Решение № 5474 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2020 г.

Решение № 5474 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2020 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. М. от гр. С., чрез адв. Н., срещу Решение № 4388 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3693/2020 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата на С. М. срещу отказ да бъде издадено удостоверение за наследници на Х. Т., немски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, по заявление вх. № СОА20-ЕУ01-337/25.02.2020 г. и преписката е изпратена по компетентност на кмета на район "Л.", Столична община. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд вместо да разгледа внимателно изложените в допълнителна молба съображения и приложения към същата, се е задоволил с констатации, че представените документи били нечетливи, незаверени и с несъответстващи номера на документите. Претендира се отмяна на съдебното решение и разпореждане административният орган да издаде исканото удостоверение за наследници. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се прави и искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началник отдел "Административно-информационно обслужване и ГРАО" /"АИО - ГРАО"/ при район "Красна поляна", Столична община, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. М., срещу отказ да бъде издадено удостоверение за наследници на Х. Т., немски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, по направено искане вх. № СОА20-ЕУ01-337/25.02.2020 г., обективиран в писмо изх. № РКП20-ЕУ01-2/2/19.03.2020 г. на началник отдел "АИО – ГРАО" при район "Красна поляна", Столична община. Оспореното писмо е мотивирано с това, че район "Красна поляна" не може да издаде исканото удостоверение, тъй като починалото лице има постоянен адрес в район "Л.". За да отхвърли жалбата срещу отказа за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. № РКП20-ЕУ01-2/2/25.02.2020 г. на началник отдел "АИО – ГРАО" при район "Красна поляна", първоинстанционният съд е приел, че компетентния орган за издаване на исканото удостоверение за наследници е кмета на район "Л.", тъй като по делото се установява от справки от Национална база данни "Население", че последният постоянен адрес на лицето е в гр. С., район "Л.". Така постановеното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като от една страна не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а от друга страна не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 5 от АПК /предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98/2020 г. / във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, тъй като не е указал на жалбоподателя да ангажира допустими и относими доказателства за установяване на твърденията си в жалбата относно последният постоянен адрес на починалото лице. В процесния случай административният съд се е произнесъл без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства, като не е указал на жалбоподателя, че представените от него с молба от 22.07.2020 г. копия на писмени доказателства са нечетливи и незаверени. Първоинстанционният съд е трябвало не да приема като доказателства по делото /видно от протокола на проведеното открито съдебно заседание на 27.07.2020 г. същите не са изключени от доказателствения материал/ представените нечетливи и незаверени копия на документи, а да укаже на жалбоподателя на основание чл. 9, ал. 4 от АПК и даде възможност за представянето им в четлив вид и със съответната заверка при положение, че прави съществен доказателствен извод в зависимост от тях относно актуалния постоянен адрес на починалото лице. В проведеното съдебно производство пред Административен съд – С. град жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи допустими доказателства, които да бъдат обсъдени от съда наред с тези, представени с административната преписка от административния орган, с оглед принципите на административния процес за истинност и съразмерност. По този начин административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото. Служебното начало в административния процес е регламентирано в нормите на чл. 9 от АПК. Третата алинея на посочения текст задължава съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства, а тази на алинея четвърта - да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 171, ал. 5 от АПК /предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98/2020 г. /. С оглед на това правно необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за наследници. Предметът на съдебната проверка, регламентиран в чл. 168, ал. 1 от АПК, задължава съда също така да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. От мотивите на съдебното решение е видно, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил въпроса дали отказът на началник отдел "АИО – ГРАО" при район "Красна поляна", Столична община, да бъде издадено удостоверение за наследници на Х. Т., немски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, обективиран в писмо изх. № РКП20-ЕУ01-2/2/19.03.2020 г., е издаден от компетентен орган, доколкото в съответствие с разпоредбите на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредба № РД-02-20-6/2012 г. / издаването на удостоверение за наследници, респективно постановяването на отказ за издаване, е в материалната компетентност на кмета на общината, на района или на кметството или на определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 от АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В т. 1 на чл. 146 от АПК като едно от основанията за оспорване на административните актове е посочено липсата на компетентност. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса относно действителността на оспорения отказ, независимо от обстоятелството, че е приел като териториално компетентен орган по издаването на удостоверението за наследници кмета на район "Л.", като даде възможност на административния орган да ангажира доказателства за материалната компетентност на лицето, подписало отказа, както и да укаже на органа за кои релевантни по спора факти и обстоятелства не представя доказателства. В конкретния случай първоинстанционният съд нито е дал указания на страните по доказателствената тежест, нито е проверил законосъобразността на акта с оглед изискването за издаването му от компетентен орган. Съдът е дал общи указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, които не може да се възприемат като изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Указанията към страните следва да са ясни и да съдържат конкретно посочване на обстоятелствата, за които не са ангажирани доказателства. С оглед конкретните данни по делото - посочването в самия отказ, че се издава от началник отдел "АИО – ГРАО", съдът е следвало служебно да провери дали това лице разполагало с компетентност да постанови отказ за издаване на удостоверение за наследници, като събере доказателства за надлежно упълномощаване от страна на кмета на район "Красна поляна", Столична община, в съответствие с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като от една страна са довели до непроизнасяне на съда по част от основанията по чл. 146 от АПК, а от друга страна до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – С. град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК - наличието или липсата на компетентност, както и да попълни делото с всички допустими и относими доказателства в четлив вид и със съответната заверка, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,