Решение № 7256 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5022/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т. М., чрез адв. С. Малинов, срещу Решение № 1419/26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 93/2026 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 94 ал.1 от Кодекс за социалното осигуряване (КСО), без да съобрази, че административния орган е следвало на основание чл.99 ал.1 т.2 б.г да отмени предходно разпореждане за прекратяване на производството по подадено от касатора заявление. Оспорва изводите на съда относно неприложимост на посочената разпоредба. Прави искане за отмяна на обжалваното решение, както и на административния акт и връщане на делото като преписка на административния орган. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик, чрез гл. юриск. В. Спирова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-12-664#1/19.01.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 06/прот. № N01375 от 01.10.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО на Г. Т. М., считано от 12.06.2025 г. Спорът е относно датата на опускане на ПОСВ. От фактическа страна е установено, че със Заявление с вх. № 2113-12-580, подадено на 20.04.2023 г., М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. С разпореждане [номер], изх.№ 2113-12-580#8 от 30.05.2025 г. на основание чл.30 ал.2 във вр. с чл.27 ал.2 т.6 от АПК и чл.45 §4 от Регламент № 98782009 е оставено без разглеждане подаденото заявление, с мотиви, че разпоредбата на чл. 45, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, вменява на заинтересованото лице задължение за подаване на заявление за пенсия в институцията на държавата, в която пребивава или алтернативно - в институцията на държавата, чието законодателство последно е било приложимо към заинтересованото лице. Доколкото лицето пребивава в Испания е прието, че заявлението за отпускане на ПОСВ е следвало да бъде подадено в тази държава – членка. Това разпореждане като необжалвано е влязло в сила. Междувременно жалбоподателят е подал ново искане за отпускане на пенсия в Испания, което е препратено в България с формуляр Р2000 вх. № 2207-12-127 от 14.08.2025 г.. В същото изрично е посочено, че новото искане е от 12.06.2025 г., а като държава на пребиваване е посочена Испания. По новото искане за отпускане на ПОСВ, с Разпореждане № 06/прот. № N01375 от 01.10.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик, на Г. Т. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО, считано от 12.06.2025 г. Разпореждане № 06/прот. № N01375 от 01.10.2025 г. е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик по отношение на началната дата на отпускане на ПОСВ. За да потвърди Разпореждане № 06/прот. № N01375 от 01.10.2025 г. административния орган е приел, че М. желае пенсията да му се отпусне по предходно заявление от 20.04.2023 г., но към тази дата има постановено разпореждане за прекратяване на административното производство, тъй като компетентната институция от Испания отказва да потвърди стажа от там, като посочва, че лицето пребивава и работи в Испания. Поради това е прието, че съгласно европейските координационни регламенти, заявлението за пенсия е следвало да се подаде в Испания. Постановеното разпореждане е влязло в законна сила. Прието е, че общият осигурителен стаж от България и Испания за правото на пенсия е 47 г. 02 м. 23 дни. И са налице обективните предпоставки за отпускане на ПОСВ, доказан е необходимият стаж. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, в съответствие с изискуемата форма, при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите на чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Противно на изложеното в касационната жалба, не се установява нарушение на чл. 94 ал.1 от КСО по отношение датата на отпускане на пенсията. Между страните не е спорно, че Г. М. би имал право да придобие право на пенсия за ОСВ по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО във вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004 г., при навършени 58 години и осем месеца, наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория или сбор от стаж първа и втора категория и сбор от стаж и възраст 100. Към момента на подаване на заявлението от 12.06.2025 г. М. е на възраст [възраст] и има общият осигурителен стаж от България и Испания за правото на пенсия е 47 г. 02 м. 23 дни. Следователно към 20.04.2023 г., М. е бил на възраст [възраст] имал е 17 г. 1 м. и 29 дни осигурителен стаж от втора категория и вероятно е имал сбор 100 от осигурителен стаж и възраст с оглед осигурителния стаж в Испания. В случая обаче същият е придобил право на ПОСВ значителен период от време преди подаването на Заявление с вх. № 2113-12-580 от 20.04.2023 г., следователно двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е бил изтекъл преди подаването на това заявление. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, следва да се направи изводът, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не се отпуска служебно с възникване на правото на пенсия, а упражняването на това право изисква лицето да направи волеизявление, придружено с необходимите документи. Обоснован е изводът, съобразно който от наличните в пенсионното досие документи най-ранната дата, към която са изпълнени материалноправните предпоставки за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е подаденото заявление за нейното отпускане от 12.06.2025 г. Трайно утвърдената съдебна практика по пенсионни дела приема, че след като е придобито право на пенсия, от правно значение за определяне датата на отпускането и, се явява датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Датата на заявлението поставя началото на административното производство, видно от разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, съгласно който пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2- месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 - месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. (Решение № 3107 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2019 г., VI о. Решение № 5129 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2026 г., VI о.) В случая е необоснована тезата на касатора, че административния орган е следвало да отмени Разпореждане № 2113-12-580#8 от 30.05.2025 г., с което е било прекратено производството по заявление с вх. № 2113-12-580 от 20.04.2023 г.. Касае се за административен акт, издаден на основание чл.27 ал.2 т.6 от АПК, а не за разпореждане издадено на основание чл.98 от КСО. В случая не е налице разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсия и добавките към нея, а за прекратяване на административното производство във връзка със заявление за отпускането на пенсия. Това производство се развива по реда на АПК, а не по реда на КСО, поради което относно Разпореждане № 2113-12-580#8 от 30.05.2025 г., е неприложима разпоредбата на чл.99 от КСО. В случая производството по отпускане пенсията на касатора е започнало при подаването на формуляр Р2000 вх. № 2207-12-127 от 14.08.2025 г., в който изрично е посочено, че новото искане е от 12.06.2025 г., от която дата в съответствие с изискването на чл.94 ал.1 от КСО е отпусната пенсията на касатора. По изложените съображения не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият като правилен следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. На ответната страна на осн. чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,