Решение № 904 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2009 г.

Решение № 904 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Набил Салах Ибрахим Дахлала, срещу решение № 9106/7.07.2009 г. по адм. дело № 14138/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 598/13.10.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, съответно на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ, както и че съдът не е преценил всички наведени от касатора твърдения, свързани с бежанската му история, включително не е приложил правилото на чл. 75, ал. 2, предложение второ и трето от ЗУБ. Поради това се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вяра Станкова, моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 598/13.10.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от с. з. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Набил Салах Ибрахим Дахлала, гражданин на Йордания. С решение № 9106/07.07.2009 г. по адм. дело № 14138/2008 г., Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Набил Салах Ибрахим Дахлала, срещу решение № 568/25.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. В тази връзка са изложени съображения относно законосъобразността на отказа за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 ЗУБ, доколкото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, съответно на този за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 ЗУБ - предвид липсата на доказателства, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обоснован е направеният от съда извод, че преценката на бежанската история на кандидата не налага извода, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, каквито в случая не са установени. При проведените интервюта Набил Салах Ибрахим Дахлала най - общо заявява, че като член на палестинската организация "Фатах", има неофициално произнесена смъртна присъда в Кувейт, която държава напуснал легално през 1993 г. и дошъл в България (повече от 15 години преди подаване на искането за закрила по реда на ЗУБ на 24.07.2008 г.), в качеството си на палестинец с валиден йордански паспорт. Наред с горното е взето предвид, че относно държавата му на произход - Йордания, не са наведени каквито и да било твърдения, нито са установени рискове, релевантни за предоставянето на чужденеца, на статут на бежанец или хуманитарен статут при условията на ЗУБ. С оглед наведените от кандидата фактически твърдения и установеното по приложените в административната преписка доказателства, правилно тричленният състав е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, включително тези по т. 1 от посочената разпоредба, според която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Във връзка с оплакванията на касатора относно неправилното определяне на държавата му на произход от административния орган и съда, следва да се отбележи обстоятелството, че в собственоръчно подписаната от него жалба, по която е образувано първоинстанционното производство се е определил като гражданин на Йордания, за какъвто е приет и от административния орган в хода на производството, образувано по искането му за закрила. Предвид това и легалното определение по § 1, т. 7 ДР ЗУБ, не би могло да се приеме, че в случая е неправилно определена държавата по произход на чужденеца. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., съответно на чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ. С Резолюция № 302 (IV) от 8.12.1949 г. на Генералната асамблея на ООН е учредена Агенция за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток чрез програми за директна помощ. След като палестинец по собствено желание е напуснал Близкия Изток, с което се е лишил от помощта на съответната Агенция на ООН, не е налице изискването по чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., да е преустановена помощта от организации, различни от ВКБООН по смисъла на този текст. Наред с горното следва да се има предвид, че чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ изключва чужденци от кръга на тези, на които може да бъде предоставен бежански статут. Но и установена, неприложимостта на тази разпоредба не освобождава органа от задължението да извърши преценка налице ли са предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, положителни материалноправни предпоставки за предоставяне на закрила, които в случая не са изпълнени, както правилно е прието от административния орган и състава на първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,