Решение № 7361 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2018 г.

Решение № 7361 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. С. от гр. С., против решение № 2552 от 27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10325/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № рег. № 8121К-2650 от 13.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението за нарушение на чл. 210 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а именно за липса на ясно посочени в оспорения акт фактически и правни основания за издаването му, съответно за нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, задължаващи административния орган да установи фактическите и правни основания за издаване на заповедта. В решението е посочено местонахождението на писмените доказателства, но същите не са обсъдени. Липсват доказателства за това какви са възложените на касатора преписки, действително ли са му възложени, какви задължения по длъжностна характеристика не е изпълнил, тъй като ставя ясно, че преписките касаят престъпления от общ характер, за разглеждането на които касаторът няма компетентност. Сочи се, че по делото липсват доказателства за спазване на изискванията на чл. 195 от ЗМВР от административния орган, както и че са допуснати нарушения по чл. 206, ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР. Иска се отмяна на оспореното решение, да бъде уважена подадената жалба и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Представена е и писмена защита от пълномощника на касатора адв. Е. Й., съдържаща идентични доводи като посочените в касационната жалба. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. С., моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, по подробно развитите в писмена защита доводи. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред тричленния първоинстанционнен състав на ВАС, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е заповед № 8121К-2650 от 13.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на С. С. С., на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, във вр. с § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една година. Нарушенията, за които е наложено наказанието, се изразяват в системно неспазване - по 90 броя разпределени му преписки, на сроковете за работа по същите, в качеството му на полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция" - Надежда, сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ на СДВР. Това поведение е квалифицирано от административнонаказващия орган като системно нарушение на служебните задължения на полицейски инспектор по раздел II от специфичната му длъжностна характеристика и на Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителските материали за престъпления от общ характер, както и на Правила за организацията на работата в МВР по предложенията и сигналите - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. От представената по делото административна преписка, при липсата на направено от жалбоподателя искане за представяне или събиране на доказателства, съдът е приел за установено, че дисциплинарното производство е започнало по възложена по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със заповед № 226з-558 от 12.12.2015 г. на ВПД началник на 02 РУ при СДВР проверка, по сигнал от началник група "Териториална полиция" - Надежда, сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ при СДВР, по повод установени множество просрочени преписки, възложени на С. С. В резултат на проверката са изготвени две справки от 29.01.2016 г., в които са изложени фактическите констатации. С. С. е подал докладна записка от същата дата, в която е заявил, че е запознат със заповедта за извършване на проверката, като е изложил позиция, че населението в района е многобройно, както и че преписките са обработени, но по технически причини по тях не е изготвен доклад. След изготвяне на справките и докладната записка от дисциплинарнопривлеченото лице, след анализ и обсъждане, дисциплинарната комисия, като дисциплинарноразследващ орган е оформила резултатите от проверката в обобщена справка рег. № 226р-1400 от 29.01.2016 г., съдържаща извод за извършване на дисциплинарни нарушения, при условията на системност и предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят се е запознал с обобщената справка на 30.01.2016 г., като е депозирал възражение на 31.01.2016 г. При депозиране на възражението е съставен и протокол за изслушване от същата дата, като служителят само е представил възражението си. Дисциплинарната комисия е изготвила становище рег. № 226р-1404 от 31.01.2016 г., в което е възприета за установена фактическата обстановка, посочена в обобщената справка и предложението за налагане на дисциплинарно наказание. С предложение рег. № 513р-5749 от 10.02.2016 г., директорът на СДВР е предложил на министъра на вътрешните работи на С. С. да бъде наложено дисциплинарно наказание, като министърът се е запознал с предложението на 23.02.2016 г. Жалбоподателят е уведомен за предложението и изготвеното въз основа на същото становище от директора на Дирекция "Човешки ресурси" на 12.07.2016 г. Депозирал е възражение, в което е посочил, че срещу него се води "психологическа война", работи сам без младши инспектор, има здравословни проблеми и по време на проверката не е имал достъп до необработените преписки, което ги е забавило. Министърът на вътрешните работи се е запознал с обобщената справка и възраженията на дисциплинарнопривлеченото лице на 12.07.2016 г., след което е издал оспорената заповед, в която възраженията са цитирани. Тричленният състав на ВАС вярно е установил фактите по спора, след анализ на представените по делото доказаталества. Констатациите му от фактическа страна са съобразени със същите, като отново следва да се подчертае, че жалбоподателят не е направил възражения по фактите, както в дисциплинарното производство, така и в това пред съда, не е въвел собствени фактически твърдения и не е представил или изискал събирането на доказателства. При така установените факти по спора, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, не е налице нарушение при образуване на производството, защото същото е започнало при условията на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, спазени са сроковете по чл. 195 от ЗМВР, тъй като С. С. е бил в законовоустановен отпуск поради временна неработоспособност, както и е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, от гледна точка на спазване на разписаните срокове и от гледна точка за осигуряване на механизмите за осигуряване на реално право на защита на държавния служител. Съдът е посочил, че са налице посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й, държавният служител не е изпълнявал системно възложените му задачи, което съставлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, оспорената заповед съдържа всички реквизити по чл. 210 от ЗМВР, преценено е цялостното поведение на жалбоподателя като служител. Заповедта е законосъобразна, както и е в съответствие с целта на закона, като не е установено превратно упражняване на власт. По тези съображения оспорването против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлено. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възражението за нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, и по-точно за липса на ясно посочване на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Съдът изрично е посочил в мотивите си, че заповедта съдържа всички изискуеми от цитираната норма реквизити, в това число мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, при условията на системност, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено и субсумирането му под съответната правна норма. Подробно са обсъдени и обстоятелствата от защитната теза на жалбоподателя във връзка с неизпълнение на възложената му работа по описаните преписки, по които е следвало да работи. Както в рамките на дисциплинарното производство, така и при съдебното оспорване пред първоинстанционния съд, жалбоподателят не е оспорил, че описаните в обобщената справка преписки, които са установени от събраните от дисциплинарноразследващия орган доказателства и съответно са посочени и в изготвеното становище и предложение за налагане на дисциплинарно наказание, както и в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, са му възложени за работа. Преписките са индивидуализирани, видно от доказателствата в административната преписка - изготвените две справки - описи на преписките и от приложени копия на заявителките и други материали, по които същите са образувани. Видно от поставените върху материалите резолюции преписките са възложени на жалбоподателя. По същите не е работено, като в самата защитна позиция на жалбоподателя, че по тях е работено, но не са изготвени доклади по технически причини, се съдържа признание и става ясно, че не са извършени необходимите действия за приключване на преписките, според тяхната специфика. Не са противопоставени никакви доказателства, които да установяват, че жалбоподателят е извършил каквито и да са действия по преписките - изготвяне на справки, проверки, попълване на карти или друго, с оглед характера на същите и в изпълнение и на основание правилата, разписани във Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителските материали, както и във Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по предложенията и сигналите. Безспорно е установено и това не се оспорва, че служителят е запознат с цитираните вътрешни актове, утвърдени със заповеди на министъра на вътрешните работи, както и че е проведено обучение по посочените правила. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че преписките касаят заявителски материали за престъпления от общ характер, като С. не е компетентен да работи по подобни производства. На служителя не е възлагано да извършва действия по разследване, за каквито същият действително няма компетентност, тъй като не е разследващ полицай. Съгласно длъжностната му характеристика и според цитираните вътрешни правила за работа със заявителски материали и сигнали, на жалбоподателя е възлагано извършването на проверки по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителските материали, които проверки съгласно легалната дефиниция на § 1 от ДР на Вътрешните правила са извънпроцесуална, оперативно-издирвателна дейност, която се осъществява с цел установяване наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. В правилата - в чл. 23 и сл. са описаните дължимите от служителя действия, които са в рамките на предвиденото в длъжностната му характеристика, а именно непосредствена работа по противодействие на престъпността, охрана на обществения ред и превенцията. По същият начин в чл. 24 и сл. от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по предложенията и сигналите са посочени дължимите действия от служителите на МВР на които са възложени проверки по предложенията и сигналите, като същите са съобразени с компетентността на съответните служители. По преписките е следвало да бъде извършено само администриране и проверки, но не и решаване по същество на въпросите за наличие или липса на извършено престъпление. Дисциплинарно наказващият орган е установил релевантните факти, като липсва нарушение на чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Всичко това е отчетено от съда и правилно е прието, че административният орган е установил извършването на нарушението, фактическите обстоятелства са ясно посочени в заповедта. Безспорно е установено и наличието на системност на нарушенията по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. В заповедта са посочените и правните основания за издаването й. По отношение приложението на материалния закон съдът е изложил подробни мотиви, които са съобразени с данните и не се оспорват. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на решавания състав. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че след депозиране на възражението на служителя, дисциплинарнонаказващият орган не се е запознал с него, същото не е обсъдено и не са събрани доказателства за твърденията му, съответно заповедта не е съобразена с целта на закона. Видно от изложеното в заповедта, дисциплинарнонаказващият орган се е запознал с възражението на служителя, като е посочил че в него не се сочат нови факти и обстоятелства, които да опровергават констатациите за извършени нарушения или правната квалификация, поради което същото не е уважено. Липсва нарушение на чл. 204, ал. 1 и 4 от ЗМВР, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съдът правилно е приел, че е останало недоказано посоченото във възражението на жалбоподателя, че срещу него се води "психологическа война". Във възражението не са направени искания за доказателства или за оспорване на някои от установените факти. Не се подкрепя от данните по делото и възражението в касационната жалба, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват спазване на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. По делото е установено, че дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със предложение № 513р-5749 от 10.02.2016 г. на директора на СДВР за налагане на наказание и становище на директора на Дирекция "Човешки ресурси" от 17.02.2016 г. също за налагане на наказание на 23.02.2016 г., от който момент е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Считано от същата дата - 23.02.2016 г., жалбоподателят е започнал да ползва отпуск поради временна неработоспособност, който е продължил до 22.05.2016 г. (три болнични листа по 30 дни). На основание чл. 195, ал. 3 от ЗМВР през посочения период сроковете по ал. 1 и 2 на чл. 195 от ЗМВР не текат. Течението на срока е възобновено на 22.05.2016 г. Служителят е бил поканен да се запознае с предложението, становището и цялата преписка, както и да даде допълнителни обяснения или възражения, с покана връчена му на 25.05.2016 г., т. е. след връщането му на работа след ползването на отпуска по болест. Същият е депозирал възражение на 30.05.2016 г., като министърът на вътрешните работи се е запознал с възражението на 12.07.2016 г., след което е издал оспорената заповед. Видно от датата на възобновяване на течението на срока - 22.05.2016 г., срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР изтича на 22.07.2016 г., а заповедта е издадена на 12.07.2016 г., т. е. при спазване на двумесечния срок, визиран в същия текст. Не е налице и твърдяното нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, както правилно е приел тричленният състав. Нарушенията на служебната дисциплина и неизпълнението на служебните задължения са извършени при условията на системност, поради което са налице основанията на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което при условията на обвързана компетентност наказващият орган следва да наложи предвиденото в нормата наказание "забрана за повишаване в длъжност". Със заповедта е наложено наказанието за минимално предвидения срок от една година, поради което са неоснователни възраженията за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е доказана по основание претенцията за разноски на ответника по касация. Касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, като размерът на същото следва да бъде определен на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 143 и 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,