Решение № 8496 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2018 г.

Решение № 8496 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Криминална полиция" към Второ РУ при ОДМВР – гр. Бургас против решение № 393/02.03.2018 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 595/2018 г. С решението е отменена заповед за задържане на лице рег. № 434 зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор "Криминална полиция" към Второ РУ при ОДМВР – гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР И. Чолаков е задържан за срок до 24 часа. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че е бил лишен от възможността да се запознае с доводите в жалбата и да представи административната преписка в цялост. В тази връзка представя докладна записка УРИ 434 р-4268/02.03.2018 г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР Бургас. Счита, че изводът на съда за издаване на административния акт при липса на предвидените в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предпоставки не се подкрепя от доказателствата по делото. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът - И. Чолаков, чрез адв. С. Николов оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 434 зз-58/02.03.2018 г., издадена от началник сектор "Криминална полиция" към Второ РУ при ОДМВР – гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР И. Чолаков е задържан за срок до 24 часа. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при липса на реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и в нарушение на материалния закон. Като нарушение на изискванията за съдържание на акта, съдът е посочил липсата на фактически основания. Според съда посоченото в мотивите на заповедта фактическо основание "оказва съпротива на орган на власт, изпълняващ задълженията си по опазване на общия ред", като по случая е образувано ДП 4343 М-955/2017 г. не съответства на правното основание за задържане на лицето по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а по-скоро на т. 2 от посочената разпоредба. Отделно не става ясно в какво се изразява деянието, което е квалифицирано по чл. 325, ал. 2 НК. Липсата на мотиви, които да обосновават издаването на административния акт според съда обуславя неговата незаконосъобразност и наред с това е несъвместимост с принципа за защита на индивида от произвол по чл. 5 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Наред с горното съдът е приел, че не е установено и осъществяването на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане на лице за срок до 24 часа, респективно не е установено, че лицето, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Незабавното разглеждане на жалбата против заповедта за задържане е в съответствие с изискването на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР /ред., действаща до изм. с ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./. В съдебно заседание съдът е дал възможност на административния орган да се запознае с жалбата, поради което неоснователно е оплакването, че е бил лишен от възможност да се запознае с доводите на оспорващия. В съдебното производство пред първата инстанция касационният жалбоподател не е направил други доказателствени искания. Посочил е, че към момента на разглеждане на делото в съдебно заседание на 02.03.2018 г. се работи по случая и все още няма изготвени в писмени форма протоколи за разпит на свидетели, обяснения или сведения и е уточнил номера на образуваното досъдебно производство - ДП № 167/2018 г. В хода на касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК е представена докладна записка УРИ 434 р-4268/02.03.2018 г., подписана от гл. инспектор И. Недков – началник сектор КП при Второ РУ – ОД на МВР – Бургас – издател на оспорения акт. По същество тази докладна записка съдържа мотивите за задържането на И. Чолаков. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, мотивите за издаване на оспорения административен акт могат да се изложат и отделно от самия акт, в друг документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта и най – късно до изпращането на жалбата до горестоящия административен орган. В конкретния случай дори и да се приеме, че в представената докладна записка се съдържат конкретните мотиви за издаване на оспорения акт, то изложените факти и обстоятелства не са подкрепени с каквито и да било доказателства по делото. Поради това и крайният извод на съда, че не са доказани предпоставките за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е законосъобразен. Тази норма предвижда, че полицейските органи могат да задържат за срок от 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В конкретния случай по делото не са налице доказателства, установяващи данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 НК от задържаното лице - хулигански действия, съпроводени със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, респективно не се установяват обстоятелствата, посочени в заповедта и тези, изложени в докладната записка. Доказателствената тежест да установи фактическите и правни основания за издаване на индивидуалния административен акт съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е на административния орган. В случая освен докладната записка от 02.03.2018 г., която изхожда от органа, издал акта, по делото не са ангажирани други доказателства, включително и по реда на чл. 219, ал. 1 АПК относно наличието на данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 НК от задържаното лице. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен, тъй като съответства на доказателствата по делото и на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК разноски се дължат на ответника по касация. Дължат се само разноските, направени в касационното производство, не и тези направени пред първата инстанция. Основателно е възражението за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита пред Върховния административен съд, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,