Решение № 1504 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Донев срещу решение 7950 от 22.12.2022 г., постановено по административно дело 6889/2022 г. от Административен съд Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 3/17.06.2022 г. на Управителния съвет на Института за дипломираните експерт счетоводители. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Управителния съвет (УС) на Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че актът е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в съответствие с нормата на чл. 42 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) и тази по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото в специалния закон липсват изисквания за формата на акта. Наведените доводи за допуснати нарушения в обжалвания административен акт, изразени в допълване на мотивите на дисциплинарния съвет са неоснователни, като настоящият състав споделя изложените в тази насока мотиви от първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените доводи, за постановяване на акта при допуснати нарушения на предвидените административно производствени правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че дисциплинарното производство е образувано и проведено в съответствие с разпоредбите на чл. 40 ЗНФО и тези по Глава седма от Устава на Института на дипломираните експерт - счетоводители в България. При това доколкото образуваното на 18.01.2022 г. дисциплинарно производство във връзка с постъпил сигнал от УС на ИДЕС, обстоятелството, че последният е бил сезиран от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, която в рамките на правомощията си по чл. 71 ЗНФО е констатирала фактите, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбодателя не води до извод за допуснато нарушение на тези правила. Наведените доводи за липсата на компетентност на Комисията се неоснователни, като в тази връзка следва да бъде посочено, че при установяване на нередности няма забрана да бъде сезиран компетентния орган, който има правомощия да установи това и съответно да предприеме предвидените в закона мерки. Противно на твърденията на касатора дисциплинарния съвет и органа издател на акта са извършили проверка Решението е правилно и в частта, в която е прието, че обжалвания акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. По делото, включително и в касационното производство не са представени доказателства, които да опровергават направените фактически констатации от органа относно извършените нарушения, а наложеното наказание е определено в минималния предвиден размер по чл. 40, ал. 3, т. 7 ЗНФО. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение