Решение № 2607 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2011 г.

Решение № 2607 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център - Изток " ЕООД, гр. Пловдив, против решение № 771 от 5.05.2011 г. по адм. дело № 2438 по описа за 2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 16-0721 от 12.10.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив. Изложените в касационната жалба съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до материалноправни нарушения - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е писмена покана изх. № 16-0721 от 12.10.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, с която "Диагностично - консултативен център - Изток " ЕООД, гр. Пловдив - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 160721/25.03.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Пловдив сумата 3842.50 лв., произхождаща от превишение на броя на назначените специализирани медицински дейности (СМД) - направления за консултация или съвместно лечение бл. МЗ-НЗОК № 3 - извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 233 - чл. 235 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (отм.) и в съответствие с материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.) и Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). След като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и се е позовал на липсата на спор относно размера на констатираните надвишения, съдът законосъобразно е приел, че на основание на индивидуалния договор за 2009 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да поправи причинената на бюджета на НЗОК щета, произхождаща от превишаването на регулативните стандарти. Изложените в касационната жалба подробни съображения, релевиращи нарушения на материалния закон, са неоснователни. Задължението на касатора като изпълнител на специализирана медицинска помощ да възстанови на възложителя НЗОК направените разходи за медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти, е възникнало по силата на клаузата на чл. 43, ал. 3 от ИД № 160721 от 25.03.2009 г. С ал. 5 на чл. 43 е предвидено контролът за изпълнение на регулативните стандарти да се осъществява съобразно специалните процесуални правила в глава двадесета и двадесет и първа на НРД 2006 г., отнасящи се до реда за установяване и събиране на неоснователно получени суми. Целта на договорната клауза, пресъздаваща подзаконовата нормативна разпоредба на т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. Действащата от 01.01.2010 г. процесуална норма на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване също предвижда възстановяването на сумите, дължими от изпълнител на медицинска помощ на НЗОК, да се извършва чрез контролно производство, съставяне на протокол за неоснователно получени суми и даване на възможност на лицето - обект на проверката да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. Съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" не трансформира задължението на изпълнителя по чл. 43, ал. 3 от ИД № 240335/17.02.2009 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. На основание на изричната клауза на индивидуалния договор изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяване на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснатото нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.), С назначаване на съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой изпълнителят е причинил плащания от бюджета на НЗОК над лимитираните средства, поради което дължи възстановяване на разходите, направени в нарушение на закона и договорните му задължения. Неоснователни са касационните доводи за нарушение на принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5, чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО за свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по определен вид, обхват и обем. Въпросът относно правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. (отм.) НЗОК има право да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от договора. Като е назначил СМД с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ е причинил неправомерни плащания от бюджета на НЗОК и следва да ги репарира съгласно поетото задължение по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2009 г. Ирелевантни към конкретния спор са обстоятелствата във връзка с цялостното изпълнение на бюджета на НЗОК за 2009 г.. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,