Решение № 5345 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2014 г.

ВАСVII отделение12.05.2015 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 38 от 20.06.2014 г. по адм. дело № 58/2014 г. по описа на Административен съд Шумен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Метарекс" ООД, гр. София, срещу АУЗ № АУЗД000210 от 12.11.2013 г., издаден от орган по приходите при община Шумен, в частта относно имотите, находящи се в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5, етаж първи, етаж втори и сутерен, за периода от 2009-2012 г. и ВРЪЩА делото в тази част на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 267 от 1.08.2014 г. по адм. дело № 58/2014 г. по описа на Административен съд Шумен. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5345 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Метарекс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез представляващия го Симеон Дамянов, срещу решение № 38 от 20.06.2014 г. по адм. дело № 58/2014 г. по описа на Административен съд- Шумен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно задължението за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2009-2012 г. за имота на дружеството, находящ се в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5, и относно задължението за ТБО относно услугата поддържане на депо за периода 2009-2012 г. за имота, намиращ се в гр. Шумен и представляващ УПИ LXVI и УПИ LXVII. Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е неправилен извода на решаващия съд, че АУЗД е издаден от компетентен орган, тъй като от представената по делото заповед за упълномощаване на органа по приходите се установява, че същата визира само установяване задължения за данъци, но не и за ТБО. Липсват фактически и правни основания за издаването на административния акт. АУЗД е незаконосъобразен, тъй като таксата не е определена поотделно за всяка услуга в нарушение на чл. 62 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Касационният жалбоподател оспорва реалността на предоставените услуги. Твърди, че съдът е постановил решението си без да обсъди всички доказателства отделно и в тяхната съвкупност, като въобще не е съобразил изслушаната по делото експертиза. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, прогласяване нищожността на процесния данъчен акт или отмяна в обжалваната част. Претендира разноски и пред двете инстанции съгласно представен списък. Постъпила е и частна жалба от "Метарекс" ООД срещу определение № 267 от 1.08.2014 г. по адм. дело № 58/2014 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за допълване на решението в частта за разноските. Твърди, че неправилно съдът е приел искането за просрочено. Ответникът началник отдел "Местни данъци и ТБО" при община Шумен с представил по делото писмен отговор. Оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, намира че касационната и частната жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са основателни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е АУЗ № АУЗД000210 от 12.11.2013 г., издаден от орган по приходите при община Шумен, в частта за начислена ТБО за имот в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5 (представляващ двуетажна сграда и сутерен), и за имоти, находящи се в гр. Шумен, представляващи УПИ LXVI и УПИ LXVII, за периода 2009-2012 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд- Шумен е приел за частично основателна жалбата на дружеството по отношение на имотите, представляващи УПИ LXVI и УПИ LXVII, като е отменил задължението за заплащане на ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период, отхвърлил жалбата срещу АУЗД относно услугата поддържане на депо. По отношение на имота, находящ се на ул. "Ив. Вазов" № 5, е приел, че ТБО е дължима и за трите услуги, като съобразно изчисленията на изслушаното по делото вещо лице, е намалил размера на лихвите върху дължимите суми. Отхвърлил оспорването на АУЗД в останалата му част. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че "Метарекс" ООД е собственик на имот, находящ се в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5 (представляващ двуетажна сграда и сутерен, съгласно подадени от същото декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ (подробно индивидуализирани в съдебния акт), и на имоти УПИ LXVI и УПИ LXVII (бивш завод "Ремо"), съгласно подадени декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ (също подробно описани в съдебния акт). По повод на извършена проверка от орган по приходите при община Шумен, е издаден АУЗД № АУЗД000210 от 12.11.2013 г., с който са установени публични задължения на дружеството за данък недвижими имоти (ДНИ) и ТБО в общ размер на 31 877.61 лв., главница и лихви, за много имоти, собствени на "Метарекс" ООД, включително и описаните по-горе за периода 2008-2012 г. При последвалото обжалване на административния акт пред по-горестоящия административен орган, последният е изменил АУЗД № АУЗД000210 от 12.11.2013 г., в частта му, с която на дружеството са установени публични задължения за имоти, намиращи се в м. "Кариерите", и е потвърдил същия в останалата част. С жалбата си до Административен съд- Шумен дружеството-жалбоподател е направило уточнение, че обжалва първоначалния акт, в частта, в която на "Метарекс" ООД са начислени задължения за ТБО за посочените по-горе имоти за периода 2009-2012 г. и в която част същият е потвърден от по-горестоящия административен орган. Съдът е приел, че по делото са представени заповедите на кмета на община Шумен по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и решенията на Общински съвет Шумен за определяне размера на ТБО за процесния период, Наредбата за определянето на администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, както и заповедта на кмета на община Шумен, с която определя служителите от общинската администрация, имащи права и задължения на органи по приходите по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съдът е приел за установено, че на територията на община Шумен има изградено депо за битови отпадъци. При така установената фактическа обстановка, съдът е посочил, че обжалваният пред него АУЗД е валиден, като издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Приел, че ТБО е определена като обща стойност, но защото размерът на всеки от компонентите е регламентиран в решенията на общинския съвет, това не препятства възможността за съдебната проверка за законосъобразност. Административен съд- Шумен е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел, че с оглед разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо се дължи и по отношение на всички имоти. По отношение на имот, находящ се в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5, е изложил съображения, че услугите по чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ са реално предоставени, като се обосновал със следните доказателства: 1./ писмо от 20.01.2014 г. на кмета на община Шумен, в което е посочено, че двете услуги се предоставят, 2/ писмото от 17.04.2014 г. на зам. -кмета на общината относно честотата на сметоизвозването поставянето на съд за битови отпадъци с вместимост 1.1 куб. м. в близост до сградата на дружеството-жалбоподател; 3/писмо от "Титан БКС" ООД, гр. Шумен, че по силата на договор за концесия от 23.07.2001 г. дружеството извършва дейности по снегопочистване, сметосъбиране, сметоизвозване и т. н.; 4/ списък на разставени съдове за битови отпадъци, утвърден от кмета на общината; 5/ установено от вещото лице обстоятелство, че към момента на огледа има поставени съдове за битови отпадъци на 30-40 м. от имота. По отношение на имот, представляващ УПИ LXVI и УПИ LXVII, съдът е посочил, че събраните по делото доказателства не установяват реално да са извършени услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане чистотата на териториите на обществено ползване. С определение № 267 от 1.08.2014 г. по адм. дело № 58/2014 г. по описа на Административен съд Шумен, в производство по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без разглеждане искането на дружеството за допълване на горното решение в частта за разноските, по съображения, че същото е недопустимо като просрочено. Касационната жалба е частично основателна. Обосновано съдът приема, че АУЗД не е нищожен, защото органът по приходите е компетентен административен орган. На л. 182 от делото е приложена заповед № РД 25-87 от 20.01.2011 г. на кмета на община Шумен, с която на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ поименно са посочени лицата, имащи права и задължения на органи по приходите, по реда на ДОПК и ЗМДТ, сред които фигурира и съставителят на издадения АУЗД Фатма Ахифова. Основателно е оплакването за необоснованост на решението за реално предоставяне на услугите по сметопочистване и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имотите, находящи се в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5. Неправилно съд се е мотивирал с описаните по-горе заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, решенията на Общински съвет Шумен за определяне размера на ТБО за процесния период, Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, заповедта на кмета на община Шумен за определяне служителите от общинската администрация, имащи права и задължения на органи по приходите по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и на посочените частни документи, с които са декларирани определени обстоятелства. Заповедите на кмета на общината само доказват, че имотът е включен в район, за който е предвидено организирано сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията на община Шумен. План-сметките за процесния период дават информация за утвърдените разходи за тези услуги, а решенията на Общински съвет Шумен посочват начина на определяне на размера на публичните задължения. Представените и обсъдени доказателства обаче не доказват реално предоставяне на услугите за района, в който попада имотите на жалбоподателя в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5. Таксата е дължима при реално предоставяне на услугата, като не е достатъчно да се докаже създадена организация за предоставяне. Съдебната практика приема, че трябва да са ангажирани доказателства за обема и вида на свършената работа за определен период от време, т. е. документи, които доказват реалното предоставяне на услугите като графици, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, отчети за свършена работа и др. Писмата на кмета, заместник-кмета, Титан БКС" ООД, гр. Шумен не представляват относими за предмета на спора писмени доказателства, а са свидетелски показания в писмена форма, недопустими доказателствени средства в съдебната фаза, предвид чл. 171, ал. 2 от АПК. Вещото лице е извършило проверка на протоколи подписвани между общината и дружеството за извършени услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и издадени фактури, но тези доказателства установяват извършвани услуги на територията на целия град Шумен, а не по райони. При отсъствие на доказателства за реално извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на обществените територии в района, където се намират имотите на жалбоподателя, съдът е извел необоснован извод за реално предоставяне на услугите. При спазване на служебното начало по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК (л. 320), съдът е указал на ответника по жалбата, че издателят на акта следва да представи доказателства за реалното предоставяне на процесните услуги за периода 2009-2012 г., но такива не са представени. При тези данни, съдът е следвало да приеме, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване не са предоставяни по отношение на имотите в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5 за периода 2009-2012 г. Съдът не е изложил никакви мотиви относно размерите на такса битови отпадъци по отделните компоненти, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 172а, ал. 2 от АПК, а последиците са, че касационната инстанция не може да се произнесе по същество като отмени решението само в частта относно начислената ТБО за двете непредоставени услуги. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу процесния АУЗД, в частта относно имотите, находящи се в гр. Шумен, ул. "Ив. Вазов" № 5, за периода 2009-2012 г., като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за уважаване на жалбата и отмяна на АУЗД в частта относно услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Съдът следва да съобрази, че ТБО за услугата поддържане на депо се дължи. За разрешаване на спора обаче е необходимо да бъдат формирани фактически констатации за размера на дължимите суми за ТБО по компоненти. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото, в тази част, следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Обжалваното определение е правилно. В конкретния случай решението, чието допълване се иска, не е окончателно, следователно молбата за допълването му в частта за разноските, е следвало да се подаде в срока за обжалване по арг. от чл. 248, ал. 1 от ГПК. Дружеството е уведомено за решението на 24.06.2014 г. (л. 510), следователно срокът за обжалване изтича на 8.07.2014 г. (вторник-работен ден), а молбата за допълване е постъпила на 22.07.2014 г., следователно е просрочена и правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с процесното определение. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред Върховния административен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,

Цитирани разпоредби

2