Решение № 15081 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7796/2018 г.

Решение № 15081 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7796/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пчела" ЕООД срещу решение № 955/27.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 73/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16000914002153-091-001/20.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи и опущения в познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства за констатациите му за отлика на търговските му отношения със свързано гръцко дружество и търговските отношения между несвързани лица. С позоваване на заключението на СТЕ обосновава несъпоставимост на дейността му с тази на използваните за сравнение търговци. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Обжалваното решение на АС Пловдив е постановено в повторно първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 108/4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2016 г. на решение № 2069/4.11.2016 г. на АС Пловдив по адм. д. № 2384/2015 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. С оспорения пред АС Пловдив РА са установени в тежест на "Пчела" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер 4 283 лева и за 2013 г. в размер 149 530. 95 лева с лихви за забава общо 20 025. 85 лева. Определянето на допълнителни задължения за прекия данък е резултат от корекция на декларираните СФР в посока увеличение съответно със сумите 76 561. 77 лева и 1 861 291 лева. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 78 във вр. с чл. 15 и чл. 16 ЗКПО и на основани на анализ за нормите на печалба на други търговци констатации за пазарните цени на предоставените в тези данъчни периоди от РЛ на свързаното с него гръцко дружество "Петсас" АД услуги на ишлеме в 2008 г. /плетене на платове и шев на бельо/ и собствена продукция /платове и бельо/ в 2013 г. Увеличаването на ФР за 2008 г. е със стойността на транспортните разходи за превоза на материала за ишлемето, доставян от "Петсас" АД, който е и получател на изработеното. Увеличението за 2013 г. е с разликата между пазарната цена на продадените от РЛ платове и бельо и и отчетените приходи от реализацията им. Тезата на администрацията е, че поемането на разходите за транспорт в двете посоки през 2008 г. и съществуването на значителна разлика между пазарната цена и отчетените приходи сочи на сключването на сделката между "Пчела" ЕООД и "Петсас" АД при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на РА. Мотивите на съдебния акт представляват компилативно и буквално възсъздаване на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Липсват собствени констатации на съда, основани на преценка на доказателствата в съответствие с правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК. Отсъствието на мотиви не може да се преодолее по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК заради ограничението на чл. 227, ал. 1 АПК. Оспореният съдебен акт е правилен по резултата си. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е тежестта да установи несъмнено осъществяването на фактическите основания за издаване на акта. Разпределянето на доказателствената тежест е съобразено с обстоятелството, че макар да е манифестирано намерение за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК, за установяване на задълженията е следван материалния закон. При избраното основание за корекция на СФР е дължимо доказване на сключването от РЛ на сделка с "Петсас" АД, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, та да се определи данъчната основа при съобразяване на сключена по пазарни цени обичайна сделка. В случая за данъчен период 2013 г. пазарната цена е ползвана като основание за извода за отклонение от данъчно облагане и като коректив на данъчната основа. Затова и спорът по фактите е концентриран до пазарната цена на получените от РЛ услуги. Доказването от администрацията на предпоставките за поправяне на отклонението от данъчно облагане не е разколебано. Като метод за определяне на пазарна цена на стоките и услугите предмет на сделката със свързаното лице е използван този на увеличената себестойност. Липсват възражения по себестойността на стоките/услугите. Спорно е извършеното съпоставяне на нормите на надбавка по контролираната и съпоставимата сделка. Несъгласието на ДЗЛ е с изборът на независимите лица, от чиито съпоставими сделки е определена съпоставената норма на надбавка. Акцентът в касационната жалба е за несъпоставимост на сделките и лицата по заключението на СТЕ – "Модак" ООД, "Юлистера" ЕООД и "С. У. П. България" ООД. Касационното оплакване е неотносимо към определянето на норма на надбавка за 2013 г., а съответно и към съществуването и размера на публичните задължения за този данъчен период, доколкото изследваните съпоставими сделки са на "Братя Гьокови" ООД, "Олимпия" ЕООД и "Делфина" ООД. За данъчен период 2008 г. не е извършвана от органите по приходите съпоставянето по Глава пета от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, а е обосновано стореното с РА поправяне на последиците от отклонението от данъчно облагане с извършването на разходи над обичайните за извършваната от РЛ дейност и позоваване на чл. 16, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Затова и са неоснователни доводите на касатора, обвързани с търсената пълна съпоставимост на сделките му и сделките на "Модак" ООД, "Юлистера" ЕООД и "С. У. П. България" ООД /очевидно с алюзия към чл. 32 от Наредба № Н-9/. Основателно органите по приходите са приели за необичайно за извършената от РЛ в 2008 г. дейност, която е съпоставима с тази на "Модак" ООД, "Юлистера" ЕООД и "С. У. П. България" ООД по изработка на ишлеме за гръцки търговци, отнасянето на разходите за транспорт и на материалите и на изработеното в тежест на изпълнителя. При определянето на данъчната основа, в съответствие с чл. 16, ал. 1 ЗКПО не е взето предвид водещото до отклонение условие на договора от 3.01.2007 г. между Пчела и Петсас за поемане на разходите в двете посоки от изпълнителя. Така е съобразена данъчната основа с извършването на обичайна сделка. Щом са установени водещи до отклонение от данъчно облагане условия на сделката на РЛ с "Петсас" АД определянето на ДО с прилагане на пазарни цени за основаната на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО корекция на ФР е правомерно. Правилно АС Пловдив е отхвърлил оспорването на РА. При този изход на ответника по касация се дължат деловодни разноски по 10 914 лева за всяка съдебна инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в общ размер 32 742 лева /за три съдебни инстанции, доколкото АС Пловдив е присъдил възнаграждение/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение