Решение № 283 от 19.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 830/2014 г.

Решение № 283 от 19.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 830/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е образувано по искане на осъдения Д. Р. М. за възобновяване на нохд № 918/14 г. по описа на РС-Варна. От съдържането на искането и допълнението към него, макар и изключително бланкетни, е изводимо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение, тъй като е неоснователно. Намира, че при одобряване на споразумението са спазени всички процесуални правила, също така не е нарушен и материалният закон. Наложеното наказание е към минимума на предвиденото в закона и се явява справедливо отмерено, предвид многобройните осъждания на М.. Адвокат П., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения поддържа направеното искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитника и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В РС- Варна е било образувано нохд № 918/14 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Д. Р. М. с обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на съдебното производството, прокуратурата е постигнала споразумение с подсъдимия и защитата му. С определение от 28.03.2014 г., РС-Варна е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу Д. М.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че за периода 17.02.2014 г. - 18.02.2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 743,39 лева, от владението на Д. К. и Т. С., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. В разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга. Споразумението, което се изготвя в писмена форма следва да съгласува насрещните волеизявления на страните-обвинението и защитата, по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК. Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказано с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и специфика на ролята на съда. Докато в останалите производства, като това по общия ред, така и по останалите особени производства, предвидени в Част пета на процесуалния закон, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл. 301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК и то само в обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. В настоящият случай е било постигнато съгласие за това, че подсъдимият Д. М. е виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК . При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, страните не са допуснали нарушение на закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, а именно четири години лишаване от свобода. Одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му по чл. 384, вр. чл. 382 от НПК. Районният съд правилно е констатирал, че постигнатото споразумение не противоречи на закона, включително и в частта досежно наказанието. При постигане на споразумението, видно от изготвената му писмена форма, както и в съдебното заседание от 28.03.2014 г., когато същото е било одобрено е участвал служебен защитник, назначен още на досъдебното производство. Също така, подсъдимият в съдебното заседание изрично е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно го е подписал. Наложеното по силата на споразумението наказание, освен законосъобразно определено, не се явява и несправедливо, каквото твърдение осъденият поддържа в искането си. Предвид изложеното, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение