Решение № 13599 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2015 г.

Решение № 13599 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП гр. П., чрез юрк. М. Москова срещу Решение № 1632 от 10.08.2015 г. по адм. дело № 568/2015 г. по описа на Административен съд - П., 14 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е достигнал да извода за незаконосъобразност на наложената ПАМ. Счита, че е установено по категоричен начин нарушението, за което е приложена ПАМ, както и че административният акт е валиден, обоснован, постановен в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормите на материалния закон. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника. Ответната страна -"З. К." ЕООД, чрез адв. Станев, изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административният съд е повторно във връзка с Решение № 2350 от 05.03.2015 г., постановено по адм. дело № 4764 по описа на ВАС за 2014 г., с което е отменено Решение № 294 от 30.01.2014 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 3388/2013 г. по описа на същия съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да бъде комплектована цялата административна преписка, да бъдат обсъдени събраните в производството по издаване на административния акт писмени доказателства, да бъде обсъдено дали процесният обект представлява търговски обект по смисъла на чл. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС; да бъде извършена проверка на законосъобразността на административния акт по всички пет критерия по чл. 146 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. П. е била Заповед № 72227-F069768 от 03.09.2013 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП гр. П., с която на "З. К." ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект -офис-склад, находящ се в гр. П., ул. "К." ..№..., стопанисван от "З. К." ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от един месец, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По делото е установено, че производството пред органа по приходите е започнало по подаден сигнал на 30.05.2013 г. от А. Б. Л.. В него се твърди, че на 25.04.2013 г. същата е заплатила в брой сумата от 67 лева за закупени 3 бр. козметични продукти, за което не й е бил издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан, отговарящ на изискванията на № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е приложен протокол за извършена проверка № 0056207 от 04.07.2013 г., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F069768 от 09.07.2013 г. и Наказателно постановление № 72221 - F069768 от 03.09.2013 г. на зам. директора на ТД на НАП - гр. П., въз основа на които е издадена спорната заповед. За да постанови спорната заповед, издателят й е приел, че при извършената проверка на 04.07.2013 г. е установено, че за извършената продажба на 25.04.2013 г., не е издадена касова бележка. Посочено е, че при направена проверка на КЛЕН за периода от 20.04.2013 г. до 30.04.2013 г. от ФП на ФУ в обекта е видно, че за дата 25.04.2013 г. има отчетени приходи от ФУ по три фискални касови бона, но заплатената сума от 67 лева не е отчетена с ФУ. Административнонаказващият орган е приел, че проверяваното лице е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС. Търговецът не е издал фискална касова бележка за всяка извършена продажба в обекта, за която плащането не е извършено по банков път. Административният орган е посочил, че нарушението е извършено за пръв път и е наложил принудителна административна мярка - запечатване на обект - офис-склад, находящ се в гр. П., ул. "К." ..№..., стопанисван от "З. К." ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от един месец. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, но от представените доказателства (писмени и устни) не може да се направи категоричен извод, че дружеството е допуснало нарушението, което е предмет на акта. Като допълнителен аргумент е посочил, че наказателното постановление № 72221 - F069768 от 03.09.2013 г. на зам. директора на ТД на НАП - гр. П. е отменено с влязло в сила решение. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Пред първоинстанционния съд е представено Решение № 1462 от 16.06.2014 г. по нахд № 5978/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено наказателното постановление № 72221 - F069768 от 03.09.2013 г. на зам. директора на ТД на НАП - гр. П., с което на "З. К." ЕООД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Решението е влязло в законна сила след като е потвърдено с Решение № 2583 от 24.11.2014 г. по к. а. х. д. № 2263/2014 г. по описа на Административен съд - П. Според РС П., за да се реши въпросът с административната отговорност на наказаното дружество, следва да се разреши задачата - осъществена ли е от същото твърдяната от Л. сделка. Съдът е приел, че от свидетелските й показания става ясно, че същата работи като мениджър във фирма с идентична търговска дейност на "З. К." ЕООД и реално двете са в пряка конкуренция на търговския пазар. Това е дало основание свидетелските показания на Л. да не бъдат изцяло кредитирани. Съдът е посочил, че освен св. показания на Л. за осъществена покупка и липса на издадена в тази връзка касова бележка, липсват, каквито и да е други сведения в инкриминираната посока. Съдът е приел, че приходната администрация е работила произволно, без да събере необходимите в тази връзка доказателства и само въз основа на твърденията на едно лице, да наложи предвидена в закона санкция. Съдът е направил извод, че соченото нарушение не е доказано и това предопределя отмяната на атакуваното НП. Въпреки че реализирането на административно - наказателна отговорност на съответното лице не е пряко обвързано с прилагането на ПАМ видно от редакцията на нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, наличието на влязъл в сила съдебен акт за отмяна на НП следва да бъде обсъдено на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. В съдебната практика се приема, че отмяната на наказателното постановление с влязло в сила решение не обвързва задължително съда, който се произнася по законосъобразността на наложената от административния орган ПАМ, така както е задължителна например влязлата в сила присъда по наказателно дело, предвид чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Затова решението, с което е отменено наказателното постановление представлява доказателство, заедно с всички останали, събрани по делото (в този смисъл решение по адм. дело № 10942/2011 г. на Върховен административен съд, I отделение, решение № 3582 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2014 г., VIII отделение). В този смисъл следва да се приеме, че когато с влязло в сила решение е отменено наказателното постановление затова, че не е установено извършването на нарушението, то би следвало да повлияе при преценката за законосъобразност и на наложената ПАМ. В процесния случай видно от мотивите на влязлото в сила решение на РС П. НП е отменено поради недоказаност на административно-наказателното обвинение, което рефлектира върху законосъобразността на наложената на "З. К." ЕООД ПАМ. След като не е доказано извършването на нарушение по на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС от "З. К." ЕООД на посочената дата и място с влязъл в сила съдебен акт, то това обуславя крайния извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Като допълнение следва да се посочи, че този извод се подкрепя и от събраните в хода на първоинстанционното дело гласни доказателства, а именно разпита на свидетелите И. И. и И. Д., подробно обсъдени в обжалваното решение. Административният съд правилно е констатирал, че са налице противоречия в показанията на свидетелката А. Л. пред различните инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина на издаване на съответен документ на продажба. Мярката се налага с мотивирана заповед, каквато в случая е налице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Настоящият състав напълно споделя изводите на административния съд, че от приложените доказателства по преписката не може да се направи извод, че на 25.04.2013 г. е извършена продажба на козметични продукти, за които са заплатени 67 лв., от лицето подало сигнала за нарушението. Проверката на административния орган се е ограничила единствено до констатациите по отношение на КЛЕН за периода от 20.04.2013 г. до 30.04.2013 г. от ФП на ФУ в обекта и изложеното в подадения сигнал. По делото не са представени никакви доказателства, че козметичните продукти са продадени на посочената дата в сигнала в офис-склад, находящ се в гр. П., ул. "К." ..№..., стопанисван от "З. К." ЕООД, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано, че "З. К." ЕООД е извършил нарушението, предмет на спорната заповед. По общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК, тежест на административния орган в производството по оспорване на административен акт, е доказването на фактическите основания и законосъобразността на акта, съответно- в негова тежест са последиците от това недоказване. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят 300 лева - разноски по делото пред настоящата инстанция, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на ответника за останалите разноски, посочени в списък по чл. 80 от ГПК (л. 12 от делото), тъй като същите са присъдени с първоинстанционното решение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева, претендирано от ответника за настоящата инстанция, доколкото размерът му е под минималния размер, определен с Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение