Решение № 957 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 441/2012 г.

Решение № 957 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 441/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 от АПК и е образувано по касационна жалба на Станислав Георгиев Георгиев от гр. София против решение от 14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 443/2011 г. от Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния представител юрк. Стратиева оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Станислав Георгиев Георгиев против заповед № з-10833/21.09.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 245, ал. 1, т. 8 от същия закон на пожарникар Станислав Георгиев Георгиев - водач на специален автомобил I степен в сектор "ПГ и АСД" на 05 Районно управление Пожарна безопасност и спасяване е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, изискваща подаване на декларация в 7-дневен срок от възникване на обстоятелство по чл. 177, ал. 3, т. 4 от ЗМВР - работа по трудово правоотношение или по граждански договор. В административния акт е посочено, че на 23.07.2010 г. жалбоподателят, без да има трудово-правни отношения - договор в писмен вид с фирма "Едно евро" осъществява таксиметрова дейност. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, съобразно правомощието на директора на СДВР по чл. 228, т. 2 от ЗМВР, спазена е и предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР писмена форма, административнопроизводствените правила и при наличие на посоченото в акта материалноправно основание за издаването й. Решението е правилно. При преценка на релевантните факти и обстоятелства съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което прави обосновани фактически и правни изводи. В тази връзка посочва, че извършването на действията, които осъществяват състава на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР (възникване на обстоятелство по чл. 177, ал. 3, т. 4 ЗМВР, подлежащо на деклариране по смисъла на чл. 177, ал. 7 ЗМВР и неподаването на тази декларация в срока по последната разпоредба), се установяват по несъмнен начин от доказателствата събрани към административната преписка и в хода на съдебното производство. Правилно е прието, че императивната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в случаите, като процесния, в които не е подадена декларация по чл. 177, ал. 7 от с. з., поради което при нарушение квалифицирано по този текст, възможността на органа относно преценка на вида на дисциплинарното наказание е изключена. Неоснователно е оплакването, че не са доказани фактическите обстоятелства, изложени в оспорената пред административния съд заповед, поради което приетото обратно в мотивите на съдебното решение е в противоречие с материалния закон. Действително данните по делото сочат само една дата на която е установено извършване на таксиметрова дейност от страна на касатора, но законът не въвежда други изисквания освен факта на извършването на несъвместимата със службата дейност, което от своя страна предполага трудово-правни отношения или такива по граждански договор. Предвид липсата на доказателства за подадена декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР за това обстоятелство правилен е направеният от първата инстанция извод за установеност на фактическите основания, при които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Поради това, че не са налице твърдяните касационни основания, нито се установяват такива при проверка на решението съобразно изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита от юрисконсулт. Воден от горното, ВАС, пето отделение,