова и 3. поради това то подлежи на оспорване пред съд. Писмото обаче има отношение към основателността, а не към допустимостта на претенцията, което съдът не е съобразил. След като е установил наличието на нов факт (произнасянето на административния орган след връщане на преписката е безспорно такъв нов факт с оглед ищцовата претенция, от една страна и от друга съдът е приел, че то съдържа произнасяне на органа по същество на искането); след като съдът е приел, че този факт е от съществено значение за спора (безспорно засяга правната сфера на ищцата); след като го е приел и го е включил в доказателствата по делото, то съдът е следвало да даде възможност на страните да го обсъдят, независимо че този нов факт е настъпил след предявяване на иска, но преди приключване на устните състезания. Това е така, тъй като съдът в решението си трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото то е в момента на приключване на устните състезания. Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, стига те да са от значение за спорното право. (вж. Ж. Сталев; Българско гражданско процесуално право, изд. Сиела, стр.341). При тази констатация изведеният от съда извод за недопустимост на иска не кореспондира на фактите по делото и затова решението в тази част е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Искът за обезщетяване на понесените от ищцата, и описани в исковата молба, неимуществени вреди е приет от съда за допустим, но неоснователен, тъй като ищцата не се била справила с доказателствената тежест и не била установила наличието на вредите, както и пряката им причинна връзка с незаконосъобразния акт. При положение, че съдът е приел административното производство за незавършено предвид факта, че към датата на завеждане на исковата молба в съда административният орган не се бил произнесъл с акт по заявеното искане за включване на г-жа Пенкова в процесната програма и натази основа искът за обезщетяване на понесени имуществени вреди е приет за недопустим, то и искът за обезщетяване на понесените неимуществени вреди би следвало да е недопустим. Последователната логика на съда сочи, че той приема предявяването на иск преди органът да се е произнесъл по въпроса правоимаща ли е Пенкова и следва ли да бъде включена в програмата на Агенцията по заетостта е преждевременно процесуално действие, което прави иска недопустим. Следователно, тази недопустимост следва да се разпростира както в частта, с която се претендира обезщетение за имуществени, така и в частта, с която се претендира присъждане на неимуществени вреди. В практиката на съдилищата обаче трайно е прието, че липсата на административен акт, с който административният орган да се е произнесъл по същество на искането прави иска неоснователен, а не недопустим, както си посочи по-горе в настоящите мотиви, поради отсъствието на един от елементите от фактическия състав на нормата от специалния закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, дори страната да се е справила с доказателствената тежест и да е установила наличието на останалите комулативно изискуеми елементи. Освен казаното следва да се посочи още, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви във връзка с твърдяните от ищцата неимуществени вреди такива, каквито те са описани в исковата молба. Разсъждавал е общо за отражението на съдебни процеси върху спорещите страни и е изложил общи съждения досежно фактически обстоятелства, каквито не са въведени в исковата молба, поради което решението му в тази част е и необосновано, и немотивирано. Допуснатото процесуално нарушение и липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебния акт изцяло и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1, изр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 Върховният административен съд, трето отделение