Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г.

Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Р" Е., гр. С., срещу решението от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1034/2006 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решението от 15.08.2006 г. по гр. д. № 299/2005 г. на Поморийски районен съд, искът е частично уважен, като е осъден "Р" Е. да заплати на Л. Д. Б. от гр. П., сумата от 4954,47 лв., представляваща стойността на извършените от него подобрения в чужд имот - апартамент № 1 в гр. П., ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира за разноски. Ответникът по жалбата Л. Д. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният Бургаски окръжен съд след като е отменил решението на първоинстанционния Поморийски районен съд, частично е уважил предявения иск, като е осъдил "Р" Е. да заплати на Л. Д. Б. сумата 4954,47 лв., представляваща стойност на подобрения (полезни разноски) в апартамент № 1 в гр. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2004 г. до окончателното й изплащане. С влязлата в сила като необжалвана част от въззивното решение искът е отхвърлен в останалата част до претендирания размер от 5 298,47 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 74, ал. 1 от ЗС за ангажиране отговорността на ответника по иска за извършените от ищеца подобрения в апартамента на ответника, до размер на извършените разноски за извършването им. Установено е, че жилищната сграда в гр. П., в която се намира процесния апартамент, е построена от "А" ООД, в което дружество Л. Д. Б. е съдружник до 2002 г. На 15.03.2001 г. Общото събрание на съдружниците взело решение за продажба на процесния апартамент на Л. Б. или на потенциален купувач и е упълномощило Б. да договаря и сключи сделката както с потенциален купувач, така и лично със себе си. "А" ООД е собственик на новопостроения апартамент от построяването му до 5.04.2002 г., когато с н.а. 119/2002 г. дружеството го продава на "Т" Е. заедно с други недвижими имоти в същата сграда в груб вид. Последното от своя страна го продава на ответника на 27.05.2003 г. с н. а. № 102/2003 г. заедно с други недвижими имоти в същата сграда в груб вид. По доводите в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 74 от ЗС, а е сезиран с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, настоящият състав намира следното: Съдът е следвало да извърши правната квалификация на спорните правоотношения въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения, съставляващи обстоятелствената част от съдържанието й (чл. 98, ал. 1, б. "г" от ГПК отм.). Правното основание на иска се извежда въз основа на съдържащите с исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава иска си, като дадената от страната правна квалификация не обвързва съда. В разглеждания случай въззивният съд не е изложил съображения каква правна квалификация извежда от съдържанието на исковата молба, а е изложил съображения, че съдът следва да определи в какво качество ищецът е извършил подобренията и оттам - неговите права, т.е. извел е правната квалификация на иска въз основа на изводите си относно това в какво качество ищецът е извършил подобрения в имота (приел е за установено качеството му на владелец) и оттук - че има правата по чл. 74, ал. 1 от ЗС - че може да иска от собственика по-малката сума измежду действителните разходи и увеличената стойност на вещта в резултат на подобренията. В обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения дали ищецът е подобрявал имота със съзнанието, че е собственик, което обстоятелство е от значение за правната квалификация на иска, поради което тази нередовност е следвало да бъде изправена във въззивното производство по реда на чл. 211, ал. 1 във връзка с чл. 100, ал. 1 от ГПК (отм.) и указанията в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК. Принципното положение е, че при извършване на подобрения в чужд имот, за собственика възниква облигационно задължение към подобрителя, ако в резултат от извършеното строителство имотът е увеличил стойността си. При положение, че строителните работи се претендира да са извършени в процесния имот през периода 2001 - 2003 г. когато негови собственици са били последователно три лица, незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че последният приобретател е пасивно легитимиран по предявения иск за заплащане на тяхната стойност. От момента на тяхното извършване е възникнало задължението на собственика на имота, притежавал този имот по времето, когато тези подобрения са били извършени, да обезщети подобрителя и вземането на последния срещу него, т.е. били са определени субектите на правоотношението като последващото му изменение следва да се подчини на правилата на прехвърляне на задълженията, установени в ЗЗД и следователно собственикът към този момент - момента на извършването на подобренията, а не приобретателят следва да отговаря за стойността на подобренията. Освен това инициативата за ликвидация на отношенията с подобрителя е предприета от праводателя на ответника с предявения от праводателя ревандикационен иск през 2002 г., което е допълнителен аргумент, че ответникът-приобретател не е пасивно легитимиран по предявения иск за заплащане на подобренията, извършени по времето, преди той да придобие собствеността върху имота. На плоскостта на обогатяването с подобренията, извършени преди придобиването на собствеността върху имота от него, последващият приобретател на подобрения имот също не следва да се третира като отговарящ по претенцията, тъй като не той, а прехвърлителя, респ. първоначалния собственик, реализират тази стойност с възмездността на извършеното разпореждане в полза на приобретателите по възмездна сделка. На плоскостта на обогатяването последният приобретател отговаря за извършените подобрения, които са извършени по времето, след като той е придобил собствеността върху подобрения имот, т.е. след 27 май 2003 г. Неправилно е разбирането на въззивния съд, че обстоятелството, че след като с договора за покупко-продажба имотът е разпореден "в груб вид", това означава, че стойността на подобренията не е била включена в цената. Според § 5, т. 46 ДР на ЗУТ и § 1 ДР на ЗКИР "груб строеж" е налице когато е изградена сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнение довършителни работи. От събраните по делото гласни доказателства и от разпита на ищеца по реда на чл. 114, ал. 1 от ГПК (отм.) по делото е видно, че сградата и в частност процесния апартамент не са били изцяло завършени - останали са помещения, в които не са извършени довършителните работи, т. е. апартаментът не е бил изцяло завършен, бил е изграден "в груб вид" и след извършване на процесните довършителни работи. Задълженията за заплащане на подобренията възниква в тежест на лицето, който притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени, и не следват имота в ръцете на последващ собственик, който придобие същия имот след това. С подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им (аргумент от чл. 92 от ЗС) и затова именно това лице, а не неговите частни правоприемници, дължат заплащане на подобренията. Ответникът по иска, като последващ приобретател не замества предходните собственици за задълженията им към подобрителя на имота за извършените от него подобрения в имота по времето, преди придобиване на собствеността върху имота от ответника по иска. Такова заместване не произтича нито от закона, нито от договора, въз основа на който последният приобретател е придобил собствеността върху имота. Поради това, като е приел, че той е легитимиран да отговаря по иска за заплащане на подобренията независимо от времето на извършването им, въззивният съд е постановил неправилно решение. Неправилното разбиране на въззивния съд, че ответникът отговаря и за подобрения, извършени в имота и по време на предходните собственици, е довело до неограничаването на процесните строителни работи по време на извършването им с оглед на придобивния момент за последващия приобретател на имота, срещу когото е насочена претенцията. Това от своя страна е довело до неизясняването на този въпрос от фактическа страна чрез експертиза по реда на чл. 157 от ГПК (отм.), допускането на която е могло да стане и по почин на съда. Въззивният съд е следвало, но не е изискал от ищеца да индивидуализира процесните ремонтни работи по време на извършването им. В това отношение отговорите на ищеца по реда на чл. 114, ал. 1 от ГПК не индивидуализират строителните работи (за които твърди, че е извършил през 2003 г.). Строителните работи не са индивидуализирани по време на извършването им, по такъв начин, че индивидуализацията им да дава възможност да се отграничат тези строителни работи, за които се твърди, че са извършени преди придобиване на собствеността върху имота от ответника по иска, и тези - преди този релевантен за спора момент. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за новоразглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивният съд ще следва да даде правната квалификация на иска въз основа на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си. На ищеца следва да бъдат дадени указания и срок за уточняване на исковата молба, като изложи твърденията си дали е подобрявал имота със съзнанието, че е негов собственик, както и да индивидуализира процесните строителни работи по време на извършването им. При новото разглеждане на спора на съдебно-техническата ще следва да бъде поставен въпрос по отношение на претендираните подобрения като извършени след придобиването на имота от ответника по иска: кои от процесните строително- монтажни работи увеличават обективно стойността на процесния апартамент, правят го обективно годен трайно да задоволява нужди, които той в досегашното си състояние не е задоволявал. Въз основа на експертно заключение по делото ще следва да се определи към момента на съдебното решение увеличението на стойността на апартамента, предизвикано от подобренията, като на вещото лице бъде поставена задача да даде заключение за средната пазарна цена на апартамента към момента на изготвяне на заключението в състоянието на апартамента с извършените подобрения след придобиването на собствеността върху него от ответника по иска, и средната пазарна цена, която апартаментът би имал по същото време, ако тези подобрения не биха били извършени. По отношение на извършените разходи за подобренията въззивният съд ще следва да съобрази, че релевантни за спора са действително извършените разходи. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение