Решение № 615 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2008 г.

Решение № 615 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 231 и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 ПЗР ГПК от 2007 г. С влязло в сила решение от 4.06.1996 г. по гр. д. № 591/95 г. на Хасковски окръжен съд, постановено в производство по чл. 208, ал. 2 ГПК / отм., ред. ДВ бр. 28/83 г./ е допуснато да се извърши делба между Р. Д. Г. и Г. П. Г. на втори етаж от жилищна сграда в гр. Х., парцел **** в кв. 329 по плана на града, а по отношение делбата на първия етаж искът е отхвърлен. На 28.02.2008 г. Р. Г. е подала молба за отмяна на горното решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, като твърди, че са налице нови писмени доказателства, които не са били известни при постановяване на решението и имат съществено значение за изхода на делото. Ответникът не взема становище по молбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Делбеният имот е представлявал двуетажна жилищна сграда, като всеки от собствениците след построяване на сградата е придобил по давност един от етажите, представляващ отделно жилище. Ответникът участва в делбата на втория етаж като наследник на своя починал брат, а първият етаж е изключен от делбата като негова лична собственост. С молбата за отмяна се представят като ново писмено доказателство копие от архитектурен проект за сградата от 1960 г. и становище от арх. Васил Д., изготвено на 9.03.2007 г., че така проектираното жилище е еднофамилно и е неподеляемо. Твърди се, че проектът е открит през м. март 2007 г. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК за отмяна на влязлото в сила решение в частта, с която не е допусната делба на първия етаж от сградата. Дори и да не е бил представен по делото, архитектурният проект на сградата няма характер на ново писмено доказателство, което да е от значение за изхода на спора. От изложените към решението мотиви е видно, че след построяване на сградата всеки от братята е установил владение върху един от етажите и го е придобил по давност, в резултат на което е възникнала етажна собственост върху реално обособени части, така че е без значение какъв е бил първоначалният архитектурен проект. Тези въпроси са обсъдени и в решение № 772 от 19.ХII.1996 г. по гр. д. № 839/96 г. на ВКС, I г. о., постановено по молба за преглед по реда на надзора и решение № 512 от 16.06.1998 г. по гр. д. № 639/97 г. на ВКС, I г. о., постановено по молба за отмяна на същото решение. По изложените съображения не може да послужи като основание за отмяна и частното мнение на арх. Васил Д. относно поделяемостта на сградата, като освен другото следва да се посочи, че на подобно основание- становище от главния архитект на Община Х. вече е била подадена молба за отмяна на решението и тя е оставена без уважение. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение