Решение № 5156 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 554/2021 г.

Решение № 5156 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 554/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Карлово, подадена чрез пълномощник, против решение № 2276 от 9.12.2020 г., постановено по адм. д. № 2621/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № 1463/28.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" (ОПРР) за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не е допуснал описаните в административния акт и потвърдени от съда нарушения при провеждане на обществената поръчка, като повторно излага подробни съображения за отсъствието им. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020, процедура на директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Карлово", за изпълнение на проектно предложение "Център за работа с деца на улицата". В изпълнение на проекта Община Карлово е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Изпълнение на строително-монтажни дейности за обект "Център за работа с деца на улицата, спортни и игрални площадки, УПИ I - социални дейности, кв. 175 по устройствения план на гр. Карлово" и е сключила договор за изпълнение с ДЗЗД "Карловострой". Във връзка с регистриран сигнал за нередност УО е извършил проверка, за констатациите от която е изготвил доклад. На Община Карлово е дадена възможност за възражения във връзка с установяванията на органа в срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1463/28.09.2020 г. ръководителят на УО е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП и чл. 59, ал. 2 ЗОП, въвеждайки в документацията за участие специфични изисквания към участниците за професионалната компетентност на ръководителя на екипа и координатора по безопасност и здраве, които е определил като незаконосъобразен критерий за подбор. Административният орган е приел, че бенефициерът е допуснал също нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б"б" ЗОП, чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП, тъй като в приложената методика за оценка, част А "Технически показатели" е въвел критерии, които са неточни, общи и неясни и винаги създават предпоставка за субективно оценяване. Квалифицирал е нарушенията като нередност по т. 10, б"а" от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и е определил финансова корекция 10 % върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя. Административният съд, след като пространно е изложил твърденията в сигнала за нередност, както са описани в оспорения акт, след като е възпроизвел мотивите на органа, с които последният е приел твърденията на подателя на сигнала, е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Споделил е изводите на административния орган, приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя и е отхвърлил жалбата. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с чл. 73, ал. 1 АПК. Спазена е процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 12 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. С обжалваното решение първоинстанционният съд не е извършил пълна и всеобхватна преценка на направените от органа фактически установявания. Доводите на касатора, свързани с допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи собствени мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, в частта, в която съдът е посочил какво е приел от фактическа страна, на практика дословно (с малки изключения) е възпроизвел (преразказал) съдържанието на обжалвания административен акт. Липсата на установени от съда факти води до невъзможност на касационната инстанция да извърши контрол за законосъобразност на обжалваното решение в съответствие с чл. 220 АПК. Първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното, относимото от неотносимото и не е изложил свои собствени фактически и правни изводи. Съдебният акт е постановен, без съдът да е извършил собствен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и съвкупност, които да приведе под приложимите и относими правни норми съобразно предмета на спора. Съдът, след като подробно е описал съдържанието на сигнала за нередност и приетото от административния орган, не е извършил собствена преценка за материалната законосъобразност на акта, не е изложил собствени мотивирани изводи във връзка с подробните възражения на жалбоподателя, поддържани и пред настоящата инстанция. При проверката за материална законосъобразност на оспорения акт първоинстанционният съд се е мотивирал с "правилните и обосновани" констатации на административния орган, които е "споделил". Касационната инстанция намира за основателни възраженията на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл. 172а АПК регламентира задължителното съдържание на решението на първоинстанционния съд. Съдът не е подложил на собствен анализ съдържанието на обсъдените от органа подпоказатели на методиката, като се е ограничил само до извода, че методиката съдържа неясни, неконкретни и объркващи термини и че подлага на оценяване единствено пълнотата на информацията в тръжната документация. При това положение настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените изводи за наличието на установените с административния акт нередности. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им на защита. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение, поради което същото следва да бъде отменено и делото - върнато на друг състав на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора съдът следва да установи и подложи на собствен анализ фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото Воден от горното, Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2276 от 9.12.2020 г., постановено по адм. д. № 2621/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване със задължителните указания, дадени в обстоятелствената част на настоящото решение. Решението е окончателно.