Решение № 5087 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2014 г.

Решение № 5087 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Гошо Димитров Шехпазов против заповед рег. № 8121К-1529/15.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, поправена със заповед № 8121К-1628/25.08.2014 г. на същия орган, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не е допуснал описаното в заповедта нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващо престижа на службата. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Шехпазов е назначен като държавен служител кат. В, главен инспектор, началник на група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" (РУП) - Елхово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Ямбол. Дисциплинарното производство е образувано по повод постъпили данни за участие на Шехпазов в пътнотранспортно произшествие на 19.05.2014 г. Назначена е комисия като дисциплинарно разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К - 4781/31.05.2014 г., подписана от министъра на вътрешните работи). Комисията събира доказателства и установява, че на 19.05.2014 г. около 23.50 часа в гр. Елхово (заповед за поправка на очевидна фактическа грешка), на ул. "Ангел Кънчев" жалбоподателят Шехпазов с личния си автомобил "Фолксваген Транспортер" с рег. № У 3321АН участва в пътен инцидент с лек автомобил "Ауди - 80" рег. № У 7636АА, управляван от Янко Янков. На местопроизшествието пристига автопатрул на РУП - Елхово, преминаващ наблизо, както и патрул, повикан от жалбоподателя. Извършена е проверка за алкохол на водачите с техническо средство. Пробата на Янков е отрицателна, а Шехпазов осуетява проверката. След неуспешната проверка жалбоподателят заявява, че ще отиде в болницата, за да даде кръвна проба, качва се в автомобила си и самоволно напуска местопроизшествието, следван от автомобила на полицаите Атанасов и Караджов. От взетата в болничното заведение кръвна проба и съставените протоколи за медицинско изследване и протокол № 156 за химическо изследване се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1,16 промила. Употребата на алкохол се признава от жалбоподателя в обясненията му, дадени на 9.06.2014 г., както и в информацията, която предоставя при медицинското изследване. След проверката жалбоподателят напуска болницата, управлявайки личния си автомобил (полицай Атанасов). При тези данни комисията приема, че извършеното от Шехпазов е в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП), който забранява управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, както и на разпоредбите на т. 17, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно които държавните служители като участници в пътното движение се подчиняват на нормативно определените правила за движение по пътищата и на забраната да не управляват моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. Поради това предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 11074/12.06.2014 г., становище рег. № 11908/27.06.2014 г.). След като се запознава с материалите от проверката, обобщената справка, становището, събраните доказателства, както и с обясненията на служителя, депозирани 9.06.2014 г. и тези от 17.06.2014 г., дадени след запознаване с обобщената справка, министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № 8121К - 1529/15.08.2014 г., поправена със заповед № 8121К-1628/25.08.2014 г., с която приема, че на 19.05.2014 г. около 23.50 часа в гр. Елхово Шехпазов е участвал с личния си автомобил в пътнотранспортно произшествие с друг автомобил, след което без разрешение на контролните органи напуснал местопроизшествието, управлявал колата си до Центъра за спешна помощ, където дал кръвна проба, установила съдържание на алкохол в кръвта 1,16 промила, като впоследствие продължил да управлява автомобила си - нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, както и на разпоредбите на т. 17, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според дисциплинарно наказващия орган поведението на служителя е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), поради което налага на Шехпазов дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Заповедта е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, като действията на Шехпазов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (обобщена справка, становище, докладни и др.) и е подписана от дисциплинарно наказващия орган. Заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи и е определена комисия като дисциплинарно разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К - 4781/31.05.2014 г.). Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) проверка са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Съгласно нормата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР (отм.) нарушението се счита за открито, когато материалите от приключилото дисциплинарно производство постъпят при дисциплинарно наказващия орган. В случая становището със заключенията на дисциплинарно разследващия орган, заедно с обобщената справка, обясненията на жалбоподателя от 9.06.2014 г. и от 17.06.2014 г. и с останалите доказателства са изпратени на министъра на вътрешните работи на 27.06.2014 г. (становище рег. № 11908/27.06.2014 г.), а наказанието е наложено на 15.08.2014 г. Ето защо следва да се приеме, че двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) за налагане на наказание е спазен, а доводът на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен. Изпълнени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР (отм.) - заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Възражението, че жалбоподателят не е изслушан и не са приети писмените му обяснения е неоснователно. Шехпазов е поканен да представи обяснения по случая на 5.06.2014 г. (покана от последната дата), а също и след запознаване с обобщената справка (покана рег. № 11074/12.06.2014 г.) Писмени обяснения по случая жалбоподателят представя на 9.06.2014 г., а също и на 17.06.2014 г. след запознаване с обобщената справка, въпреки че последното "становище" съдържа общи твърдения за допуснати нарушения от дисциплинарно разследващия орган, а не такива във връзка с нарушението, в извършването, на което служителят е обвинен. Тези обяснения са приети от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, както е отбелязано върху документите, а също и в заповедта за налагане на наказание. По този начин изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) са изпълнени, правото на защита на служителя не е накърнено, а доводът на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен. В съответствие с нормите на чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР (отм.) наказанието е наложено след изясняване на всички релевантни обстоятелства. В производството пред дисциплинарно разследващия орган са изискани и обсъдени протокола за химическа експертиза, талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване, които установяват концентрацията на алкохол в кръвта на Шехпазов. Събрани са обяснения и сведения от полицаи Атанасов и Караджов в състава на пристигналия на мястото на пътния инцидент автопатрул, от полицаи Костов, Янъков и Бъчваров пристигнали след сигнала на Шехпазов, от другия участник в пътния инцидент Янко Янков, от инспектор Георги Арабаджиев и полицай Тодорова, които установяват, че жалбоподателят самоволно без разпореждане на контролните органи е напуснал местопроизшествието и управлявайки личния си автомобил се отправил към болницата в гр. Елхово, а след като е дал кръв за изследване, е напуснал болничното заведение пак с личния си автомобил, управлявайки го сам (последното обстоятелство се установява от обясненията на полицаи Атанасов и Караджов). По този начин са изяснени релевантните за производството факти и обстоятелства, а доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения в тази насока са неоснователни. В хода на дисциплинарното производство са обсъдени и възраженията на Шехпазов за допуснати нарушения от страна на дисциплинарно разследващия орган. С оглед липсата на конкретни факти и искания за събиране на доказателства в "становището" на жалбоподателя, представено на 17.06.2014 г., допълнителни доказателства във връзка с тези общи твърдения не са изискани и събрани от дисциплинарно разследващия орган. Поради факта, че твърденията за нарушения на процедурата от страна на разследващата комисия не са уточнени и доказателства в този смисъл не са поискани и в настоящото съдебно производство, следва да се приеме, че процедурата пред разследващата комисия е проведена съобразно нормативните изисквания. Обстоятелството, че производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е приключило, е без значение за настоящия спор. Дисциплинарната отговорност е различна от тази за извършено административно нарушение, поради което второто производство не е непременно свързано с първото. В случая такава връзка не е налице, тъй като дисциплинарното наказание не е наложено за участието на Шехпазов в пътния инцидент. Ето защо причините за настъпване на произшествието и изясняване на участието на жалбоподателя в него са без значение за настоящото производство и съответно липсата на доказателства в този смисъл не води до неизясняване на спора от фактическа страна. Поради това настоящият състав намира и този довод на жалбоподателя е неоснователен. Оспорената заповед е постановена след установяване на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм). за санкциониране на служителя с най - тежкото дисциплинарно наказание. С оглед времето на извършване на извършване на деянието и разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР на действащия ЗМВР, според която образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители в МВР се довършват по досегашния ред, деянието на служителя следва да бъде квалифицирано и дисциплинарното производство проведено по реда на ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.), тъй като е образувано при действието на последния закон, независимо от обстоятелството, че заповедта е издадена при действието на сега действащия ЗМВР обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. Ето защо доводът на жалбоподателя, че е приложен закон, който не е следвало да бъде приложен, е неоснователен. Нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за други тежки нарушения на служебната дисциплина, посочени в нормата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР (отм). По смисъла на последния текст в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 19.05.2014 г. около 23.50 часа в гр. Елхово жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1.16 промила, установена по повод настъпило с участие на Шехпазов пътнотранспортно произшествие чрез извършена химическа експертиза и медицинско изследване. