Решение № 11919 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2010 г.

Решение № 11919 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 58 от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 885/09 г. Великотърновският административен съд, V-ти състав, е отменил по жалба на "Топлофикация - Габрово" - ЕАД ревизионен акт № 800207/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 453/27.11.2008 г. на директора на дирекция"ОУИ" - гр. Велико Търново, в който на "Топлофикация Габрово" - ЕАД - гр. Габрово не е признато право на данъчен кредит в размер на 77 010 лв. за данъчен период м. 03/06 г., и са начислени лихви за забава в размер на 26 794,64 лв. и е осъдил Д "ОУИ" - гр. Велико Търново да заплати на "Топлофикация Габрово" - ЕАД - гр. Габрово разноски по делото в размер на 1 000 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Топлофикация Габрово" - ЕАД - гр. Габрово чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил по жалба на "Топлофикация - Габрово" - ЕАД ревизионен акт № 800207/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 453/27.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в който на "Топлофикация Габрово" - ЕАД - гр. Габрово не е признато право на данъчен кредит в размер на 77 010 лв. за данъчен период м. 03/06 г., и са начислени лихви за забава в размер на 26 794,64 лв. Административният съд е описал много подробно цялата фактическа обстановка по спора - от мотивите на първоначалното решение на административния съд, тези на отменителното решение на ВАС, в това число дадените задължителни указания при условията на чл. 224 от АПК, установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит поради наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът е описал подробно и събраните по делото писмени гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Направено и обстойно тълкуване на правните норми, регламентиращи правото на данъчен кредит, в това число за правното значение на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит, начина на прехвърляне на собствеността върху стоката, предмет на процесната фактура, разплащанията между страните и прочие. След това административният съд е пристъпил към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя /сега ответник по касация/ и изграждане на своите правни изводи. В тази насока е формиран извод, че спорните моменти между страните по делото са два - налице ли са доказателства за предходни доставчици във връзка с доставка на генератор и може ли същият да бъде идентифициран - модел, номер, технически характеристики и прочие, като се съобразят спецификите на казуса - липсва на подробно отразяване във фактурата на вещта, дължимата сума не е заплатена изцяло, данъкът не внесен по ДДС-сметка и прочие. В тази насока съдът отново е описал всички относими към спора доказателства, на база на което е направил категоричен извод, че по процесната фактура № 42585/31.03.2006 г. на "Брикел" - АД е налице реална доставка. В тази насока административният съд се е позовал на заключението на техническата експертиза, която е извършила идентификация на генератора като индивидуално определена вещ, на заключението на съдебно-икономическата експертиза, която е проследила доставката до краен предходен доставчик, в това число е изследвала подробно въпроса за счетоводните операции във връзка с доставката при всички предходни доставчици, както и начина на извършване на плащането по доставката. Съобразени са и събраните в хода на делото гласни доказателства относно взето решение от дружеството за закупуване на въпросната вещ, воденето на преговори, и прочие. Отбелязано е, че фактът на реалност на доставката се потвърждава и от представения като доказателство ревизионен доклад на доставчика "Брикел"-ЕАД, който е влязъл в сила и с който не е извършена корекция на данъчния резултат за данъчен период м. 03/06 г. Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства в светлината на разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС (отм.) относно наличие на реална доставка. В тази насока са изложени мотиви, че такава е налице предвид наличието на вещта, използването й в производствения процес на предприятието, както и наличието на технически и кадрови потенциал при доставчиците за изпълнението на доставката. Административният съд е приел за неоснователно възражението на органа по приходите за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) на датата на издаване на фактурата, като се е позовал на обстоятелството, че предмет на доставката е не е родово определена, а индивидуално определена вещ, собствеността върху която се придобива с постигане на съгласие, а не с предаването на вещта. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на издадения РА, което обуславя необходимостта от неговата отмяна. Решението на Административен съд-гр. Велико Търново е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основно оплаквания на касатора могат да бъдат разделени в две големи групи - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на което се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. По отношение на първата група оплаквания се навеждат доводи, че съдът е обсъдил само част от събраните по делото доказателства - основно тези, които подкрепят тезата на задълженото лице за наличие на реална доставка, като не е обърнал внимание на събраните в хода на ревизията доказателства, в това число и на конкретно наведени доводи с оглед особеностите на провеждане на двете ревизии. Твърди се още, че не са обсъдени всеобхватно и доводите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, както и възраженията му по отношение на някои от събраните в съдебното производство доказателства. Направените оплаквания са основателни. Едно от основните оплаквания на касатора е относно изводите на първоинстанционния съд за наличие на данъчна събитие към датата на съставяне на фактурата. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД относно момента на прехвърляне на собствеността върху индивидуално определената вещ има диспозитивен, а не императивен характер, и след като в договора за покупко-продажба на вещта от 31.03.2006 г. страните изрично са се договори собствеността върху генератора да се прехвърли в момента на предаването му с приемо-предавателен протокол, то данъчното събитие е настъпило на 11.04.2008 г. - датата, на която вещта е била транспортирана и предадена на дружеството, а не на 31.03.2006 г., на която дата е издадена фактурата. Направеното оплакване е основателно. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и 2. датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/. Въпросът за прехвърляне на правота на собственост е уреден в чл. 24 от ЗЗД с оглед на особеностите на вещта - индивидуално или родово определена. Тъй като в случая се касае за индивидуално определена вещ, то намира приложения правилото по алинея първа, съобразно която при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Последната разпоредба обаче има диспозитивен характер, т. е. не съществува пречка страните да уговорят и друг момент относно прехвърляне на собствеността. От данните по делото може да бъде направен извод, че в случая такова споразумение е налице, тъй като в сключения договор за покупко-продажба от 31.03.2006 г. между "Брикел" - ЕАД - гр. Гълъбово и "Топлофикация Габрово" - ЕАД - л. 111 и сл. от административната преписка - съществува чл. 2, означен "прехвърляне на собствеността", според който собствеността върху стоката - генератор, се прехвърля върху купувача от момента на предаването на машините, което продавача удостоверява с надлежно издадени приемо-предавателни протоколи. От доказателствата по делото е видно и по този въпрос няма спор между страните, че предаването на вещта е извършено с протокол на 11.04.2008 г. /л. 115 от административната преписка/, от което следва, че по силата на чл. 2 от договора собствеността върху вещта е преминала върху купувача на 11.04.2008 г., на която дата е настъпило и данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). Изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд в обратния смисъл - че данъчното събитие е настъпило на 31.03.2006 г., т. е. на датата на сключване на договора, е в противоречие със закона, тъй като не държи сметка за характера на нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД и действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 от ЗЗД при сключване на договора за покупко-продажба. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че към датата на съставяне на фактурата - 31.03.2006 г. не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 24 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.), което е едно от кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Направените изводи за наличие на реална доставка от страна на първоинстанционния съд по същество са верни, но само при условие, че данъчното събитие е настъпило на 31.03.2006 г. - датата на сключване на договора и на издаване на процесната фактура, което обстоятелство не е налице в обективната действителност предвид волята на страните относно момента на прехвърляне на собствеността върху вещта. Като е приел друго и е отменил съставеният РА като незаконосъобразен, Административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Топлофикация Габрово" - ЕАД против ревизионен акт № 800207/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 453/27.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта с която на "Топлофикация Габрово" - ЕАД - гр. Габрово не е признато право на данъчен кредит в размер на 77 010 лв. за данъчен период м. 03/06 г., и са начислени лихви за забава в размер на 26 794,64 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново разноски на по делото в размер на 2 526,09 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,