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Шехпазов е в противоречие с т. 17, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават полицейския служител в качеството си на участник в пътното движение да спазва нормативно определените правила за движение по пътищата и да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, както по време на служба, така и в извън работно време. Несъмнено деянието на служителя, станало достояние на другия участник в пътния инцидент и на контролните органи, посетили местопроизшествието, създава предпоставка за намаляване доверието в полицейската институция и уронва престижа на службата. Този негативен ефект върху авторитета на институцията е свързан с обществената чувствителност към този род нарушения, които могат да бъдат свързани с тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората, тъй като в случая нарушението на правилата за движение е допуснато от полицейски служител, чийто професионален дълг е да съблюдава спазването на закона и да работи за предотвратяване и пресичане на правонарушенията. Възражението на жалбоподателя, че не е извършил описаното в заповедта нарушение, е неоснователно. Управлението на моторно превозно средство от Шехпазов се установява от обясненията на полицейските служители Атанасов и Караджов, които свидетелстват, че след пътния инцидент Шехпазов е отишъл до болницата, управлявайки личния си автомобил и по същия начин е напуснал центъра за медицинска помощ след като е дал кръвна проба. В този смисъл обясненията на жалбоподателя, че е отведен от здравното заведение от дъщеря си, се опровергават от цитираните по-горе обяснения и следва да се възприемат единствено като защитна позиция. Употребата на алкохол се признава от служителя в обясненията, дадени на 9.06.2014 г. в хода на дисциплинарното производство и в протокола при проведеното медицинско изследване, подписан от него, в който Шехпазов сам съобщава, че е употребил алкохол и е изпил "2 бири". Количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя е установено от проведената по-късно химическа експертиза, извършена по реда на чл. 17 от Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Ето защо изправността на техническото средство, с което е извършена проверката на жалбоподателя за алкохол от пристигналите на местопроизшествието контролни органи, е без значение и не следва да бъде обсъждана, а възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно. Без значение са и евентуалните пропуски в съставения акт за установяване на административно нарушение с оглед разпоредбата на чл. 3 от наредбата, тъй като административнонаказателната отговорност е различна от дисциплинарната и евентуалните процесуални пропуски в първото производство не могат да обосноват незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако както в случая, процедурните изисквания по ЗМВР (отм.) за санкциониране на служителя са изпълнени. Съображенията, че с оглед данните от медицинското изследване Шехпазов не е бил повлиян от алкохола, тъй като е описан като адекватен, активен, с ясно съзнание и запазена координация, поради което не е допуснал дисциплинарно нарушение и не следва да бъде санкциониран, не могат да бъдат споделени. Допустимата концентрация на алкохол в кръвта при управление на моторно превозно средство, при която на водачите не се налагат мерки на административна принуда и не са налице предпоставки за реализиране на административнонаказателна отговорност е установена в чл. 171 и чл. 174 от ЗДП, а също и в разпоредбата на т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Видимите признаци на алкохолно опиянение не се обхващат от нормите, поради което липсата на такива е без значение за преценката за това дали е осъществено нарушение. Освен това обсъждането на въпроса за това доколко водачът е под въздействие на алкохол по всеки отделен случай, означава практически да се пренебрегне установената в нормативния акт граница и да се даде възможност за произволно тълкуване и прилагане на закона с оглед физическите качества на лицето и субективната преценка на околните. С издаване на оспорената заповед се постига предвидения от законодателя резултат - да се отстранят от държавна служба в МВР служители, чието поведение не съответства на нравствените изисквания към дейността на ведомството и уронва престижа на полицейската институция. По този начин е спазена и целта на закона. Поради всичко изложено съдът приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,